За един мандат без бюджетни дефицити призова бившият вицепремиер и министър на икономиката Николай Василев. В интервю за Дарик той коментира, че правилната политика за държавата е новата власт да внесе за догодина бюджет с излишък. Василев посочи, че е притеснен от заложеното намерение в програмната декларация на новото правителство за въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Той е категоричен, че с подобна „глупава стъпка" ще се удари финансовият сектор в страната.
Василев препоръча премиерът Борисов да забрани на министрите използването на думата „реформа" в сектори, където няма намерения за такава. Според Николай Василев разделянето на министерства ще отнеме време и пари, като през това време ведомствата ще се занимават основно с организационни, а не с делови въпроси.
Тази година бившият вицепремиер издаде книгата си „Меню за реформатори", в която споделя вижданията си за икономическата политика и основните модернизационни реформи.
Какво разписа новото правителство в програмата си? Какво „меню за реформи" видяхте?
Ще започна с позитива, че има правителства. То, както започва и тяхната програмна декларация, ще има и западна ориентация, защото можеше да има и правителство със съвсем различна ориентация. Ще си позволя да цитирам Даниел Вълчев, който в едно интервю каза, че хората, които правят реформи се наричат реформатори, а хората, които говорят за реформи, трябва да се наричат говорители. Т.е. дали правителството изобщо е реформаторско ще видим, но нека да стискаме палци!
Други хубави неща са намеренията да се запази валутния борд, да се включим в общия банков надзор, да е движим към еврозоната. Това са важни положителни неща като намерения.
Не трябваше ли обаче, тъй като пред държавата стоят няколко много тежки проблеми, да видим една кратка, ударна програма с конкретни срокове за решаването им?
Така мисля, не е късно да има такава. Декларацията е някакъв вид предкоалиционен документ, за да има изобщо правителство всеки трябва да намери в нея своите четири изречения, за да може да ги повтаря пред своята публика. Тази декларация може да се хареса на всяко правителство във всяка европейска държава през всяка от последните 25 години, т.е. нищо всъщност не казваме.
Има неща, които много ме притесняват и които ги има обаче. Например - кой сложи намерението да се въведе данък върху финансовите транзакции. Последните български правителства не са го направили и аз съм от хората, които са против, и целият финансов сектор е против. Който го сложи, би трябвало да обясни къде в Европа го има, какво хубаво от това се роди и какви са негативите от него. И ние всъщност - всичко е цъфнало и вързало в България, сега и финансовият сектор да унищожим с една подобна глупава стъпка. Ясно е защо го има- за да получи правителството подкрепа от АБВ, която се изживява нещо като алтернативна социалистическа партия, трябва да има някакво подобно изречение. Много се надявам то да бъде забравено само в тази декларация.
Какво обаче се случва с икономиката след това разделяне на министерството на три ? Божидар Лукарски стана обект на много и различни критики?
По отношение на броя на министерствата в прерогативите на всеки премиер, особено премиер на сложно коалиционно правителство, е да си определи кои ресори колко министерства да имат. Винаги съм бил привърженик на по-малкия брой министерства. Всяка административна промяна не идва безплатно - когато разбиеш едно министерство на две, камо ле на три, ще има много месеци, в които администрацията предимно ще се организира и ще се разделя. Кой автомобил към кое министерство, коя секретарка къде ще отиде, сградите горе долу са ясни, но не съвсем.
Това е време и пари - с какъв ефект обаче?
Съмнителен, защото предимно ще се занимават с организационни, а не с делови въпроси. По-малкият брой министерства и по-малкото промени заради самите промени беше добре, но пак е по-добре да има правителство, отколкото да няма правителство.
Икономиката обаче - накъде?
Засега никой не казва, а и чакаме да видим визията на новото мнозинство, ако изобщо има такава, защото за момента почти на нито един въпрос няма отговор. Ще ви кажа какво липсва и в програмната декларация и изобщо в реториката на съвременното поколение политици. Повечето от тези политици биха се определили като десни, те ще се нарекат реформатори, но думи като приватизация, концесия са ги забравили - ще концесионират ли нещо или ще развиваме комунистическа икономика. Някаква либерализация в някои сектори като енергетиката ще се случва ли?!? Какво е отношението на правителството към монополите, ние защо сменяхме правителства последните години?!? Нали това бяха темите, които трябваше да се обсъждат, но това да речем са подробности.
Това, което най-много ме притеснява е бюджетната политика. Каквото и да се случи тази година, това някак си ще мине за сметка на предишни правителства ,с основание. Въпросът ми е обаче за 2015 г. Като гражданин, данъкоплатец и като икономист бих искал да видя бюджетен излишък за следващата година. Зная, че ме гледате много странно в момента и сигурно слушателите мислят, че съм се объркал нещо.
Защото се казва, че мина времето на излишъците.
