Лидерът на ДСБ Иван Костов в „Годината” на Дарик радио
Това е 17-та година откакто сте в политиката. Годината, в която се сбъдна мечтата ви окончателно – влизането на България в НАТО и в ЕС. Уморен ли сте 17 години по-късно?
Не, не съм уморен, защото пред очите ми този голям скок, от политическа гледна точка може би, не толкова от социална и икономическа.
Не останахте много политици от онези първи години след края на комунизма и мнозина очакват, даже и от собствената ви партия, че може би сте уморен и ще си тръгнете?
Ще ми се да не гледаме чак толкова назад, защото годината беше пълна със събития. Т. е. вие не правите равносметка на 17 години. Предпочитате равносметката на 2007-а? Нека поне да станат 20 или 25 и тогава ще ги броим и ще ги гледаме как са минали. Иван Костов казва, че ще направи равносметка на участието си в политиката на 25-та година? Не е лошо като идея. Добре, 2007-а година – кое беше най-важното, според вас? За мен, това събитие или процесът, който повлия най-силно на всички хора, на най-голямата маса от хора, това е много високият скок на цените, който тръгна от хранителните стоки и е рекорден след 1997 година. Преди десет години имаше такъв скок. 12.6% на годишна база, това е много високо покачване на цените, то влоши сериозно качеството на потреблението на средното българско семейство. Това неминуемо е повлияло. На практика по качество на потребление средното семейство се върна на нивото от 2002 година, което е много лошо и тази политика на социална безчувственост, която вместо да неутрализира поне тези ефекти, които можеха да бъдат неутрализирани, примерно да не се въвеждат акцизи, данък добавена стойност върху лекарства, учебници и т.н. Вместо да бъдат направени тези мерки, т. е. административно да се облекчи ценовият скок, той беше засилен даже допълнително, включително и тези последни дебати върху законите пак показват желанието на тристранната коалиция да усили натиска, което прави следното, че хората със заплати и доходи до средните поемат много тежък удар. Аз това бих определил като най-знамението събитие на тази година, че за първи път така драматично се преразпределят ангажиментите на хората към държавата от тези, които са платени с по-добри заплати към тези, които са платени със заплата под средната, което става чрез това, което казах , включително и чрез премахването на необлагаемия минимум и въвеждането на единна ставка за облагане на дохода на физическите лица. Нали това искахте, г-н Костов, цените в България да се определят от един свободен пазар? Аз говоря за следното нещо. Свободен пазар определя и цените в Европейски съюз и всички обяснения… И там стана по-скъпо, и в Италия протестираха заради спагетите? В никакъв случай с 12.5%. Става въпрос за два процента или за един процент над очакваната инфлация, максимум за 1.5%. Тук при нас очакваната инфлация беше многократно завишена. Дайте да не сравняваме. За много лошо управление на земеделието и на хранителните отрасли, което не можа да неутрализира последиците от лошите климатични условия, защото посрещна тази криза без запаси от зърно, които бяха разхитени, съсипани и не бяха възстановени. Посрещна годината без нужните резерви от гориво, остави целия този шок да падне върху хората, което е резултат от много лошо управление, много под нивото на средното качество на управление в европейските страни, защото в европейските страни не се стигна до такъв ценови скок. Нали знаете, какво казват сега политическите ви противници, Костов говори като ултралевичар? Не, това няма нищо общо с левичарството. Говорите за остра чувствителност, това не е ли територия на левите? Става въпрос за остра несправедливост, която сложилите се тежести за издръжката на държавата към данъкоплатците се пренасят драматично от хората с по-високи към хората с по-ниски доходи, това е несправедливо особено по отношение на младите семейства, по отношение на пушачите ако щете, на хората, каращи коли, купуващи въглища, плащащи си електрическия ток и т. н. Лошо решение ли е изравняването на данъците за бедните и за богатите? Добро е. Смяната на това, което вие градихте като финансов министър и премиер, една система на облагане, съвършено различна от тази, която сега… Добро е, ако съществуващите големи възможности, да се облекчи данъчното бреме върху всички български граждани сравнително равномерно, бяха реализирани, а тук стана преразпределение