Интервю с министъра на финансите Владислав Горанов за предаването "Седмицата" по Дарик
Коя беше основната тема на финансовите министри на ЕС на заседанието в Брюксел на ЕКОФИН(Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси), както се нарича Вашият форум тази седмица?
Освен текущите неща, които бяха предварително включени в програмата на съвета, разбира се имаше неофициални коментари относно ситуацията в нашата южна съседка.
И какви са те?
Общо взето настроенията са, че не бива да се допуска разбирането в Европа, в която и да е държава-членка, че може да се постигне нещо с „изнудване" или с неспазване на правилата.
Янис Варуфакис, новият финансов министър на Гърция, казва да се засилва растежа, а не да се режат разходите.
Има една догма, която твърди, че през повече разходи и през дефицит в бюджета това действа положително на растежа, но това не е устойчива политика. И фактът, че Европа е достигнала едно ниво на задлъжнялост, средно над 80%, говоря за държавите в еврозоната, показва, че това не е правилната политика. Тоест една Германия, която се въздържа от трупане на дефицит и поемането на дълг, стои достатъчно стабилно независимо от това с какви темпове расте, тя расте винаги. Докато държави, които си позволяват да смятат, че временни дисбаланси и по-ниска конкурентоспособност и ефективност могат да бъдат преодолени чрез повече разходи през бюджета и трупане на дълг, стигат до дисбаланси, подобни на този, за който говорим.
Какво ще стане с Гърция?
Думата демокрация произтича от древногръцки. Според мен всеки народ си носи последствията на изборите, които прави. Не виждам нищо лошо в този избор, ако обаче гръцкият народ и тези, които го ръководят смятат, че могат да бъдат част от някаква общност на ценности, без да спазват правилата. Смятам, че позицията им в този случай няма да издържи.
Според Вас кой е по-вероятният сценарий - гърците да свалят СИРИЗА по-скоро или по-късно или да напуснат еврото, Европейския съюз(ЕС)?
Напускането на еврозоната на Гърция според мен не стои на дневен ред нито за тях, нито за ЕС. Но обобщено може да се каже така: ЕС вече не го е страх от едно такова напускане. Той не настоява Гърция да напуска, той настоява всички държави-членки да спазват правилата на Пакта за стабилност и растеж и най-вече да си връщат дълговете. Но ако Гърция избере този привидно по-лесен вариант с напускането на еврозоната, което според мен няма да се случи, това би довело поне в началото до доста сериозни дисбаланси в гръцката икономика, вероятно и до един доста висок размер на инфлация. Не бива да забравяме, вероятно и гръцкият народ го помни, техният дълг си остава в евро, независимо от това каква валута ползват.
Съвсем ли нищо не ви харесва от това, което обявява новото гръцко правителство - например то ще се състои само от десет министри, само с десет заместник-министри на фона на 20 преди министри и вероятно по три, четири, пет, шест във всяко министерство заместници? Вие не искате ли подобно свиване на администрацията и в България?
Ние и в първия мандат и сега показахме, че можем да работим с доста стегнати екипи. И независимо, че решихме да разделим на три части Министерството на икономиката и енергетиката, да стане и туризмът да се оформи като самостоятелно министерство и от едно да станат три, общият апарат на тези три звена е по-малък, отколкото числеността на администрацията преди това разделяне. Но по темата с министрите и зам.-министрите и тяхната бройка ако смята, че по този начин ще повишат ефективността на управлението или ще спестят нещо, това би могли да бъде добро решение. Практиката обаче показва, че когато нямаш достатъчно много на брой хора, които да взимат решения в даден сектор, има голям риск да запушиш администрацията.
Обсъждахте ли руското ембарго от икономическа, от финансова гледна точка?
Не, все пак дори в неформалните срещи, в различните формати, в които се срещаме с колегите от другите държави -членки, това не беше тема на нашия разговор.
