Министърът по европейските въпроси Гергана Паси в "Седмицата" на Дарик радио.
Спаси ли се настоящата власт от проверка за конфликт на интереси?
Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос и веднага ще ви кажа защо. Първо, важното е, че вече Закон за конфликт на интереси имаме и неговото влизане в сила е въпрос на броени дни. Това е добрата новина, а другата добра новина е, че практически с крайния вариант, който беше отложен близо три месеца във времето ние имаме почти идентичен с първоначалния проект Закон за конфликт на интереси, което означава, че не допуснахме да се въведат такива промени, които ще отслабят действията на Закона за конфликт на интереси.
И за какво бяха тогава тези три месеца разкатаване, освен да си кажат сега и българите, и онези в Брюксел "целта беше да се скатае сегашната власт"?
Честно е да кажем, че този закон мъчително си проправи път и мъчително стигна до живот. Всъщност неговият живот ще започне три дни след обнародването му в Държавен вестник, което надявам се да се случи час по скоро. За какво бяха всичките апели за промени? Вероятно част от тях са били с надеждата всеки един закон да стане по-съвършен. Ще ми се така да ги чета, а друг е въпросът обаче, че в крайния етап на дискусията, буквално последните седмици, като че ли много по-лесно вече с аргументи от страна на Европейската комисия успяхме да убедим онези депутати, които предлагаха и слагаха на масата свои предложения за промени, че практически тези промени не усъвършенстват закона. Наистина съвсем естествена е и обществената реакцията, и реакцията на Европейската комисия, но доброто е, че в крайна сметка този закон е наличен. Мисля си, че, пак казвам, без да е съвършен, имаме един добър закон, който ще създаде много по-голяма видимост на ситуациите, в които едно или друго публично лице действа в условия на конфликт на интереси. Преодоляхме основните конфликтни моменти и аз ще ви кажа кои бяха те, за да направите самите вие и слушателите извода колко аргументирани бяха основанията на онази група депутати, която настояваше за промяна в закона. Първата промяна, която още преди да пристигне писмо от Европейската комисия, споделих с депутатите, че не засилва, нито прецизира закона, а по-скоро го отслабва, беше свързана с един... със замяна на един текст в чл. 9 от закона, който предвиждаше лицата, заемащи публични длъжности, да не могат да се разпореждат с публично имущество в частен интерес. И тук е точно уловката. На пръв поглед юридически вярно решение, но когато стигнем до неговото приложение, щяхме да се озовем пред един много мъчителен процес на доказване кога има частен интерес, който щеше да минава през доказване, че лицето Х, което се е възползвало от един или друг публичен ресурс, има облага от този публичен ресурс, което виждаме, че и само по себе си, дори и в друг контекст, е нещо, което трудно се доказва, включително и в съда. Затова радостно е, че депутатите в крайна сметка се съгласиха да се върнат към първоначалния текст, който изброява изрично случаите, които по закон вече са забранени, а това са публично лице да се разпорежда с имущество в интерес на търговско дружество, на неправителствена организация, на кооперация, в която то участва или свързано с него лице. Виждате, че по-дългият текст дава възможност за една много по-конкретна... едно много по-конкретно изброяване на неправомерните според закона случаи. На второ място, дълго време се дебатираше дали в декларацията да се обявяват само консултантските договори, нещо, което, струва ми се, никак не звучи убедително. Защото... вие сте юрист и знаете, че извън консултантските договори има голямо разнообразие от възможни споразумения, които едно лице може да сключва с трети лица. Вземете например договор за заем. Представете си, че ние нямаме задължения в декларацията си да обявяваме договор за заем и си представете следната хипотеза - едно лице, било то заместник-министър, министър, кмет, сключва договор и взема заем от трето лице, на което след това, като стъпи в длъжност, отпуска съответни средства. На пръв поглед нямаме роднинска връзка, нямаме свързано лице и ако този договор не трябва да се обяви в декларацията, разбирате, че това ще изключи от приложението една много солидна група.
Това за консултантските договори обаче отпадна.