на данъчната тежест. Стана освобождаване на тези, които са високо платени, с високо качество на труда към тези, които са с доходи по-ниски от средните. Това е несправедливо в тази ситуация на ценови шок. Ако нямаш ценови шок, тогава дори само едната маневра да беше направена, щеше да бъде болезнено, а заедно с ценовия шок става много социално несправедливо. Аз когато говоря за справедливост, говоря за класическата десница, а не за ценностите на социалистите. При социалистите ценността е равенство – братство и взаимопомощ. При тях няма такава ценност справедливост, защото ако имаше ценност справедливост за левите и либералните партии, в България нямаше да властва мафията. Нямаше последните избори така механично да бъдат „мафиотизирани” и „напазарувани”, както аз предупреждавах още през юни, когато се работеше върху закона за местните избори. Повечето избори в България се правят по законите, които вие написахте? Не. След това те бяха многократно променяни….. В промяната е „скрит дяволът”. В подробностите на тези промени. Какво решение виждате? Как да прави България избори, така че ние… Ние предложихме да се съберем, да постигнем консенсус парламентарно представените партии, които ще о гласуват този закон, да направим концепция и да приемем избирателен закон или избирателен кодекс, който да стабилизира нещата, да стабилизира политическата система и да препятства мафията, организираната престъпност, олигархията, да поема пълния контрол върху българската държава, т. е. да защити държавата. Каква технология виждате? През консенсус към концепция, нов избирателен закон, уреждащ всички избори по един начин, който предпазва държавата и институциите от атаките на мафията и на олигархията. Това означава, че вие не искате избори през следващата 2008-а година, защото за такъв консенсус и такъв нов избирателен кодекс със сигурност трябва време и то не под натиска на предстоящи скоро избори. Ако се анализират изборите от 2005-а година, когато започна разпадът и когато започнаха тези явления и се мине през последните избори, много лесно, ако честно се анализира ситуацията, парламентарните групи ще стигнат до консенсус. Ние на последния семинар, на който направихме кръгла маса по тези въпроси, който беше организиран от фондация „Демокрация”, стигнахме практически до много общи идеи, така че не е много далече консенсусът. Друг е въпросът, че както си признават от левицата при тях готовност за вътрешно съгласие по отношение на избирателния закон т.е. помежду им няма. Това беше седмицата и тя бележи годината на договора от Лисабон, който дава перспективи пред ЕС, така ли си представяте ЕС, както си го представят онези, които подписаха в Лисабон тази седмица – с един нещо като президент и с един силен външен министър? Знаете ли, това, което прави много типична 2007-а година е не подписването на договора от Лисабон, който е приготвен и договорен много далече от българския вътрешен политически живот, това, което силно кореспондира с въпроса ви е обстоятелството, че България за първа година членка на ЕС плати 660млн. за това членство и не получи за членството си като член нито едно евро. Това е забележително постижение на лошо управление, на безпомощност да се подпомогне развитието на българската икономика през средствата, които ЕС е предназначил точно за страните, които са по-бедни, които са по-изостанали в своето развитие и прочее. И новият феномен през тази година – предлага се бюджет, в който точно трите процента, които ЕС дава на България, отиват в излишъка на бюджета, който впрочем ще бъде много по-голям, но отиват в официалния излишък на бюджета, т. е. България не иска европейските пари, България не е готова да употреби и да усвои европейската подкрепа, това е много по-важно и това въздейства върху живота на всеки българин, на всяка българска фирма отколкото подписването на лисабонския договор. Какво политическо решение виждате вие? Да се сменят трима министри или пет, или цяло правителство, или парламент? Тази тристранна коалиция абсолютно не я интересува усвояването на европейските фондове. Ами как да не я интересува? Ами не я интересува. Това противоречи на вашите приказки за очакваната корупция… Сега ще го свържа с очакваната корупция. Целият проблем е, че усвояването на европейските пари минава през много сериозна система на контрол и отчетност. Минава през сложни системи на административен