Не трябва ли Вие да го поставяте като въпрос - какво ще получи България заради загубите, които търпи? Европейката комисия(ЕК) например, мимоходом има съобщения тази седмица, нямало да се съгласи за компенсации за млекарите, нещо, което било поискано от България и Румъния. Не виждали нищо извънредно в ситуацията. Докато България и Румъния имали аргументи, че млекопроизводителите и млекопреработвателите в тези две държави губят много от загубата на пазарите в Русия?
Ние имаме едно грешно възприятие, говоря България, че каквато и да е общата политика, която ние провеждаме, била тя в полза или против българския интерес, трябва да бъде компенсирана по някакъв начин. ЕС не е нещо съществуващо само за себе си. ЕС е сбор от държавите-членки. И когато този икономически и политически съюз вземе едно решение, не може да се очаква една или друга държава членка, която иска да бъде част от този съюз и да споделя общи ценности, и да очаква да бъде компенсирана за общата политика, която се води в съюза. В този смисъл очакванията на всички, че, когато се прави някаква обща политика, някой трябва да бъде компенсиран или не, са според мен ирационални. България като една от най-бедните държави-членки получава средства от Кохезионния фонд, т.е. тя е нетен получател на ресурси от общия европейски бюджет. Това е отношението за разликата между това, че ние сме по-неефективни, за това че ние сме по-бедни спрямо държавите, които нетно внасят в този бюджет.
Това означава, че според Вас е въобще грешно да се очаква и от българското правителство да настоява за такива компенсации?
Аз го обясних. Има си фондове, които управляват определени кризисни ситуации, които са обичайни като кризисни ситуации. България примерно получи средства за преодоляване на щетите от бедствията, наводненията във Варна, в Мизия. Но не можем да очакваме, пак повтарям, че всяко изпълнение на общата политика на ЕС, било то в полза на една държава-членка или в против нейния интерес, трябва да бъде компенсирано от комисията. Комисията не е самостоятелен субект на изразяване на воля. Комисията е инструмент за общо управление на държавите-членки.
Кога България ще въведе еврото?
Когато останалите държави-членки, които използват евро, се съгласят.
А ние кога искаме?
Ние искаме веднага, но съзнаваме, че не сме готови. Защото това, което аз заявих от Вилнюс, беше, че моля и ще настоявам за партньорите - членки на еврозоната, членовете на ЕС, които вече използват евро, да кажат на България какво очакват от нас като структурни мерки, като политически мерки, ако щеш, за да ни позволят в един средносрочен хоризонт - и за това тогава коментирах 2018г. - да направим първата стъпка и да влезем в ИЕРЕМ 2.
И какво очакват?
Все още не казват. Започнах първоначални разговори.
А Вие откъде знаете, че не сме готови като те не казват? Формалните критерии изглеждат изпълнявани.
Формалните критерии на Шенген бяха изпълнени. Европейската интеграция, моята теза е, че се състои от три части - членство, Шенген, еврозона. Ние сме на първото стъпало и ни се даде ясно да разберем, че следващите две стъпки ще са изпитание, което няма да е само на база на технически критерии.
Добре и с еврото какво трябва да направи България? И Вие сам казвате - не казват, пък казвате, че не сме готови. Откъде знаем, че не сме готови, като те не казват?
Освен структурните мерки за подобряване на конкурентоспособността на икономиката, нещо, което неофициално ми беше заявено...
Тогава можете ли да го преведете малко по-разбираемо? Как ще се измери, че сме се подобрили и колко да се подобрим?
Има много индикатори, които могат да го измерят по отношение на производителност труда, по отношение на икономически растеж и тук отварям една скоба и това не е с икономическа консистентност, но е с пряка корелация към средата за правене на бизнес, реформата в съдебната власт, тоест повишаване на скоростта, с която се решават споровете в търговския оборот и не само в търговския, и в гражданския е нещо, което се поставя на глас по отношение на Шенген и негласно по отношение на еврозоната.
