Прокопиев: Поскъпването на газа е тежък удар за индустрията|DarikNews.bg

4 октомври 2008 16:10

Председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Иво Прокопиев в интервю за предаването "Седмицата" по Дарик:

С какви мотиви обжалвате решението за цената на природния газ?

На този етап жалбата не е подадена по същество, това ще стане най-вероятно в края на другата седмица. Това, което беше подадено вчера, е искане на спиране на предварителното изпълнение на решението на държавния регулатор.

Тоест искате, докато се реши...

Докато се...

...от съда дали е правилно решението и законосъобразно...

Да, да се спре действието на...

...да си действат старите цени.

Да.

Ами, то това значи... това решение ще е, най-смела прогноза, след две години окончателното на...

Решението по същество...

...по същество. Тоест вие искате две години да си действат старите цени, докато се разбере прав ли е бил Шушулов.

Е, зависи от скоростта, с която се задейства. Това ще бъде казус според мен с много голям обществен интерес. Така че би трябвало да се мобилизират.

Няма съгласие в Националния съвет за тристранно сътрудничество за двете увеличения...

О, по никакъв...

... така ли? Понеже някакви...

...никакъв начин.

...някакви съобщения са, в първия момент бяха, като че ли все едно ви правят жест - малко по-малко увеличение, 24 на сто...

Цялата работа беше много смешна, дори битова, искам да ви кажа, защото се оказа, че журналистите чакат пред някакъв друг вход, на който отидоха да говорят само министрите, а ние си излязохме през служебния вход и никой не ни е питал за нищо, каква ни е позицията.

Тя не се разбра. Какво...

Не се разбра по тази причина.

При положение че "Булгаргаз" искаше 36.7, Държавната комисия одобрява 23.89 на сто увеличение, но с план за ново увеличение от 21.4 през януари, вие не сте ли доволни? Увеличението е две трети...

Значи...

... от планираното.

Само да върнем малко може би лентата. Това, което беше обявено като едностранно решение на... не можем да кажем и на кой, защото то, правителството, не беше ангажирано в неговата цялост, бяха само министърът на икономиката, г-жа Етем като председател на тристранния съвет, която отказа да заеме позиция, тя само водеше, аз изрично я попитах каква е нейната позиция като вицепремиер, тя не зае такава позиция, и г-н Овчаров. Нямаше го министъра на финансите, нямаше я г-жа Масларова, за да кажат как тези мерки ще повлияят върху икономиката, върху платежния баланс, върху инфлацията, върху доходите на хората, безработицата. Изобщо не може такива решения за 50 процента увеличение на газа да се вземат, без да се оценява какво въздействие ще имат те върху потреблението, върху хората и върху цялата икономика като цяло. Така че в момента абсолютно категорично няма съгласие за тази мярка. Мисля, че това беше доста груба грешка от страна на управляващите, на правителството, защото правителството е регулатор между различните видове отношения в обществото. А в сегашната много тежка, идваща към България финансова криза, ние всъщност удряме четвъртия двигател на растежа, който не беше ударен от световната криза. Знаете, че основно растежът в България идваше от три сектора - финансови услуги, строителство и недвижими имоти. Те са тежко засегнати от международната криза. Това, което не е засегнато толкова пряко, беше индустрията, която е в основата на износа и в основата на разкриването на работни места. С петдесетпроцентното увеличение на газа българската конкурентоспособност рязко пада. Най-малкото, което можем да очакваме, е спад на ръста на износа, което значи по-голям търговски дефицит, и инфлация от порядъка на, по нашите оценки, около 3 процента, само пряк ефект от тези 3 процента увеличение, а в дългосрочен план доста повече.

Добре. Но вие изтъквате непазарни и социални аргументи.

Напротив. Газът струва толкова, колкото струва, независимо как ще се отрази това на доходите на хората или на бизнеса. Формално това е абсолютно така, затова да разделим разговора на две части. Едната част е оценката на газовия договор, защо е бил променен и какво България е получила срещу тази очевидно неизгодна промяна.

С коя от двете тези сте по-съгласен - тази на Мартин Димитров, че България губи половин милиард лева, или тази на икономическият министър Петър Димитров, че България ще спечели 16 милиарда долара?