бюрократичен контрол върху проектите, върху усвояването на всяка фаза и върху отчитането на средствата. Поради това тези пари на пръв поглед много и желани се оказват много по-трудно достъпни за високо корумпирана обществена и икономическа среда каквато има в България. Нашите участници, особено тези, които са свързани с политиците и управляващите политици най-вече, те не желаят да минават през този контрол, а предпочитат директно да усвояват примерно излишъка от 1.3 млрд., с който приключи тази година. Много по-лесно е да вземеш на тъмно разпределен за 20 дена излишък в гигантски размери, много по-бързо от него могат да се вземат милиони и милиони комисионни, особено когато е разпределен по формулата 3-5-8, защото точно това е формулата, по която е разпределен. Малко повече на ДПС, но по-малко от 5 за НДСВ. Това е начинът, по който са разпределени тези пари. Ще се сменя ли според вас тази формула? Вие представяте ли си, ако имаш 1.3 млрд., които можеш да усвоиш на тъмно и имаш европейски пари, които минаваш през много силна светлина, за да се доближиш до тях, какво ще предпочете корумпираната българска управленска политическа класа, разбира се, че ще предпочете лесните пари. Ще се сменя ли формулата 3-5-8 след излизането на депутатите от НДСВ? Вие ми кажете? Има ли вариант тази формула да промени нещо в десницата? Тя може да стане 3-2-8 или 3-2.5-2.5-8, аз не знам какво точно ще стане, но във всички случаи е срамна и нелепа, защото подценява интелигентността на българския избирател… Хората, които напуснаха, казаха, че го правят заради десните си убеждения? Точно това е срамно. Това е подценяване на интелигентността на българина, който вижда, че тези хора не са опозиция и стремежът им да кажат ние сме с десницата или ние ще бъдем и опозиция и ще подкрепяме, и прочее, това са наистина недостойни неща. Не се говори така на интелигентен политически наблюдаващ нещата народ. Все пак това… Кажете за формулата на десницата. Управляващите са 3-5-8, ако се преведе на езика на математиката, с който вие можете да говорите доста добре, каква е формулата? Все пак съм магистър по математика за разлика от моя колега Румен Овчаров, с който имахме спор тази седмица. Няма формула и не бива да бъде такава формулата. Изобщо разделението на политическата власт и на евентуалните „ползи” от властта в никакви случаи не трябва да бъде цифровизирано. Не може така да се управлява една страна. Първо националният интерес и след това всичко останало, всичко, подчинено на националния интерес. Това е начинът да се управлява. Дори да има коалиция, дори да има участие на различни партийни формации във властта, националният интерес трябва да бъде най-отгоре, а не интересът на Ахмед Доган. Два външнополитически въпроса. Ако вие бяхте министър-председател, щяхте ли да признаете независимо Косово, ако Косово обяви независимост следващата седмица или след месец, защото когато бяхте министър-председател вие помогнахте на народа там с подкрепата, която дадохте на международната коалиция и НАТО срещу Милошевич? Аз не съм подготвен да отговоря, защото нямам цялата информация, която има министър-председателят, но това, което ще отбележа е, че България отдавна не играе активна роля за решаване на въпросите за политическата стабилност, непосредствено до нейната западна граница, какъвто е случаят с Косово. Мисля си, че преди много време още България трябваше да пренесе акцента на своите усилия върху защита на правата на всички малцинства, които живеят на територията на Косово, защото те са много сериозно потъпкани от косоварите-албанци, които фактически доминират силно в държавата и на практика водят политика на обезлюдяване на територии, които са били заети от сръбско, ако искате българско и прочее общества. Въпросът е, през 1999 година какво си представяхте, че ще стане с Косово? Имахте ли визия толкова напред до 2007-а, че сега те ще искат независимост? Това, което казваме, че България няма приятели там, а трябваше да има интереси и интересът й е да бъдат защитени човешките права и свободи на всеки човек, който живее в Косово, да ги има гарантирани правата им върху имотите, да не им отнемат земите, да не им отнемат къщите, да не ги принуждават да напускат Косово независимо дали са сърби, дали са българи, дали са македонци, няма значение как се наричат, хората трябва да бъдат защитени в Косово нещо, което не се постига в момента