Въпросът е в меренето, защото най-вероятно по скорост на съдебния процес например Италия трябва да напусне еврозоната, ако това е критерий. Българският съдебен процес е по-бърз от италианския.
Вие сте юристът, макар и да сте журналист, би трябвало да го разбирате повече. Но аз казвам какво нашите партньори анонсират като пречка. Не бива да пропускаме и нещо, което не знам защо не го изричаме всеки ден на глас, ние имаме много малко мерки за борба с корупцията, много усилия на глас и много малко реално случващи се събития.
Стати Статев, член на Управителния съвет на БНБ и ректор на УНСС (Университетът за национално и световно стопанство) поставя въпросът редно ли е България да поеме част от фискалната издръжка на Гърция например с въвеждането на еврото, има гласове дори в самата България дори дали това е добро решение България да настоява за еврото.
Категорично плюсовете са много повече от минусите. Когато България стане членка на Еврозоната , разбира се, тя ще прави определени вноски към фондовете, които са свързани с поддържането на стабилността на еврото.
Значи има нещо вярно в тезата, че като въведем еврото, ще почнем да плащаме на гърците?
Категорично вярно е, че влизането в Еврозоната предполага, пак повтарям, определени вноски във фондовете, които са създадени като механизми за устойчивост на еврото. Но дали България ефективно ще плати и дали Гърция ще получи нещо от солидарността зависи, пак казвам, от едно решение, което в началото коментирахме , че звучи така: Гърция трябва да изпълни поетите ангажименти към т.нар. тройка. Неизпълнението на тези ангажименти отменя ангажиментите на държавите членки към Гърция. Остава обаче огромният дълг в евро, който гръцкото общество има към западния свят.
Рискът от закръглянето на цените като аргумент срещу еврото.
Няма такъв, няма такъв. Защото българинът от доста години, от установяването на паричен съвет, на валутен борд знае много добре съотношението евро-лев. И като как си представяте примерно, че вие ще влезете в магазин и лесно ще приемете нещо, което довчера е струвало 2 лева, днес струва 2 евро. Или пък нещо, което струва 2 лева, следващият ден ще ви го изпишат...
Не, то, ако струва 2 лева, тогава би било 1 евро и 2-3 цента примерно. Само че те в магазина ще го закръглят на 1,10 евро. Нали не очаквате, че е го закръглят на 1? Така е станало в повечето държави.
Не, не е станало така в повечето държави. И примерът на Литва, освен строгото законодателство...
Това е последната държава, която прие еврото.
Последната държава, която от 1 януари 2015 г. влезе в Еврозоната. Примерът на Литва е, че това е напълно постижимо. Т.е. никакво изменение в стандарта на живот и в ценовите равнища. Но дори да се случи хипотезата някой да хитрува и да прави опит за промяна в ценовите равнища, според мен това не може да е повече от 2, 3 до 5 %. Защото оттам нататък просто ще загуби пазар и потребление. Представяте ли си какво национално картелиране трябва да се получи и колко слаба трябва да бъде държавата в този момент, за да се допусне едно подобно нещо.
Бихте ли прогнозирали, в момента с евро са 19 страни заедно с Литва. 3 няма да го въвеждат - Англия, Швеция, Дания, те в договорите си с Евросъюза имат това изключение, остават 6. България последна ли ще се включи в еврото?
Не мисля, че ще бъде последната. Аз мисля, че по естествен път трябва да бъде първата. Между другото такива думи съм чувал и от еврокомисари. Тъй като ако приемем,че разширяването на Еврозоната следва някаква икономическа логика, след приемането на малките прибалтийски държави в Еврозоната следващата по размер на икономиката и оттам нататък по рискове спрямо общоевропейската валута идва България.
