Как изглежда инвестиционният климат през погледа на Огнян Донев – председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, ръководител на „Софарма“ и съсобственик на „Медийна група България-Холдинг” ООД? Отговорът на този въпрос получихме от него минути, след като получи информация, че антимонополната комисия е разрешила на него, партньора му Любомир Павлов и „БГ Принтмедия" ООД“ да придобият контрол върху медийната група.
Винаги съм твърдял, че участието в собствеността, касаеща медии, е най-хубаво да бъде колкото се може по-прозрачна. Затова и идеята беше добитите дялове да бъдат записани на самите физически лица. По този начин да се избегне именно спекулацията, че зад дадена компания се крие друга компания или някакви прикрити акционери. По този начин човек слага доброто си име като гаранция за това, което се надява да се случи. Като инвеститор, разбира се, нямам намерение да пише вестници, а единствено да създам икономическа рамка и спокойствие сред журналистите да гледат по най-добрия начин своята работа и в същото време да са сигурни, че гледайки своята работа, няма да бъдат подложени на, ако щете, въздействие от страна на политически кръгове или заинтересовани икономически кръгове.
Кога можем да очакваме вашите дялове на борсата?
Не само моите дялове. При всички положения изглежда най-логично компанията, която издава „24 часа" и „168 часа", предвид на сравнително по-простата управленска структура на собствеността да е първата, която ще успее да направи първично публично предлагане на акции на борсата, но, разбира се, това ще е свързано с усилена работа на нас самите и на инвестиционните посредници, които ще извършат тази дейност. Логично е да очакваме, че това ще се случи в един период между осем и дванадесет месеца.
Кога можем реално да очакваме „Софарма” да отиде на борсата във Варшава?
Това не зависи от нас. Ние ще свършим нашата работа. Аз съм си даже запланувал периоди от време, през които да запознавам на място местните инвеститори с резултатите на „Софарма”. Всичко зависи от нашите юридически консултанти, от посредниците, които се занимават с това. Няма да е причината в „Софарма”, ако нещо не се получи или закъснеем.
Какво мислите за българската борса и как гледате не идеята тя да бъде подпомогната с пари от Сребърния фонд? Има идея част от него да бъде инвестиран в акции и облигации...
Стига това да бъде осъществено при обективни критерии и пълна прозрачност – да, но в същото време трябва да се предпазим това да не стане така, че да се помага на изоставащи компании или компании, които нямат традиционно присъствие на борсата. В България за съжаление този риск съществува. Ако това бъде направено само за компании, които са доказали своята прозрачност, не виждам проблем.
Не Ви ли притеснява фактът, че ако държавата придобие голямо количество акции от една компания, това е скрита форма на национализация?
Не, по принцип участието на Сребърния фонд не означава, че държавата ги придобива тези акции. При всички случаи това ще са пенсионни фондове и други дружества, които са традиционно на пазара. За национализация – не бих искал дори да помислям дотолкова, доколкото в България държавата е доказала своята невъзможност да управлява по най-добрия възможен начин една компания. Успешните компании са станали успешни тогава, когато държавата вече не е имала думата при тяхното управление. Разбира се, може да посочим и обратния пример. Т.е. зависи от качеството на самия частен капитал.
Вашите колеги от Съюза за стопанска инициатива заговориха за национализация на част от банките, за нуждата от такава. Вие споделяте ли тяхното виждане?
Много съжалявам, че в България все още не се е състояло едно преброяване, за да видим от шестте съществуващи национално признати работодателски организации, каква е тяхната тежест. Много често се случва така, че КРИБ сме на коренно противоположно мнение от нашите колеги. Не по всички въпроси, но по много от тях. Ние не споделяме всякакви икономически твърдения с политически привкус.
Споменахте, че здравната реформа няма да се състои преди двойните избори, които нарекохте „цунами”. Защо?
Не може да се очаква в България преди такива избори, където виждате, че вече осем месеца преди изборите обстановката се подгрява, политическите партии са излезли на терена и се замерят с най-различни аргументи, не може да очакваме в този момент някой да започне да прави реформи, които ще изискват спокойствие в обществото. Това спокойствие в момента не е налице.
Ще навреди ли цялата тази предизборна обстановка на бизнеса, дори ако вземем пример от предложението на ССИ за национализация на част от банките?
Учудва ме какви са тези работодатели или собственици на бизнес, които биха могли да използват в речниковия си фонд думата „национализация”.
Като цяло как виждате инвестиционната среда в България?
Тя нито е най-лошата, нито най-добрата в Европа. Винаги критикуваме, че като че ли нашите министри, позовавайки се на плоския данък от 10%, надценяват неговата роля. Да, това е положително явление, но не е достатъчно да привлече инвестиции в България. Като цяло имаме много негативни фактори, които възпрепятстват това нещо – административни бариери, които трябваше да намалеят, а не са. Тъй че като всяко явление нямаме крайно схващане „само добро” или „само лошо”. Винаги реалността е по-богата, не е черно-бяла.
Състоятелно ли е искането за увеличаване на минималната работна заплата?
В КРИБ, за разлика от другите работодателски организации, никога не сме били противници на повишаването на минималната работна заплата, както се предлагаше от Министерството на труда и социалната политика – от 240 на 270 лева. Те малко ни изненадаха с това свое допълнително развитие – до 290 лева. Стига да не ескалират исканията на нашите колеги синдикалисти, не виждам някакъв проблем. Нивото е толкова ниско, че даже не могат да заработят такива икономически зависимости, където повишаването на заплатите ще доведе до увеличаването на безработицата.
Разбира се, тези колеги, които твърдят, че това е така, също са прави, но аз смятам, че при тези абсолютно нехуманно ниски нива, ние трябва да сме по-скоро хуманно насочени, отколкото да разсъждаваме за икономическите взаимовръзки и повишаването на безработицата.
Всъщност, с повишаването на минималната работна заплата може да се стимулира и вътрешното търсене, което в момента буквално го няма?
Говорим за такива малки обеми, които по никакъв начин не могат да наклонят нещата в едната или другата посока.
Очаквате ли да се раздвижи икономиката до края на годината?
В някои сектори тя е доста раздвижена, в други сектори изобщо не е мърдала. Пак е един микс – зависи дали в по-голяма степен повече отрасли ще влязат в по-динамично развитие; от друга страна, дали вътрешното потребление, макар и със скромни темпове, ще започне да нараства.