То отпадна в пленарна зала. Депутатите в коалицията първоначално...
След писмото от Европейската комисия.
Точно така. И наистина прави чест на парламентарното мнозинство, каквато и конфигурация да представлява то, че в крайна сметка размисли и независимо, че в комисията това предложение не успя да получи мнозинство, в пленарна зала беше гласувано по този начин.
Ще се обявяват всички договори от публичните лица?
Точно така. Ще се... На трето място, самият дебат в този междинен период, който се дискутираше как да направим закона по-добър или как да намалим неговото значение и да омаловажим смисъла, беше изпълнен с множество според мен манипулативни спекулации, които в някакъв момент доведоха почти до истерия представители на местната власт, представители на централната власт. Беше включително лансирана тезата, че едва ли не, забележете, учители и инспекторати априори инспектори се намират в конфликт на интереси например с Министерството на образованието, което разбирате, че е чиста спекулация. Всъщност голямото неразбиране според мен дойде от сблъсъка между двата различни прочита на закона. Конфликтът на интереси, според мен това е верният прочит, конфликтът на интереси сам по себе си съществува навсякъде. Помислете си вие колко хора познавате, колко роднини имате, които печелят пари и правят своя професионална кариера. Аз за себе си твърдя същото. Сама по себе си тази ситуация трябва да бъде обявена не за друго, а за да има една по-висока степен на прозрачност, за да знаят медиите, за да знаят гражданите, че лицето Х има такива роднински връзки, сключил е договор с такива лица и участва в такива дружества, и да следят дали в един момент този частен интерес няма да надделее над публичния...
Спорът беше обаче за колко далеч да се отива в декларирането на такива свързаности. И тук се изтъкваха аргументи вие знаете ли си всички трети братовчеди примерно да ги изпишете с по трите имена и ЕГН-тата? Впрочем нещо, което карат банките всички български граждани и те със сигурност не го правят, защото не ги знаят, като взимат кредит, да си описват до девето коляно родата.
Отново въпрос на подход и се надявам, че приложението ще изчисти всички тези спорни хипотези. Например аз в своята декларация, която си попълних и предоставих още в началото на януари, не съм обявила всичките си братовчеди до трето коляно както казвате, но съм обявила онези, които, занимавайки се с определена длъжност или заемайки определена позиция в частна компания, могат в един момент според мен да предизвикат укор за конфликт на интереси. Обявила съм сестра си например, която макар и аз да нямам свой бюджет и средства, с които аз самата да се разпореждам, съм обявила сестра си, защото смятам, че това за мен една по-висока степен за публична защита. Тя е на висока мениджърска позиция в частна компания и искам да се знае тази връзка, за да не бъда упреквана в един или друг случай, когато изразявам позицията в качеството си на европейски министър. Обявила съм и семейството си. Тогава още не съпруг, но лице, с които фактически съжителствам, за да се знае, че тази връзка е наистина публична и за да мога да... впоследствие да кажа "ето, да, вижте, обявявам тези лица, макар и формално да няма риск от възникване на конфликт на интереси поради простия факт, че аз не се разпореждам с публично имущество, но в името на по-голямата прозрачност" и това е основната добавена стойност на закона, както и възможността впоследствие, ако някое лице се окаже, че се е разпоредило или е взело решение в такъв тип частен интерес, да могат да се стартират съответните процедури.
Да продължим със спорните въпроси. Друг голям спор беше каква да е санкцията, като забравите сестра си или като шефът на пътното забрави брат си да го декларира?
Да, спор имаше по това дали лицата, които са на трудово правоотношение трябва да връщат трудовите си възнаграждения. И там чисто правно тези, които бяха против тази идея, настояваха, че това е едва ли не неотменимо право да се върнат средства, които ти принадлежат на базата на друго основание, каквото е трудовото правоотношение.
А пък неформално погледнато ти, ако си откраднал пари за една магистрала, че ще върнеш после, защото си забравил батко си...