Сривът на цената на петрола. Гигантски шанс за българската икономика, защото ще се увеличат оборотите и това ще води до повече ДДС и акциз въпреки по-ниската единична стойност. Теза на Божидар Данев в „Монитор" тази седмица. Или сривът в цената на петрола отваря огромна дупка в бюджета. Заглавието под главата на в. „Сега" в понеделник. Кое е вярното?
Нито едното, нито другото. Няма толкова пряка връзка между цената на петрола и потреблението, тъй като той трае относително малко в крайната цена на горивата. Какво значи относително малко? Знаете, че в структурата на ценообразуването на горивата суровият петрол, не съм специалист, но аз бих го оценил на около 20 % от крайната цена, цената на суровия петрол. Защото при 660 лева на 1000 литра акциз върху дизеловото гориво, или 20 % ДДС върху същото, виждаме, че при 2 лева цена на дизела. Около 80 стотинки от него не зависят по никакъв начин от цената на продукта за неговото производство, т.е. това си е предрешено държавно вземане, акцизът и ДДС-то върху самия акциз. Т.е. дори цената на базовите горива или цената на производител да е нула, държавата ще събере 80 стотинки и цената на дизела никога няма да е по-ниска от тези 80 стотинки. Оттам нататък ако разсъждаваме по обратен ред, от този 1,20 лева от цената на дизела, преди облагането му колко в това са разходи за преработка, разходи за производство, човешкият ресурс, който се влага там, можем да предположим, че петролът е една много малка част от общата цена и ако примерно приемем, че в литър дизел, пак казвам, без да съм специалист, цената на петрола представлява 20 или 30 % лесно, и то така се вижда на пазара, измененията му с 50 % водят до около 10 % изменение в крайната цена на горивата. Но това е едно разсъждение за това как влияе на българския бюджет. Защото българският бюджет не чака приходи от продажби на петрол. Българският бюджет чака приходи от акциз и ДДС върху използването на въглеродни горива като бензина и природния газ и дизела. Тезата на г-н Данев теоретично е вярна, когато нещо е с по-ниска цена, потреблението върху него би трябвало да нарасне. Въпросът е кой ще започне повече да използва горива. И обикновено в такива ситуации това би могло да повлияе на активността на по-бедните физически лица, по-бедните домакинства, които сега са се ограничавали да използват малко повече горива. Но тук, ако говорим за реална икономика и за производство, дизелът като гориво примерно се използва основно за двигателите и те няма причина да започна да работят повече само защото цената е по-ниска. Вероятно това би подобрило рентабилността на българския бизнес с процентите, с които говоря, но като цяло цената на петрола, ако дългосрочно се задържи на тези нива, ще повлияе на печалбите на бизнеса заради намаляването на разходите. Аз обаче не смятам, че този процес, ценовите равнища, които са в момента, ще останат още дълго такива.
Откъде идват почти половин милиард повече приходи в бюджета за януари тази година спрямо януари миналата, така че да се стигне дори до излишък?
От събираемост. България е статистически държавата с най-висока сива икономика в Европа и никой няма съмнение за това. По косвени оценки между милиард и два българският бюджет не събира, българският бюджет губи от измами с ДДС, от невнасяне на акциз, от сива и черна икономика. Усилията, които полагаме на ежедневна база всички институции на правителството, имам предвид ДАНС, МВР,Агенция „Митници", Национална агенция за приходите, като добавим към тях и помощта на прокуратурата, която ни оказват в оперативен порядък, се вижда, че когато държавата си е на място, нещо което за съжаление около година и половина беше оставено под съмнение, когато държавата си е на място, тя може да събира приходите си.
Ще се запази ли дефицит до 3% през тази година? Впрочем, Иван Костов ще гостува по-късно в предаването. Той прогнозира в годишния доклад на неговата лаборатория „Управление на рисковете", че това ще е много трудно.
