„Поддържам изцяло написаното в общата ни статия с френския посланик. Основната ни теза е, че решението да членуваш в ЕС е всъщност избор на модел, в който олигархичните структури нямат място", казва германският посланик в София Матиас Хьопфнер в интервю за Deutsche Welle. С посланик Хьопфнер разговаря Александър Андреев:
Германските медии вече месеци наред информират за притока на така наречените „мигранти по бедност" от България и Румъния. Как Вие като германски посланик оценявате тази ситуация? Водили ли сте разговори по въпроса с представители на българските власти?
От 1 януари 2014 г. за гражданите на България и Румъния отпадат все още валидните ограничения за достъп до германския трудов пазар. Но не вярвам, че броят на хората, пристигащи от България и Румъния, значително ще се увеличи. През 2012 г. близо 175 000 българи и румънци са се преселили в Германия. В същото време 104 000 са се завърнали в своите страни. В едно обединено икономическо пространство е съвсем нормално гражданите да мигрират.
За Германия и за германския трудов пазар притокът на квалифицирана работна сила е печалба. Много българи, които заминават за Германия, притежават добро образование и до известна степен балансират демографския дефицит в Германия.
Германските медии съобщават и за напреженията и социалните проблеми, които в единични случаи възникват в резултат от пристигането на етнически малцинства от България и Румъния. Това обстоятелство обаче не бива да се използва за някакво дамгосване. Съвсем наскоро германският президент Гаук подчерта колко важна е интеграцията и насрещната толерантност, особено когато става дума за миграция на хора.
По този въпрос ние сме в непрекъснат контакт с българското правителство и заедно се опитваме да решаваме възникващите проблеми около интеграцията на тези граждани.
Може ли, според Вас, тази „миграция по бедност" да даде отражение върху преговорите за присъединяване на България към Шенгенското пространство?
Пълноправното членство на България в Шенгенската система зависи от редица предпоставки. На първо място, разбира се, от изискването външната граница на Шенген да бъде максимално сигурна. Нашите експерти установиха, че тези предпоставки вече са изпълнени.
Сега е важно в областта на правосъдието и вътрешните работи да се достигне онова равнище, което отговаря на обичайните стандарти в ЕС и на критериите за членство в ЕС. За съжаление досегашните доклади на Еврокомисията относно борбата срещу престъпността и корупцията все още не са такива, че да изглежда реалистично необходимото единодушно одобрение за пълноправно членство в Шенген.
Така наречената „миграция по бедност" не е пряко свързана с Шенген. Защото пълноправното членство в Шенген означава само отпадане на граничния контрол.
Вие винаги сте се застъпвали за защитата на малцинствата в България. Виждате ли някакви промени (положителни или отрицателни) по този въпрос?
Трудно е да се опише обобщено ситуацията на определено етническо малцинство. Знаeм, че в някои части на България има проблеми. Отчетливо се забелязва обаче, че българското правителство е взело цяла поредица от мерки, които водят до подобряване на положението на ромите в определени области. Налице са съответните стратегии и набор от мерки.
През последната година в България на посещение бяха различни политици от Берлин и от германските провинции. Те използваха възможността да разговарят както с представители на правителството, така и с главните представители на ромската общност. Тези германски политици се завърнаха у дома с противоречиви впечатления. За нас това е още един импулс за по-тясно сътрудничество в тази област. С общи сили можем да помогнем за трайното подобряване на положението на ромите в страната. В основата на такова положително развитие трябва да залегнат няколко неща - най вече всички деца да посещават детските градини и училищата, а след това да получават професионално образование.
Общото Ви писмо заедно с френския посланик предизвика огромен интерес в България. Обвиниха Ви дори, че се намесвате във вътрешните работи на страната. Все още ли поддържате всичко, което написахте в това писмо?
Поддържам го изцяло и без уговорки. Сърцевината на нашата обща статия се свежда до твърдението, че решението да членуваш в ЕС е всъщност избор на модел, в който олигархичните структури нямат място. Освен това ние приветствахме факта, че българското гражданско общество по мирен начин взе думата. Аз съм дълбоко убеден, че активното гражданско общество е важен стълб на всяка демокрация. Ние с моя френски колега обърнахме внимание и на още нещо: колко е важно медийното многообразие и независимост. Ние призовахме за ориентация към европейските ценности, за свобода на демонстрациите, за добро управление и свобода на печата. Това е желание на целия ЕС. По тези въпроси ще продължа диалога си с представители на правителството и на гражданското общество.
Вие взехте конкретно отношение и по темата за медийната концентрация и медийната свобода в България. Какви мерки са необходими, според Вас, за да се подобри положението?
От няколко години насам България се нарежда на последно място сред страните-членки на ЕС в ранглистите за медийната свобода, изготвени от реномирани неправителствени организации. Трите най-важни проблема, които посочват международните експерти, са концентрацията и непрозрачността на собствеността, натискът върху журналистите и автоцензурата, както и платените публикации.
За такива проблеми няма прости решения. Много участници трябва да дадат своя принос за намирането на изход. Така например българската държава може да приеме закони, които гарантират свободата на печата и равните стартови условия за всички медии и в същото време възпират злоупотребите. Органите, които се грижат за защита на конкуренцията, също трябва внимателно да наблюдават медийния сектор. Ние в Германия имаме добър опит с комисията, която следи за медийната концентрация.
Но само държавното регулиране не решава проблема. Много важно e да се засили самоорганизацията на българските журналисти, важно е те да се споразумеят за ясни стандарти за качество и сами да контролират тяхното спазване. Ако журналистите сплотят редиците си, на такива външни фактори като политиката или бизнеса ще им бъде много по-трудно да оказват натиск и да въздействат върху публикациите. Не на последно място роля могат да изиграят и структури като Европейската комисия. Еврокомисарките Крус и Рединг вече поставиха началото и проведоха в София разговори по тази тема - казва посланик Хьопфнер и заключава:
Аз съм оптимист. Протестите през последните седмици ясно показаха, че все по-голяма част от хората в България искат независими и плуралистични медии, за да могат да си съставят по-добра картина за политическите процеси в своята страна.