Признавам си, че лично аз макар да виждам и чисто правни аргументи в другата теза, лично аз бях радетел на по-крайния вариант, в който наред с публичния ефект, наред с възможността едното лице да бъде отстранено, разбира се, да стартира съдебен процес срещу него, да има и този вид санкция много повече като превантивно средство.
Кой този?
Да се връщат обратно...
Да въренш...
...получените трудови възнаграждения.
Така.
Но в крайна сметка депутатите решиха, че ще подлежи на връщане само онази част от тях, която е била свързана с конкретната дейност, довела до конфликт на интереси. Добро или лошо нека да го видим на практика и междувпрочем, ако погледнем самото писмо от генералния секретар на Европейската комисия, отварям една скоба...
Катрин Дей.
...за да подчертая цялата безсмисленост на твърденията, че това е лично мнение на Катрин Дей, или пък, видите ли, тя била повлияна от европейския министър, процедурата, по която тези...
А четох това, че вие нарочно сте й написали, тъй сте я питали, че тя така да ви отвърне, че вие да накарате депутатите да направят тия работи, дето ги описахте сега.
И аз ги четох и просто...
Което показва, пък че имате много голямо влияние, ако може да накарате Брюксел да напише нещо, тъй че да стане на вашето.
Даже не бих влязла в коментар на този род твърдения, те са достатъчно безпочвени сами по себе си. Защото съвсем съзнателно, и при това по молба на премиера, писмото до Катрин Дей от мен беше: "Г-жо Дей, бихте ли дали коментар от името на ЕК по следните предложения за промени", без нито буква мой коментар. И междувпрочем самият коментар на ЕК отне доста време. Вие ще видите, че ние получихме писмото повече от месец, след като го изпратихме, защото в този период г-жа Дей, на която искам да й благодаря, пусна самите промени за вътрешно съгласуване между всички дирекции на ЕК. Така че нямайте никакво съмнение, че това неформално консултативно мнение е съгласувано и е от името на цялата комисия. Друг е въпросът, че самата комисия се застрахова, че всъщност официално мнение може да дойде единствено и само когато видим как точно се прилага самият закон.
Не им ли писна в Брюксел от нас, както пише в един коментар за един ежедневник Едвин Сугарев тази седмица? Това беше заглавието на коментара му. Това три месеца мрънкане, ама сега вижте го тоя закон, ама тоя ред става ли, оня ли, абе не може ли да не декларираме, ама не може ли да не връщаме парите, а не може ли... Това какъв образ има България в очите даже на тия чиновници, които всеки месец са занимавани с такива въпроси?
Щеше ми се законът вече да е факт, защото, ако беше приет в края на миналата година, ние щяхме да виждаме първите ефекти от неговото приложение. Сега съвсем заслужено всички ние като представители на правителството и на парламента ще отнесем коментарите, че това се е отложило във времето, за да не може сегашният състав на парламента или сегашният състав на правителството да бъдат до изборите реално прегледани, сканирани за наличие на конфликт на интереси.
А не е ли така?
В същия момент обаче обръщам ви внимание на следното. 95 процента от субектите на този закон подадоха своите декларации още през януари, което означава, че практически наистина обществото, публичната власт реагира на тази нова нормативна уредба.
Това може да се прочете и по друг начин, че има обаче 5 процента мошеници, които се възползват и в конфликт на интереси печелят от това, че са на публични длъжности.
Вижте, може да го прочетем, както дяволът чете Евангелието, по това спор няма. И, пак казвам, в крайна сметка въпросите остават, те остават висящи поради това проточване на дискусията в парламента. Наистина буди подозрение за двоен стандарт тогава, когато всички ние бързаме с един или друг закон например в областта на енергийната ефективност...
... паспортите, енергийните паспорти...
Точно така, за енергийните паспорти мина за броени часове. В същия момент един такъв закон, който неминуемо създава по-голям дискомфорт за всички нас, защото вие трябва да излезете и да бъдете така добър да обявите всички факти, които смятате, че могат да повлияят за вземането на решение. Това е дискомфорт. Хубаво е да не става обаче все по-дискомфортно, не конкретно на това правителство, на всяко следващо, защото, връщам се пак назад и си мисля как преди година и половина спорът в българското общество беше има ли конфликт на интереси в случая с разпореждането с европейски фондове в полза на фирма на брат ти. Днес този обществен дебат приключи.