Всеки анализатор има право да прави анализите. Моят анализ като финансов министър показва, че това няма да е трудно, и че ако няма политически натиск за увеличаване на разходната част на бюджета над гласуваното от парламента, дефицитът не само че ще бъде спазен като показател в рамките на 3%, а и ще бъде подобрен с по-доброто изпълнение в приходната част, което очаквам. Иначе, мога да кажа, че дефицитът за 2014 година, който /.../ и отчитаме, е по методологията на Евростат, е възможно да достигне 3% още за 2014 година. Така че за 2015 година, когато предварително сме направили едни доста консервативни оценки за приходната част и сме предприели мерки в разходите така, че да имаме една предвидима рамка, аз не виждам осезаеми рискове бюджетът да не може да издържи на първоначалните си оценки. Пак казвам - показателно е, че 2015 година за пръв път януари е на излишък - нещо, случило се последно след 2008 година в месец януари 2009 година.
Митничар отличник, добър служител, достоен за златен плакет, или корумпиран е началникът на митница „Свиленград" Тодор Караиванов, награден в понеделник, арестуван в четвъртък, което предизвика доста шеги, да кажем, в медиите?
Очевидно и двете неща са верни, защото показателите на служителите в митницата в Свиленград в последните няколко месеца се подобриха значително. Говоря за събираемостта, говоря за контрабандата на цигари без бандерол на физическото движение на цигари без бандерол през границата. Факт е обаче, че очевидно системата е уязвима към корупционен натиск, и много лесно можете да си „напазарувате" който и да било митничар. Така поне показва това - един служител, който много добре си разбира от материята, говоря като професионални качества, говоря като организационни качества, и който успява за няколко месеца да подобри значително, разбира се, притискан от волята на Танов да се променят нещата в посока държавата да събира приходите си, става лесно уязвим към такива изкушения по лесния начин да генерираш доходи. Аз не знам как ще завършат разследванията, и какво ще бъде решението на прокуратурата и последствия на българския съд, но виждаме как усилията на правителството дават резултати в двете посоки. Нулева толерантност спрямо подобни практики - да, този човек показа, че звеното в Свиленград, митническото звено в Свиленград може да работи по-добре, може да събира повече, но ако той си е позволил да получи подкуп да го кажа по-просто, българската правораздавателна система и българското правителство, в случая ареста и разработката са осъществени от правителствената служба ДАНС, няма да има никаква толерантност. И между другото в няколкото дни, докато течеше процесът, съм информирал ежедневно Борисов за развитието на ситуацията там...
Т.е. вие докато му давахте наградата знаехте, че е разработван?
Знаехме какво се случва...
За да не се усъмни му я дадохте въпреки всичко?
Нека да не коментираме това. Знаехме какво се случва, не ставаше без премиера да е уведомен за процесите, но държавата в лицето на правителството няма да пести сили, не само да поощрява добрите, но и да наказва всички лоши практики.
Какво става с идеите за сливания на митници с Агенцията за приходите?
Идеите си стоят. Анализът е доста напреднал..
Ще направите ли тази /.../? Като промяна за....
Дали ще променим законодателството още 2015 година няма окончателно решение по този въпрос.
Подкрепяте ли идеите за допълване на бюджета с продажба на 25% от атрактивни компании, до 25%, както искат пък бизнес организации в писмо до премиера? 25% от БЕХ, там щяха да дойдат 800 милиона лева според анализите, които четох. „Булгартрансгаз", електроенергийния системен оператор, АЕЦ „Козлодуй", ТЕЦ „Марица Изток 2", Българската банка за развитие, Летище София, Агенцията за дипломатически имоти в страната...