Това е тема, с която аз лично съм се запознал, така че имам абсолютно ясна собствена позиция и тя е следната. В стария газов договор цената на бартерния газ, който държавата получава като транзитна такса, разчетната цена е била 83 долара. Заради това е било възможно, смесвайки този газ с останалия газ, който не достига, който винаги е бил купуван на пазарни цени, той и в момента продължава да бъде купуван, около 60 процента от количествата, е било да се постига една доста ниска цена за българските потребители. При промяната на договора България се съгласява на скала, с която да увеличава тази разчетна цена на бартерния газ, така че той да достигне до пазарната цена. По този начин се подлагаме на два шока. От една страна, всички пазарни фактори, които действат през цялото време в пазарните договори, и доброволно отстъпване от по-евтиния бартерен газ, в резултат на което, нали, се получава шокът обективно, който имаме в момента. Тоест по силата на подписания договор наистина "Булгаргаз" плаща по-скъп газ.

Аргументът на управляващите обаче е, че са се съгласи на тези руски условия, първо, за да имат дългосрочен договор, защото през 2010 България щяла да остане без газ.

Нали разбирате, че ние доброволно сме се съгласили да поемем една загуба, която е горе-долу в размерите, които г-н Димитров е изчислил, за периода…

Мартин Димитров, а не Петър Димитров.

Да. Доброволно сме се съгласили да го направим срещу какво? Всяко решение е в някакъв контекст. Когато се приемат такива стратегически решения, е много важно какво България е получила в замяна спрямо нейната енергийна стратегия.

Другият отговор, който даде Ивайло Калфин – не е било планирано заобикалянето й от Русия.

Това са доста, такива. . .

През Румъния. . .

. . . имагинерни неща.

. . . през Гърция.

Да, чух аргумента за делото за тази клауза тейк ор пей. Въпросът е, че никой не съди търговския си партньор. Това, което искам да кажа, е: България няма енергийна стратегия, т.е. не може абсолютно да кажем този договор лош ли е или добър, защото не знаем срещу какво тази по-висока цена е била изтъргувана. Нормалната управленска политика би била - окей, ние вдигаме цената на газа, обаче ни дайте някакъв стратегически буфер, например участие в газови находища в Русия или нещо друго, което да ни помогне да поемаме шоковете на пазара. Защото по този начин ние пряко едностранно. . .

Управляващите казаха - дадоха ни "Южен поток" да мине през нас, иначе щял да мине другаде.

Ами, това, да ви кажа честно, икономически не е изгодна сделка. Тоест срокът, за който тези инвестиции се изплащат, финансово не е изгоден. Става въпрос за много дълъг срок - 30, 40 и нагоре години.

Милер вече го премести "Южен поток" с две години нататък. Кълняха се, като подписахме, че 2013 ще тръгне. . .

Така че това по-скоро е натоварване отново на българския енергиен сектор с инвестиции, които не са изгодни финансово. Но по-важното, след като този договор - добър или лош, е бил подписан. . . Имахте много интересна дискусия с г-н Калфин и той каза, че всички са знаели и очаквали по-високи цени на горивата на световните пазари, което беше самата истина - всички знаеха и очакваха. Е, тогава аз питам: защо правителството не е управлявало този договор, защо е допуснало "Булгаргаз" да не хеджира пазарните фактори, от които зависи цената, нали, това са. . .

Какво да направи например?

Ами, хедж, най-нормален хедж, който, вярно, струва пари, но е по-добре да ги платим тези пари и да сме сигурни, че имаме ясна прогнозируемост, по която ще нараства цената, а не да поемаме пазарния шок в пълната му цялост без значение какъв е той. Тоест не е логично българските производители на лекарства примерно да носят риска на световния петрол. С други думи, елементарно икономически и финансово договорът не е бил управляван - нито валутният риск на долара е бил управляван, нито тези три компонента, от които. . . на деривати и на петрол, от които зависи формирането на. . .

И какво е вашето обяснение за този според вас по-неизгоден договор - корист или глупост?