Може би е честно да се върнем дори три години назад, когато си спомням колко абсолютно неразбиран от цялото общество, включително от медиите, беше Филип Димитров, който предлагаше един, те му се смееха, че превел един американски закон "е какъв е този закон за конфликт на интереси". Той вече поне не е в политиката и може би трябва да му се каже името, че беше първият политик, който говореше за това.
Мисля, че е честно да се признае неговия принос изобщо към повдигането на разговор за конфликт на интереси. Мисля, че е честно и нещо друго - приемането на цялостна нормативна уредба, регулираща конфликта на интересите, беше чисто българска инициатива. Казвам го, защото много често ние отдаваме разговора в това какво иска комисията или Брюксел от нас, което невинаги е справедливо. Впоследствие обаче поради особената обществена значимост на самия проект той е равно свързан и с правосъдие и вътрешни работи като тема, и с европейските фондове. Европейската комисия стана участник в този дебат. И защото ми се иска винаги да видя какво е позитивното в един или друг проблем, смятам, че това отлагане на закона и неговото приемане с няколко месеца по-късно допринесе за по-голямото оцветяване в най-добрия смисъл на думата на разговора за това що е конфликт на интереси. Ако пък в резултат на това отлагане сме станали грамотни в по-голяма степен, може би има и добра страна.
Сега, в този закон в плана за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа в борбата с корупцията и организираната престъпност за периода февруари - юни 2009 г. ли сме или сме извън него, защото т. 39 към месец април, до 28 април, защо 28-ми, а не 31-ви, трябва да се приложи Законът за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси, като се подадат декларациите, предвидени в закона, от всички лица, адресати на това задължение.
Точно така, защото...
Ама това няма да стане, защото те сега то, докато влезе в сила...
Може би ще се отложи със седмица, но първоначалните ни идеи включваха до края на януари тези декларации да бъдат подадени. С оглед отлагане във времето на закона съвсем естествено този процес се измести към края на април. Надявам се по един най-оптимистичен сценарий, ако днес сме коя дата, 5 април...
Днес сме 4-ти.
4-ти, до края на първата седмица на май практически...
Тоест вече не сме в план, не се движим като германски, като швейцарски часовник, както Европа би очаквала, като си напишеш нещо в графика, да си го спазваш. Сега започваме, ама тук една седмица, 10 дена, Гергьовден беше.
Искам да кажа, че тези срокове сме си ги сложили самите ние.
То е още по-срамно.
Аз не бих фетишизирала срока, колкото и да смятам, че редът и изобщо спазването на определени ангажименти, които самият ти си ги поставяш, е истински важно. Много по-важно е в крайна сметка 100 процента от декларациите да бъдат подадени и два пъти по-важно е вие като медии... гражданското общество да започне да говори по тях.
Сега в тоя план пише, преди малко говорихме с Минчо Спасов и Георги Юруков за наказанието за купуване на гласове, в плана пише, че до 15-и март, хайде, 3 седмици сме закъснели, то нищо за България, ще се повиши наказанието за купуване на гласове на повече от 5 години, за да стане тежко престъпление. Ние тоя план няма да го изпълним вече. Това не го прие парламентът, за да не може да се подслушват купувачите на гласове, че ще вземат пък да ги хванат с кого си говорят, като се уговарят, с коя партия се уговарят.
Г-н Вълчев, този наш разговор ще е още по-важен към края на месец юни, защото как сме изпълнили този план, ще бъде непосредствено отразено в доклада, който ще дойде...
Тук са отбелязани много неща, дето няма да ги изпълним.