Според мен това не е добра идея, и веднага ще обясня защо. Продажбата на миноритарен дял от едно предприятие няма да получи цената, която би получила държавата с продажбата на цялото предприятие. И обратно - продажбата на 51% от едно предприятие на практика означава продажбата на цялото предприятие. И според мен в годините беше допускана грешка от българските правителства в хода на приватизацията да продават на практика над 50 на 100 от едно предприятие, защото видя се,че продавайки над 50 на 100, дори 51% и запазвайки другите 49% за себе си, ти първо не си получил цената за това предприятие, но на практика си го извел извън свой контрол, и собственикът на 51% има пълен контрол в това предприятие, само че ти не си взел цената за това. И обратно - продавайки 20-30 % от едно предприятие, лесно е да се предположи че тези, които искат да инвестират в него, няма да получат контрол върху управлението. Няма да се получи повишаване на активността на вземане на решение и на управление на енергийната система, което предполага, че дори да се появят такива инвеститори, те не би трябвало да платят цената, която се полага за всеки едни от 100%. Т.е. цената на 20% би трябвало да е много по-ниска от цената на пропорционално на 100-те процента от продажбата на едни такива активи.
Това означава, че си остава програмата на правителството за приватизация на имоти за 120 милиона лева, от които най-атрактивното ще бъде Аудиовидео Орфей към Министерство на културата.
Анализът продължава по отношение на това какво трябва да мине през приватизация. Не е задължително да се направи изводът, че само това, което сега е известно, и ще приватизираме. Продължаваме да разсъждаваме, че не е задължително лоша идея да се приватизира изцяло АДИС. Тези обекти от него, които се ползват за настаняване на дипломати, дипломатически служби спокойно биха могли да бъдат извадени от активите на АДИС, ако това е много важно за държавата и останалите активи да бъдат приватизирани изцяло. „Ел Би Булгарикум" е хубаво предприятие, към което има интереси. Може да бъде взета добра цена. Миноритарните дялове в Български морски флот, защо не борсата и депозитаря с един сериозен външен инвеститор? Ако влезе в тях, тема която в предходното правителство, пък и в предния мандат на Борисов, беше почти завършена. Има какво да се приватизира. Приватизацията не самоцел или по-скоро не е свързана с осигуряването на средства за бюджета, тъй като контрабандата на акцизни стоки може да се избери в пъти над потенциалните приходи от цялата тази приватизация. Т.е. държавата има много повече какво друго да направи преди да разпродава самоцелно активи. По-скоро тук темата е, че приватизацията, ако се направи както трябва, води до подобряване на икономическите показатели на тези предприятия.
Подкрепяте ли други идеи от бизнеса да се набавят пари за АМ „Хемус" и „Черно море" за тунела под Шипка като се дадат цялото от дружества, които да се занимават със строителството им?
Тази идея е осъществима. Тя леко се доближава като философия до плана „Юнкер" като финансов инструмент. Трябва да имаме предвид, че ако се използва такъв ресурс той е заемен. Т.е. не трябва да се остава впечатлението, че бизнесът иска да подари на правителството някакви пари. Бизнесът поради огромната ликвидност на финансовата система на България и Европа е гладен за доходност от инвестиране и предлага на правителството то да създаде инструменти за инвестиране, с които да помогне част от тази ликвидност да генерира доходност. За да се строят магистрали с парите на бизнеса има два механизма - или държавата да имитира дълг и бизнесът да го изкупува и да получава лихва за този дълг или държавата да даде на концесии или друга форма на публично-частно партньорство строителството. Този, който се наеме да извърши строителството би могъл да заеме средства от пазара, но в последствие тези средства трябва да бъдат връщани чрез таксите за ползването на тези пътища. Т.е., ако се вземе решение или това, което предлагат те - АМ „Хемус" да бъде изградена с този ресурс на принципа на публично-частното партньорство всички трябва да осъзнаваме, че след това тази магистрала трябва от някъде да възстанови инвестицията, а възстановяването на инвестицията при публично-частно партньорство обикновено е от такси за използването на тази базова инфраструктура.
След всичко, което казахте „за" или „против"?
След всичко, което казах, според мен базовата инфраструктура в цялост трябва да се финансира от правителството и да бъде използвана както до сега - дали чрез винетки, дали в последствие чрез ТОЛ система. Би могло да се мисли за отдаване на концесия на отделни части от пътната инфраструктура, но според мен това за АМ „Хемус" не е добра идея.