по плана. Ние виждаме, че косоварите постъпват с тях така, както Милошевич постъпи през 1999 година с косоварите и отдавна акцентът на българската политика трябваше да бъде сменен, защото интересите й са да се защитят човешките права и свободи в Косово на всички хора, а не на албанците. Ние тогава бяхме с албанците, защото правата им бяха ощетени, бяха депортирани насилствено от Милошевич, а не защото примерно са ни били приятели. Това е годината, в която слушателите ни избраха друг голям международен случай с българските медицински сестри в Либия за събитие на 2007-а година, а корените са му там във вашето управление? Това безспорно е най-широко коментираното в медиите и най-широко влязло в съзнанието на хората събитие. То е голямо събитие, то е важно, но то не е продукт на вътрешнополитическия живот, то стана, нека да си кажем честно, все пак с решаващата помощ на Франция. Сега дали е на Франция, дали е на ЕС, в каква степен на ЕС, в каква степен на Франция, там във Франция между кого се дели точно заслугата и в ЕС дали е Фереро Валднер, дали е Сесилия Саркози или г-н Саркози, това няма никакво значение. Все пак е очевидно, че техните усилия доведоха до освобождаването и някак си няма как това да е нещо, с което да се закичи българската политическа класа, извинявам се. Заради липсата на Франция и Германия ли не можахте да ги освободите вие? България не беше в ЕС, нямаше я тази гигантска солидарност. България не беше член на НАТО, нямаше я солидарността по линията на НАТО, нямаше я изобщо тази международна подкрепа, затова стратегията за защитата на сестрите минаваше през членство в НАТО и ЕС, за да могат българите да оценят, че в новата система сигурността на всеки българин, независимо къде се намира, е защитена много по-добре в тези интегрирани общности каквито са НАТО и ЕС отколкото вън от тях. Нещо, което БСП вече добре разбира, защото БСП точно твърдеше, че България трябва да има политика на неутралитет. Представяте ли си, ако имахме политика на неутралитет, сега те още щяха да гният в затвора. Противниците ви, които сега слушат, ще кажат, не България не успя да ги освободи тогава заради съмненията, които имаше самата тя… Разбира се, че така ще кажат. Какво да кажат? Злонамерени хора и необективни е имало винаги. В едно общество това е нормално. Говорим обаче за фактите. Аз коментирам в момента само безспорни факти. Най-важното за България през 2008-а година? Най-важното за България е да смени политиката, икономическата специално и финансовата, за да има ползи за хората, които в момента изнасят на плещите си присъединяването на страната ни към ЕС. Защото за всички страни беше шок присъединяването към ЕС, никъде това не мина гладко, но в България това отчая хората и повече от 43% българи казват, че очакват влошаване на положението през 2008-а година, вследствие интеграцията ни в ЕС. Започнаха да мислят за членството ни в ЕС като нещо, което изисква от тях нови жертви след огромните жертви, понесени по време на прехода, което е наистина отчайващата перспектива, ако почти половината българи го мислят така. Значи най-важното нещо е, да се пречупи тази тенденция, да се видят ползите. Голямата част от българите да усетят, че членството в ЕС помага на страната да достига през качеството и през стандарта на техния живот останалите европейци. Иначе… Това през смяна на хора ли минава… През политическа смяна. Преди две седмици бяхте в студиото и казахте, че се чувствате като създател на Франкенщайн, говорейки за Орешарски. Казахте, че се борите със собственото си творение. Министерството на творението е Франкенщайн? Министерството на финансите действително се превръща във Франкенщайн. Аз ги предизвиках, да излязат и да обяснят, кой предложи това данъчно облекчение за Васил Божков – Черепа, кой го предложи и да кажат с какви мотиви. И им казах, че ако не излязат представители от Министерството на финансите да кажат, кой е и с какви мотиви, ще считаме ние от ДСБ отговорен финансовия министър Пламен Орешарски, и те не излязоха, замълчаха си. Всички сега мълчат по отношение на този срамен опит, на един от най-богатите хора да му се дадат масирани двукратни или трикратни данъчни облекчения, а върху обикновения човек, върху човека с по-ниски доходи от средните, да се стоварят допълнителни данъчни тежести. Това е нелепо, това е несправедливо и не искат да и кажат. Така че Франкенщайн е жив там.