...който ще дойде през лятото след парламентарните избори. Да, беше добре самото увеличаване на санкциите за купуване на гласове да доведе до възможност за използване на СРС-та. Не защото всички ние много обичаме СРС-ата тук, точно обратното, смятам, че като общество ние сме развили достатъчно висока степен на чувствителност към СРС, а защото това са специфичен тип престъпления, свързани със специфичен проблем за България, какъвто е политическата корупция, които трудно се доказват по друг начин. Факт е, че за част от престъпленията все пак депутатите предвидиха една по-висока санкция, например, ако не се лъжа, за организирането на схеми за купуване на гласове е до 6 години, ако не се лъжа. Може би това го слага в групата на...
Добре, ама какви са последствията от този график, г-жо Грънчарова? Значи ние пращаме на Брюксел график и план, който не те го искат от нас, но ние казваме "само и само да повярвате, че ние сме вече европейци, ще направим тия работи". И те почват да гледат, датата и какво сме писали.
Точно така.
Ние на дата никъде няма да отговаряме почти от това, което прегледах.
Не, не съм съгласна.
А на това, дето сме писани, не го правим.
Не съм съгласна, ще ви кажа неща, които вече се случиха. Разбира се, пак повтарям, каквото и да се случи формално, ако приложението му не бъде кристално чисто, ние отново ще сме обект на упреци. Ще ви дам конкретен пример. Висшият съдебен съвет напълно в срок си прие всъщност критериите и методиката за избор на административни ръководители в съдебната система, ключово важен въпрос. Ако погледнете и писмото на президента на...
Да, до 28 февруари, февруари месец, т. 23 от плана, дето сме пратили в Брюксел.
Ако погледнете писмото на президента Барозу до премиера Станишев, ще видите три групи въпроси, които комисията смята за фатално важни и които без всякакво съмнение ще залегнат в оценката на напредъка ни през летния доклад. Първата група въпроси е свързана с наистина конкретни действия от страна на самата съдебна система, които да доведат до влезли в сила съдебни актове, подчертавам влезли в сила съдебни актове, защото Брюксел не иска от нас на всяка цена осъдителни присъди, а иска системата да работи толкова ритмично, че в хоризонта ти да виждаш началото и края на един процес. Ние в момента какво видяхме в последните седмици? Поредните дела, които се отлагат. Едното се отлага за есента, в случая с Маргините, другото се отлага за...
За да оздравее човекът.
...края на април или май, третото неизвестно докога. Затова всички ние губим търпение. И пак не бих поставила в центъра на този разговор ЕК, че всички ние искаме да видим наистина, че едно дело, което е започнало преди една година или две години с пълно разбиране за неговата сложност, завършва в някакъв разумен срок.
Добре, обаче тука има срокове, които е очевидно, че няма да стане. Точка 22, "Публикуване на съдебните решения на интернет страниците на всички, подчертавам, всички съдилища". Това е трябвало да стане до 28 февруари 2009 г.
Да.
Аз няма да ви давам примери с... да влезем в Разложкия или Каварненския районен съд, ще ви дам за съд Софийския районен съд, където няма всички решения да са публикувани, то почти никакви няма.
Ще ви отговоря на този въпрос, но позволете да довърша...
Ама ние защо сме го писали това изобщо?