Промяна шефа на БНБ и на Комисията за финансов надзор (КФН) настояват тази седмица, отново, Реформаторският блок (РБ). По отношение на Иван Искров и ГЕРБ /.../ за. Защо не се прави промяна? След като сам не си подава оставката няма ли някакъв механизъм да бъде отстранен, ако искрено го искате, както настояват и коалиционните ви партньори?
Ако приемем догмата, че държавата трябва да действа в рамките на закона, ако държавата не може да докаже, че Искров е извършил престъпление - тя няма репресивен механизъм да то отстрани, ако той сам не си тръгне. Нали така?
А той не е извършил, според това, което знаете до момента?
Според това, което знаем до момента българската прокуратура не е намерила основание за повдигане на обвинение или да отстранява от длъжност централния банкер, нещо което не е така по отношение на бившия, вече, ръководител на банковия надзор - Цветан Гунев. Това не значи обаче, че централният банкер не носи отговорност на случилото се през лятото на миналата година.
Впрочем, Димитър Костов е предложен за ръководител на Управление „Банков надзор". Той самият е подуправител Управление „Банково" ръководи. Защо точно той?
Защото хората, които могат да ръководят тези процеси в България не са безкрайно много. Той е един доказан професионалист и в момента, когато трябва да си подредиш къщата избираш най-доброто, с което разполагаш. Ако дадете друга идея, която да бъде подкрепена сме готови да я обсъждаме.
Какво ще кажете на тези, които ще кажат: той беше финансов министър на Жан Виденов?
Така е, но кризата тогава с банковата система по-скоро трябва да се свърже с Румен Гечев, който пък сега е рупор на икономическата мисъл на левицата.
Само да свършим с банките - на 4 декември Иван Искров прогнозира нови атаки срещу банки през 2015 г. Можете ли да ни помогнете как медиите да се ориентират кое е атака и кое информация?
Труден въпрос. Информация трябва да се дава за състоянието на банките. Информацията, която трябва да се дава за състоянието на банките, може би трябва да се съдържа в надзорните отчети, които те ежедневно, и ежеседмично и ежемесечно подават към БНБ. Оттам нататък всяко разсъждение по отношение на управление на банките предполага или това, че надзорните данни са подвеждащи и съставени грешно или има за цел да внуши лоши практика като по този начин създаде напрежение спрямо една или друга банка. Според мен, това което трябва да се направи, за да върнем доверието в банковата система, и аз като финансов министър ще настоявам за него, е да се извърши, така наречения, преценка за качеството на активите на банките, така както се извърши в цялата Еврозона преди въвеждането на Единния банков съюз и след преценка на качеството на активите да се извърши необходимите корективни действия, ако такива се налагат. Преди това трябва да се въздържаме от опит да клатим лодката безпричинно, защото в един момент, ако човек чете само медиите може да остане с убеждението, че има сили, които имат интерес от дестабилизация на България. Без да смятам, че има някакви апокалиптични сценарии се забелязва, че се правят съзнателни опити за внушение и съзнателни опити за дестабилизация.
Кой ги прави?
Интересен въпрос, ако имате идея, подсказвайте.
Не, понеже вие говорите, че има такива сили.
Такова усещане имам.
Но не знаете кой е.
Примерите са в енергетиката с ЕРП-тата, примерите са с постоянните внушения по отношение на банките. За мен е нездраво и некоректно, ако знаеш, че има определен проблем в банковата система, която да е свързан със собствениците на една или друга банка, вместо да коментираш собствениците, ти да коментираш банката. Банката не е собственост на собствениците си. Банката е собственост на собствениците си, ако се управлява добре, между 8% и 12% - колкото е капиталът. Всичко друго е на българските граждани, на българското общество и е много, как да каже, недалновидно да се заиграваме с това.