Ще ми се да не гледаме чак толкова назад, защото годината беше пълна със събития. Т. е. вие не правите равносметка на 17 години. Предпочитате равносметката на 2007-а? Нека поне да станат 20 или 25 и тогава ще ги броим и ще ги гледаме как са минали. Иван Костов казва, че ще направи равносметка на участието си в политиката на 25-та година? Не е лошо като идея. Добре, 2007-а година – кое беше най-важното, според вас? За мен, това събитие или процесът, който повлия най-силно на всички хора, на най-голямата маса от хора, това е много високият скок на цените, който тръгна от хранителните стоки и е рекорден след 1997 година. Преди десет години имаше такъв скок. 12.6% на годишна база, това е много високо покачване на цените, то влоши сериозно качеството на потреблението на средното българско семейство. Това неминуемо е повлияло. На практика по качество на потребление средното семейство се върна на нивото от 2002 година, което е много лошо и тази политика на социална безчувственост, която вместо да неутрализира поне тези ефекти, които можеха да бъдат неутрализирани, примерно да не се въвеждат акцизи, данък добавена стойност върху лекарства, учебници и т.н. Вместо да бъдат направени тези мерки, т. е. административно да се облекчи ценовият скок, той беше засилен даже допълнително, включително и тези последни дебати върху законите пак показват желанието на тристранната коалиция да усили натиска, което прави следното, че хората със заплати и доходи до средните поемат много тежък удар. Аз това бих определил като най-знамението събитие на тази година, че за първи път така драматично се преразпределят ангажиментите на хората към държавата от тези, които са платени с по-добри заплати към тези, които са платени със заплата под средната, което става чрез това, което казах , включително и чрез премахването на необлагаемия минимум и въвеждането на единна ставка за облагане на дохода на физическите лица. Нали това искахте, г-н Костов, цените в България да се определят от един свободен пазар? Аз говоря за следното нещо. Свободен пазар определя и цените в Европейски съюз и всички обяснения… И там стана по-скъпо, и в Италия протестираха заради спагетите? В никакъв случай с 12.5%. Става въпрос за два процента или за един процент над очакваната инфлация, максимум за 1.5%. Тук при нас очакваната инфлация беше многократно завишена. Дайте да не сравняваме. За много лошо управление на земеделието и на хранителните отрасли, което не можа да неутрализира последиците от лошите климатични условия, защото посрещна тази криза без запаси от зърно, които бяха разхитени, съсипани и не бяха възстановени. Посрещна годината без нужните резерви от гориво, остави целия този шок да падне върху хората, което е резултат от много лошо управление, много под нивото на средното качество на управление в европейските страни, защото в европейските страни не се стигна до такъв ценови скок. Нали знаете, какво казват сега политическите ви противници, Костов говори като ултралевичар? Не, това няма нищо общо с левичарството. Говорите за остра чувствителност, това не е ли територия на левите? Става въпрос за остра несправедливост, която сложилите се тежести за издръжката на държавата към данъкоплатците се пренасят драматично от хората с по-високи към хората с по-ниски доходи, това е несправедливо особено по отношение на младите семейства, по отношение на пушачите ако щете, на хората, каращи коли, купуващи въглища, плащащи си електрическия ток и т. н. Лошо решение ли е изравняването на данъците за бедните и за богатите? Добро е. Смяната на това, което вие градихте като финансов министър и премиер, една система на облагане, съвършено различна от тази, която сега… Добро е, ако съществуващите големи възможности, да се облекчи данъчното бреме върху всички български граждани сравнително равномерно, бяха реализирани, а тук стана преразпределение на данъчната тежест. Стана освобождаване на тези, които са високо платени, с високо качество на труда към тези, които са с доходи по-ниски от средните. Това е несправедливо в тази ситуация на ценови шок. Ако нямаш ценови шок, тогава дори само едната маневра да беше направена, щеше да бъде болезнено, а заедно с ценовия шок става много социално несправедливо. Аз когато говоря за справедливост, говоря за класическата десница, а не за ценностите на социалистите. При социалистите ценността е равенство – братство и взаимопомощ. При тях няма такава ценност справедливост, защото ако имаше ценност справедливост за левите и либералните партии, в България нямаше да властва мафията. Нямаше последните избори така механично да бъдат „мафиотизирани” и „напазарувани”, както аз предупреждавах още