А защо?!? Да не би, когато Иван Костов пое властта през 1997г., на него да му е било по-лесно. България по-богата ли е била? Успя геройски в продължение на четири години да има горе-долу балансирани бюджети, в някои години с излишъци. След което дойдоха още по-добри години до 2008 г. с балансирани бюджети или с големи излишъци и точно тогава България стана силна и уважавана държава. И тогава се случиха големите инвестиции от частния сектор.
В момента вече шест години сме държава със средно големи дефицити, какво позитивно се роди от това?!? България натрупа дългове, постоянно ще взимаме нови дългове, това ни става навик или по-точно наркотик. Така ли ще живеем отсега нататък в следващите 100 години - всяка година 3 процентен дефицит, всяка втора година ревизия на бюджета, всяка втора година процедура по свръхдефицит от ЕК и пътят е много добре познат в съседни държави.
Каква е рецептата обаче да превърнем този дефицит в излишък?
Ако правителството желае да бъде не на реформатори, а на говорители, може да си изкара и цял мандат по следния начин - всяка година с 5 млрд. нов дълг, нула реформи в нито един от секторите, много приказки, все някой друг им е виновен и накрая катастрофираме по същия начин, само че с дълг още 10 или 20 млрд. отгоре. Ако това ще е бъдещето на България да ви кажа - не ни трябва такова бъдеще.
Най-отговорно като човек, който твърди, че разбира от тази материя смятам, че правилната политика за държавата е да вкара бюджет с излишък през всяка едно от следващите години. Дори и 10 години да постигаме излишък от 1 процент, което е нещо като да станем световни шампиони по футбол в момента, толкова е трудно - ние пак няма да успеем да компенсираме грешките и глупостите откровени, които направихме през последните шест години в бюджетната политика. Няма да компенсираме дефицитите, които натрупахме през последните шест години. Ние се спуснахме по пързалката с голяма скорост и за момента шейната не спира.
Къде е спирачката за шейната и за обръщането на посоката? Всички казват, че няма пари, че няма приходи.
Спирачката се нарича финансовият министър Владислав Горанов, който трябва да вкара бюджет с излишък. Ако вкара бюджет с 3% дефицит, ще си водим същия разговор следващата година. Всяка година бюджетът е по-голям от миналата година. Какво означава няма пари?!? Има много системи, които всяка година получават повече пари от миналата година. Думата „реформи" в България е забравена от много години насам.
Тя се превърна в клише тази дума.
Много ми хареса, когато в началото на първия си мандат премиерът Борисов каза, че забранява на министрите си да използват „ще", а да говорят само за изпълнени проекти и завършени задачи. Това тогава много ми харесва като стил. Сега имам препоръка в тази област - да се забрани на всички министри да използват думата реформа, в случаите, в които те нямат намерение да правят реформа.
Кажете трите стъпки според вас, които ще бъдат сигурен и ясен знак за старт на реформи?
Има няколко неща, които само това да направи правителството би било герой. Най-напред започвам отново от бюджетния дефицит. Бих искал да видя един мандат без бюджетен дефицит, защото всичко останало е - слагаме си нови стоманени вериги и скачаме в дълбокото. Оттам излизане няма.
На второ място бих искал някой да поеме ясен ангажимент, че няма да вдига преките данъци. Не бих искал реформаторско правителство да вдига данъци в България и да убие остатъка от бизнеса. Също така с банковите проблеми да се приключва колкото се може по-бързо и някак си проблемите да бъдат оставени в 2014 г.
Това обаче да не значи замитане на проблема с КТБ?
Това означава, че шест месеца нищо неправене в никакъв случай не е по-добро от решителни и ясни действия. Имаше достатъчно време всички политици да се ориентират и да знаят какво трябва да направят. Например ако можем да се оправим без бюджетни средства, без нов дефицит заради банките, има такава възможност. Дано така да го направят.
В енергетиката времето за популизма в стил "Уго Чавес" приключи! Ако някой смята да намалява цената на тока, отсега да затваряме централите и да спираме да произвеждаме ток. Ясно е, че има тежки неща, които трябва да се направят, но по-добре е еднократно, бързо и окончателно да се направят, отколкото всяка година по сто пъти на годината само за цената на тока да си говорим. По-добре е веднъж за винаги тя да стане пазарна, а държавата да подкрепя социално слабите, които имат нужда от това.
За пенсионна реформа - това е една друга сфера, където бих забранил думата „реформа", ако няма да има такава. Засега от социалното министерство чувам единственото заявки, че няма да има такава, а по-скоро бих подкрепил това, което направи служебният министър Христосков съвсем достойно. Ще се работи до следващата година, да замразим реформата за една година означава, че няма да се работи. Може да си стоим така и дефицитът в НОИ догодина ще е 3 милиарда, след три години ще e 4 милиарда.