...да довърша важните въпроси. Значи, наблюдавайте ще имаме ли завършени съдебни процеси, съответно ще получим ли добра констатация в този смисъл в доклада на ЕК. Вторият въпрос, засилване на дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет. Знаете, че очевидно с цялата промяна в съдебната система, с назначаването на инспектората, с номинирането и назначаването на постоянно действащ ВСС, ние направихме една много значителна стъпка напред. И тук трябва да се каже, че и двете институции наистина показаха много добро развитие и убедителни действия през последните 6 месеца. Въпросът е те ще продължат ли с това. Въпросът е, а вие ще ми дадете отговор, като наблюдавате техните действия. Третият въпрос е свързан със, по-скоро той е към втората група въпроси, е свързан с начина, по който ще бъдат избирани административните ръководители в съдебната система. Ние ще подменим стотици административни ръководители в съдилищата, в прокуратуратите и в следствията на територията на цялата страна. Нека това да стане по един начин, който не оставя и най-малко подозрение за това, че са избрани неправилните хора, за това, че са избрани хора с неправилната негативна натрупана биография зад себе си, за това, че са избрали професионалисти и защо не и съвсем млади представители на съдебната система, които могат наистина да направят така, че промяната там да настъпи по един видим начин. И третият въпрос, който очевидно обаче няма да бъде решен, това е промени в НПК. Ще ви върна обратно през ноември, когато голяма част от предложенията, които правителството направи, практически бяха бламирани в парламента. И казвам всичко това, защото, когато дойде един критичен доклад през лятото на тази година, ще бъде неискрено да бъдем изненадани, ако не адресираме наистина много последователно тези проблеми. А иначе има, разбира се, и куп други неща, част от които може би на вас ще ви изглеждат технически, но са истински важни, като например ясно разграничаване на правомощията между МВР и ДАНС, въпрос, който немалко представители на парламента и на съответните институции оспорват, въпрос, който два пъти подред се появява в два поредни доклада на ЕК. Така че краткото заключение на тази тема се състои в следното. Ние много добре знаем какво трябва да се случи и ние много добре знаем, че ако то не се случи, следващият доклад ще бъде по-критично звучащ в сравнение с февруарския. Всъщност какво се случи от юли до февруари? Февруарският доклад "Правосъдие и вътрешни работи", и го казвам с благодарност към целия екип, който много мотивирано работеше и от съдебната система, и МВР, и правосъдие, и ДАНС, и т.н., той беше най-позитивният доклад, който България е получавала в областта на Правосъдие и вътрешни работи, откакто ние сме под специфичен контрол. Много е важно тази тенденция да бъде запазена, защото в противен случай разговорът и дебатът между държавите членки ще бъде много голямо изпитание за нас самите, след като докладът излезе.
И все пак, вече наясно ли сте кое няма да стане, та дето се вика, по-навреме да напишем на Брюксел, не в последния момент да разберат, че пак не сме направили някакви важни неща?
Първо, Брюксел е информиран. Миналата седмица изпратихме самото изпълнение на взетите мерки...
Кое от плана няма да стане?
Не, ние към момента ги обсъждаме за февруари и март, после за април и май, после ще направим един цялостен преглед какво сме изпълнили и какво не. Няма драматичен проблем, ако една мярка, вместо да бъде изпълнена през март, е изпълнена през април. Из пак ще ви обърна внимание, опитах се да ви насоча вниманието към фундаментално важните неща, към онези неща, които нямат просто чисто технически характер, а които са определящи за развитие на системите за години напред. Към момента за февруари и март ние имаме над 60 процента изпълнение по този график, което не е 100 процента, ще сте прав, ако кажете тази мярка не е изпълнена, но е над 60 процента.
Ами да, защото нали искаме 100 процента да сме член на Европейския съюз, не 60 процента. Нали, като кажат те за парите, че ги спират, ние викаме защо не ги давате 100 процента. А ние като отидем да се отчитаме - на 60 процента.
Над 60 процента, пак го твърдя, не е малък процент за изпълнение на конкретни мерки. Въпросът е обаче, че някои от най-ключовите мерки идват март, април и май.
Знаете ли кое е смешното, г-жо Грънчарова... г-жо Паси, извинявайте, че ние сме си ги написали, това е... нали, разликата в училище е учителят, ако те кара да пишеш домашни, дето не можеш, дето ще ти е тежко и свръх, но това ученикът сам да си определи кое стихотворение ще научи наизуст и да не го научи, като никой не го кара да е и най-дългото, нали, което може... ти кажи, колко можеш. Те така на двойкаджиите правеха в училище...
Точно така, това е един добър експеримент за способността ни да планираме във времето. Има една много интересна система на оценяване на японските ученици, съвсем малко разширявам разговора, в която те са карани сами да оценяват себе си. И на базата на тяхната оценка впоследствие учителят ги оценява. Но те ще получат ниска оценка и ако подценят себе си, и ако надценят себе си, т.е. и в двата случая ти нямаш добра представа за това къде стоиш. Казвам го това, защото...
Ами вие кажете с тези 60 процента изпълнение на това, дето сами сме си написали, каква оценка ще ни пишат в Япония.