Пълна промяна за втора пенсия, „Труд" под главата от миналата събота. Младите първо ще отиват в частните фондове, а не в НОИ, ако не заявят къде искат.
Водихме с вас този разговор в края на миналата година.
Да, и вие обещахте и даже изненадващо бързо предложихте промените, за които говорихте, че ще обмислят. Сбъркахте ли в края на миналата година с това, което предложихте?
Категорично не. категорично вярвам, че предложението от края на миналата година са правилните от гледна точка на модела.
Сега ги обръщате на обратно.
Сега предлагам решението, което дава отговор на всички критики, които получихме от нашите партньори и от...
Критиките бяха правилни, така ли?
Не е задължително, но ние поехме ангажимент, че ще отговорим на тази критики, защото нашата цел никога не е била в това, което ни упрекват. Нашата цел никога не била национализация. Нашата цел никога не е била запълване на фискални дупки. Нашата цел винаги е била само една - когато имаш неяснота дали моделът, който си установил задължително е най-добрият, ти да дадеш право на избор на хората.
Ключовият въпрос беше - къде щеш отидат парите от индивидуалните партиди в частните фондове? Отговорът, който сега давате е Сребърният фонд в индивидуална партида за всеки там, така ли?
Не.
Така разбрах аз.
Те няма да отиват в индивидуална партида и да се инвестират и да увеличават стойността си. В момента, в който те се трансферират в Сребърния фонд те ще замръзнат като номинална стойност и ако лицето реши да се завърне в универсален пенсионен фонд, точно сумата, с която е влезнал в Сребърния фонд, точно със същата сума ще се върне. И тук някой веднага би могъл да разсъждава и да критикува. Не бива да се разсъждава и критикува. Ако това е лошото решение тогава просто хората трябва да си останат в универсалните фондове.
В които обаче има противоречие. Самите пенсионни дружества твърдят, че от 2002 г. до сега били вдигнали с 0,5% парите по вноските на хората, а от КФН говорят за отрицателна доходност -0,7% за 10 г. То честно казано, и двете могат да излязат верни, защото едно е да смяташ от 2002 г., друго е да смяташ от 2004 г., очевидно се смята или 2005 г.
2004 г. Аз няма да влизам в методологически и концептуални спорове, след като държавният регулатор статистически по една и съща методика открива такъв резултат, не е лошо фондовете и държавният регулатор да седнат да си поговорят малко на каква база и как правят изчисленията. Но по методиката, която се използва доходността от 2004 г. до 2014 г. според доклада на КФН е отрицателен.
Вашата идея е, че имаш интерес да отидеш в Държавния сребърен фонд, където поне е ясно, че колкото си дал, толкова ще вземеш, защото излиза, че за 10 г. в частните фондове става малко по-малко.
Не, не казвам това. Хората трябва да преценят дали допълването, което трябва да се получи от втория стълб ще го получат от там, защото не знам дали се разбра от многоседмичната и вече месечна дискусия - вторият стълб не е надграждащ над 100% от първия стълб. Вторият стълб идва да замести част от дохода, който при равни други условия ти би получил от първия стълб и въпросът е дали ще го замести адекватно или не - няма еднозначен отговор. Т.е. дали задължително сборът от пенсията от първи стълб и допълнителната пенсия от универсалните пенсионни фондове ще по-голяма от тази, която ще получиш, ако се осигуряваш само в първия стълб - не е предрешен и ако има такъв риск да се получи по-ниска пенсия, и същевременно държавата не е дала право на избор, то тогава тя ще трябва да плати цената.
Ще има ли великденски добавки за пенсионерите? Цитират ви от вчера, че не е станало много ясно.
Естествено, че финансовият министър не може един месец след приемането на бюджета да дава заявки, че няма да го изпълнява. Ако темповете на изпълнение на приходите се запазят както сега аргументите ми да не се дадат великденски добавки ще бъдат малко.
Цялото интервю с министър Горанов чуйте на Radio.Dariknews.bg