Значи, това е политическа оценка. Аз няма да я дам. Според мен договорът не е изгоден, но, нали, това го казвам като гражданин. Като лидер на КРИБ и на може би най-голямата бизнес организация мога да кажа следното: това не е наша работа - да оценяваме договора, това е работа на политиците и на политическата цена, която те си носят. Нашата работа вече е да кажем, след като живеем с този договор и трябва да живеем с него като даденост, какво може да бъде направено от гледна точка на управление на системния риск в икономиката. Тоест сега ли е моментът, има ли други начини този шок да бъде разсрочен във времето, така че да не бъде поет сега, когато така или иначе имаме шокове от друг характер, които идват по линия на световната финансова криза. Това беше позицията ни на тристраннката, това беше разговорът, който ние предложихме. И в интерес на истината представителите на правителството изобщо не влязоха в него.

Румен Овчаров каза - Прокопиев вдига медийна гюрултия, защото лично губи два-три милиона лева, не вярно, колкото други, повече били загубили...

Това е доста, как да кажа, некоректно, в смисъл вярно е, че в структурите на "Алфа финанс холдинг" има една или две фирми, които ползват природен газ, но това по никакъв начин не е съществено за тяхната дейност. Това, което е много по-голям проблем за нас и за всички български фирми заради огромния риск в момента, който има от рецесия и от финансова криза и за България, ние сме притеснени, защото в момента като цяло цената на българските активи спада и все по-трудно ще се работи в българската икономическа среда. Пак казвам, от гледна точка на правителствено решение това е напълно безотговорно, защото си причиняваме шок с единствения инструмент, който ни е в ръцете в момента.

Според Овчаров Европейската комисия може да разследва цената на газа, защото "Булгаргаз" го продава на цена, по-ниска от тази, на която купува.

Може, но ситуацията е извънредна и тя налага извънредни действия, извънредни мерки. В момента, вместо да говорим за цената на газа, ние с вас би трябвало да обсъждаме пакета от антикризисни мерки, които правителството, както всички останали правителства и централни банки в момента обсъждат. Нашето правителство би трябва да ни събере, бизнеса и банките, и да ни предложи такъв пакет. Вие да сте чули нещо такова?

Напротив, от нашето правителство всички сигнали са, че няма основания за притеснения и че всичко е наред.

Е, не може всички останали европейски правителства да го правят, а ние да сме на някакъв остров, нали разбирате.

То излиза, че може, че сме толкова зле всъщност и толкова вън от света, че нямаме нищо общо с кризата.

Най-голямото объркване според мен и тотална загуба на посока дойде вчера, когато, след като това решение, което е абсолютен инфлационен шок, беше прието, правителството обсъди пакет от антиинфлационни мерки. Нали разбирате абсурда на това? Тоест вие приемате вчера решение, което води пряко до 3 процента увеличение на инфлацията, и на следващия ден обсъждате пакет от антиинфлационни мерки.

Ще падне ли цената, ако "Булгаргаз" пусне частници до "Газпром", както предлага НДСВ? Впрочем има ли пречка и сега, нали се водим либерален енергиен пазар?

Това е част от енергийната стратегия, която я няма, нали, всичко е на тъмно за съжаление. Другият голям абсурд в този дебат беше, че договорът е тайна, формулата е тайна. Не може да е тайна нещо, което е предмет на регулирани цени. Не може разходите на един монопол да са тайна, няма как, защото, за да може регулаторът да регулира неговата печалба, трябва да е ясно каква е структурата на разходите му. Това е елементарен здрав разум.

Добре де, вие съгласен ли сте вашите бизнес договори да бъдат разсекретявани напълно при обществен интерес?

Значи, аз съм съгласен, ако инвестирам в регулиран бизнес, неговите приходи и разходи и неговата норма на печалба да бъде регулирана публично, такъв, какъвто е българският закон. В случая имаме сблъсък на две неща, които са еднакво верни. Едното е търговската тайна, а другото е българското законодателство. Очевидно е, че българското законодателство има превес в случая.

Ще има ли фалити на производители заради. . .

Със сигурност да, със сигурност да.

Кой, кой прогнозирате, кои сектори ще фалират?

Значи, най-пряко... те няма да фалират, защото в България оперират международни групи. Мога да ви дам един пример, да речем, с "Юла глас" или "Шишеджам", или някои от тези стъкларски производители, които са едни от най-засегнатите. Те има капацитети в България, в Сърбия, в Молдова, в Украйна и в Русия, т.е. за тях е въпрос на логистика къде точно ще произвеждат количествата, с които да задоволяват пазарните нужди. Това, което ще се случи, е: българските обеми ще бъдат намалени за сметка на обемите в съседните държави. По същия начин стоят въпросите с. . .