Ами, аз ще се радвам, ако към месец юни имаме 100 процента, но да ви кажа, не съм голям оптимист.
Сега имате трудната задача да обясните сложното словосъчетание създаване на специални схеми за сътрудничество между българското правителство и другите държави от ЕС, които сте били приели на заседанието на правителството в четвъртък, според правителствената информационна служба. Та какво е това специална схема на сътрудничество?
Ще ви върна назад във времето, за да ви припомня, че говорим за една идея, която претърпя много различни модификации във времето и от тази гледна точка очевидно днес имаме нещо различно от това, което имахме преди един месец. Самата аз не претендирам за авторство на тази идея, всъщност...
Тя е на министър-председателя Сергей Станишев, тази идея, тя така се вика вече - специална схема.
По-скоро тя е на съветници в кабинета на министър-председателя и е съвсем естествено продължение на темата за сътрудничеството изобщо в условия на членство. Тема, която практически се прилага от всяка една държава член, междувпрочем и към момента в България по информацията, която получихме, има около 130 експерти. А какво ще донесе това като някаква схема на сътрудничество, предстои да видим. Добре е, че самият разговор излезе от темата Правосъдие и вътрешни работи, защото първоначалният ефект, който това предложение предизвика, беше обичайната подозрителност, в която ние като политици нерядко сме упреквани от нашите европейски партньори, че, видите ли, опитваме се да се спасим от механизма за сътрудничество и проверка. Това не е така. И днес видяхме, че тази схема на сътрудничество, условно казано, се измества в много по-голяма степен, поне съдейки от последното писмо до ЕК, на полето на усвояването на европейските средства. Във всеки случай за мен като европейски министър е тревожно, че в първоначалните си реакции Европейската комисия подсказва много повече критично отношение към идеята, отколкото позитивно.
Добре, г-жо Паси, от това съобщение на правителствената информационна служба излиза, че вие сте гласувала "за" специална схема на сътрудничество ден след като председателят на ЕК Барозу ви пише, че исканите нови институционални механизми са неподходящи за страна - членка на Европейския съюз, и подчертава, че изразеното от него мнение е позиция и на страните членки, сред които вече се е наблюдавало умора от помагане на България и правителството първо трябва да покаже конкретни и видими резултати, за да мотивира партньорите си да изпращат в страната още експерти и средства. Те ти казват, че не може и няма да стане, и на другия ден ти се събираш и цялото ти правителство взима решение на това, дето са ти казали, че няма да стане и няма да стане.
Моето мнение е, че българските институции много добре знаят къде трябва да пипнат, кое копче трябва да натиснат и какви действия трябва да извършат, за да излезем от този неконфортен период в реформирането ни на самите себе си. И в областта Правосъдие и вътрешни работи, и в областта усвояване на европейските средства...
Ще ви питам в този аспект, подкрепяте ли Станишев, че трябва да има специална схема на сътрудничество? Мен, ако питате, аз искам да съм на обща схема с ЕС. Каквато схема с немците, така да съм и аз по тази схема. И нищо специално по станишевски да няма в България.
Нека да кажа, че съм изразила мнението си по този въпрос, то е...
Какво е то?
...известно на премиера и премиерът е решил да предложи такъв тип механизъм за сътрудничество.
И вие сте гласувала "за" правителството... за това.
Оттук нататък въпросът е наистина, големият въпрос е това може ли да се превърне в практичен модел за сътрудничество с държавите членки. Моето мнение е, че ние и към момента имаме практичен модел сътрудничество с държавите членки.
Тоест вие сте против специална схема на сътрудничество? Вие сте си по тая схема, дето сме сега.
Да, и си работя по Правосъдие и вътрешни работи, смятам, че от юли до ден днешен постигнахме добри резултати. Всичко, което в момента може да разсее усилието, е по-скоро рисковано упражнение, отколкото нещо, което допринася. Не изключвам възможността такъв тип модел да се приложи в един следващ период, включително при едно следващо правителство, включително при една следваща Европейска комисия. Струва ми се обаче в момента, че като европейски министър моето голямо задължение е да си остана фокусирана върху темите, с които се занимавам и до този момент.