Тоест прогнозирате по-малко производство в стъкларството, в кои други индустрии.

Другата пряко засегната индустрия, най-пряко, ще бъдат торовете и по тази линия цялата земеделска продукция, защото за тях газът не е енергия, а е суровина.

Може ли да се стигне България да внася торове в по-големи количества?

Възможно е да се окаже, че вносните торове примерно от Украйна и Русия ще бъдат доста по-евтини, отколкото на българските производители, което пак ще означава свиване на капацитет, намаляване на износа, дефицит по търговската сметка, освобождаване на работници и т.н. Това е тежък удар за българската индустрия.

Какво ще добави световната финансова криза към проблемите на българския бизнес?

Световната финансова криза вече добавя по-труден достъп до капитал и по-скъп ресурс, по-голяма лихва, значително по-скъп ресурс.

Какъв е смисълът тогава от появата на нова банка в период на криза, понеже през седмицата вашият индустриален и финансов холдинг "Алфа финанс" обяви, че с австрийската банка "Хипо инвестмънт" са сключили дългосрочно споразумение за сътрудничество и планирате да искате отново лиценз?

От гледна точка на възможностите на финансовия пазар сега даже те са по-големи, защото специално нашите партньори от "Хипо инвестмънт банк" от Австрия, те са държавна банка с кредитен рейтинг два пъти А и с практически неограничен достъп до ресурс. Така че това ще бъде много здравословно и за българския пазар – привличането на такъв качествен играч, който не е засегнат от кризата поради това, че е държавна банка.

Пак ли "Финансия банк" ще я наречете?

Не, името не е решено още, има 2-3 варианта.

Те ще имат 70 процента, вие 30.

Те ще имат мажоритарен дял в. . .

Обратното на първия ви опит през пролетта, когато заедно с американската "Грамърси" искахте да направите банка, но там още тогава българската страна щеше да има повече.

Тогава препоръката на БНБ беше да намерим банка, която е лицензирана в Европейския съюз и която има мажоритарен дял в банковия бизнес, с което ние се съобразихме.

Това беше и седмицата на 15-годишнината на "Капитал", вестника, който издавате. Подслушвани журналисти има ли от "Капитал"?

Ами, аз за разлика от газа, където мога да кажа, че знам всички детайли, по този скандал с подслушванията, честно казано, нямам информация и не знам, отговорът е не знам.

Вас подслушват ли ви, какви са подозренията ви, или искат ли разпечатки на телефоните?

Не мога да кажа. Честно казано, предполагам, че да, нали, но не мога да. . . нямам доказателства и нямам пряка информация.

Кои бяха най-тежките години за вестниците в България и изобщо за медиите? Кога бяха най-потискани от властта през тези 15 години?

Значи, най-тежките, най-тежко от гледна точка на оцеляване беше началото, защото то беше такъв класически пример, за това, което в предприемачеството се казва. . . това е от нищо да направиш нещо. Без капитал първоначален, без някаква сериозна финансова подкрепа отнякъде някак си успяхме да заквасим морето. Така че финансово първата една година беше изключително тежка, преди да подпишем споразумението с Ройтер. А след това през годините е имало различни кризисни ситуации, нали, но те главно са били свързани с ролята, която "Капитал" е играл в обществения дебат, или това, че почти винаги е бил на страната на гражданското общество, остро защитаващ интересите на данъкоплатците срещу всички нередности и опити модернизацията в България да бъде спряна. Така че това ни е създавало грижи от различен характер, но те не са били от икономическо и финансово естество.

Какво мислите за противната теза - че всъщност в България няма независими медии, защото те са обвързани, както и в случая с вас, логично е при позициите, които заемате за газа, и вестниците ви да заемат такива позиции?

Ами, значи, така е, очевидно има конфликт на интереси. В Малко място като България проблемът не е толкова в наличието на конфликти на интереси, а в това тези конфликти на интереси да са ясни. Няма нито едно участие. . . мой бизнес интерес, който да не е прозрачен, че го има. И още по-важно от това да е ясно е как тези конфликти на интереси се управляват.

Газа удар Тежък индустрията Поскъпването Прокопиев