Няколко бързи въпроса от седмицата. Министри на НДСВ ли спряхте сделката с Ирена Кръстева за 3 сгради на НАП в центъра на София срещу нова на "Цариградско шосе"?
Министрите на НДСВ реагираха много принципно по два въпроса на последното заседание на Министерския съвет. Първият въпрос беше свързан с нашето желание да отложим с една седмица във времето предложения законопроект за публично радиоразпръскване поради простата причина, че не познавахме текста.
Както пише "24 часа", новият комитет за радио и телевизия.
За съжаление това не беше уважено като наше искане и практически дебатите ще се проведат на парламентарен терен. Вторият въпрос, който предизвика някаква дискусия, по-скоро абсолютно принципна, беше доколко в края на мандата една сделка, чиито параметри все още не са достатъчно изчистени, може да бъде успешен ход на този кабинет. Започвам с това, че лично аз, и смятам, че всички ние се дразним, когато виждам една голяма сграда на "Цариградско шосе", която стои години наред с изпочупени прозорци. Говоря за тази прословута сграда на Националната агенция по приходите. Спомням си, че този разговор навремето го водихме и с тогавашния министър на финансите Милен Велчев, който полагаше усилия, за да намери някакво решение. В момента обаче единствената наша позиция беше свързана с това нека да го направим чрез публичен търг и конкурс, така че обществото, ние самите като участници в тези решения да нямаме и грам съмнение, че решението е правилно. Точно поради тази причина самият премиер предложи след определени изчисления, които министър Василев предложи на колегите си, министър Орешарски да събере малко повече експертиза, която да е достатъчно убедителна за членовете на кабинета, така че да се даде ход на тази сделка.
Позиция на НДСВ ли е изказването на министъра на отбраната Николай Цонев, в което той критикува мерките на правителството срещу икономическата криза и иска надпартиен авторитет да води държавата?
Смятам, че това остана по-скоро в графата на лични мнения.
Защото надпартиен, 6 април, царят.
Мисля, че...
Ще има ли ново послание от Симеон Сакскобургготски за 6 април?
Заповядайте в понеделник в 6 часа, тогава заедно...
Той ще...
Тогава заедно ще чуем дали бившият премиер ще изпрати специално послание към обществото. Струва ми се, че ще го направи.
Гасенето на лапмите миналата събота под ваша егида, четох вестниците, не спестило ток.
Напротив, спестило е ток. Може би не толкова, колкото на нас ни се искаше. Ние много ентусиазирано се включихме в тази инициатива и смятам, че беше една много успешна, много позитивна, много европейска, всъщност станала световна инициатива. И искам да благодаря първо на дружеството VVF, защото това беше на неправителтсвена организация, за това, че включиха официално България в тази глобална инициатива, и, разбира се, на всичките публични сгради, които се включиха в инициативата. Трябва да призная, че имаше и случаи, в които една сграда, или една институция поема ангажимент, който впоследствие не си го спазва.
Казват обаче, че ние сме толкова зле с енергийната ефективност, сравнено с другите европейски държави, че това гасене за 1 час няма да реши нищо специално за България.
Напротив, казвам, че всяко минимално усилие има принос към общия разговор за енергийната ефективност. Абсолютно сте прав, ние сме много зле със своето ниво на енергийна ефективност. И струва ми се, че мерките, които трябва да вземем, като член на ЕС, до 2020, трябва да сме много решителни в тази посока.
Накрая Соломон Паси каза във включването от Страсбург да ви питам на 1 август къде сте. Какви планове имате за лятото? Каза, че вие решавате. Понеже го питах на 1 август дали се гласи да е в Брюксел, или ще ходи на почивка по друга инициатива, пак на правителството, чиновниците да почиват и хората на публични длъжности да почиват в България.
Ще ме затрудните, 1 август е далеч, пък аз нямам програмата си пред себе си. Бих се радвала, ако 1 август е единственият ми почивен ден за тази година.