през юни, когато се работеше върху закона за местните избори. Повечето избори в България се правят по законите, които вие написахте? Не. След това те бяха многократно променяни….. В промяната е „скрит дяволът”. В подробностите на тези промени. Какво решение виждате? Как да прави България избори, така че ние… Ние предложихме да се съберем, да постигнем консенсус парламентарно представените партии, които ще о гласуват този закон, да направим концепция и да приемем избирателен закон или избирателен кодекс, който да стабилизира нещата, да стабилизира политическата система и да препятства мафията, организираната престъпност, олигархията, да поема пълния контрол върху българската държава, т. е. да защити държавата. Каква технология виждате? През консенсус към концепция, нов избирателен закон, уреждащ всички избори по един начин, който предпазва държавата и институциите от атаките на мафията и на олигархията. Това означава, че вие не искате избори през следващата 2008-а година, защото за такъв консенсус и такъв нов избирателен кодекс със сигурност трябва време и то не под натиска на предстоящи скоро избори. Ако се анализират изборите от 2005-а година, когато започна разпадът и когато започнаха тези явления и се мине през последните избори, много лесно, ако честно се анализира ситуацията, парламентарните групи ще стигнат до консенсус. Ние на последния семинар, на който направихме кръгла маса по тези въпроси, който беше организиран от фондация „Демокрация”, стигнахме практически до много общи идеи, така че не е много далече консенсусът. Друг е въпросът, че както си признават от левицата при тях готовност за вътрешно съгласие по отношение на избирателния закон т.е. помежду им няма. Това беше седмицата и тя бележи годината на договора от Лисабон, който дава перспективи пред ЕС, така ли си представяте ЕС, както си го представят онези, които подписаха в Лисабон тази седмица – с един нещо като президент и с един силен външен министър? Знаете ли, това, което прави много типична 2007-а година е не подписването на договора от Лисабон, който е приготвен и договорен много далече от българския вътрешен политически живот, това, което силно кореспондира с въпроса ви е обстоятелството, че България за първа година членка на ЕС плати 660млн. за това членство и не получи за членството си като член нито едно евро. Това е забележително постижение на лошо управление, на безпомощност да се подпомогне развитието на българската икономика през средствата, които ЕС е предназначил точно за страните, които са по-бедни, които са по-изостанали в своето развитие и прочее. И новият феномен през тази година – предлага се бюджет, в който точно трите процента, които ЕС дава на България, отиват в излишъка на бюджета, който впрочем ще бъде много по-голям, но отиват в официалния излишък на бюджета, т. е. България не иска европейските пари, България не е готова да употреби и да усвои европейската подкрепа, това е много по-важно и това въздейства върху живота на всеки българин, на всяка българска фирма отколкото подписването на лисабонския договор. Какво политическо решение виждате вие? Да се сменят трима министри или пет, или цяло правителство, или парламент? Тази тристранна коалиция абсолютно не я интересува усвояването на европейските фондове. Ами как да не я интересува? Ами не я интересува. Това противоречи на вашите приказки за очакваната корупция… Сега ще го свържа с очакваната корупция. Целият проблем е, че усвояването на европейските пари минава през много сериозна система на контрол и отчетност. Минава през сложни системи на административен бюрократичен контрол върху проектите, върху усвояването на всяка фаза и върху отчитането на средствата. Поради това тези пари на пръв поглед много и желани се оказват много по-трудно достъпни за високо корумпирана обществена и икономическа среда каквато има в България. Нашите участници, особено тези, които са свързани с политиците и управляващите политици най-вече, те не желаят да минават през този контрол, а предпочитат директно да усвояват примерно излишъка от 1.3 млрд., с който приключи тази година. Много по-лесно е да вземеш на тъмно разпределен за 20 дена излишък в гигантски размери, много по-бързо от него могат да се вземат милиони и милиони комисионни, особено когато е разпределен по формулата 3-5-8, защото точно това е формулата, по която е разпределен. Малко повече на ДПС, но по-малко от 5 за НДСВ. Това е начинът, по който са разпределени тези пари. Ще се сменя ли според вас тази формула? Вие представяте ли си, ако имаш 1.3 млрд., които можеш да усвоиш на тъмно и имаш европейски пари, които минаваш през много силна светлина, за да се доближиш до тях, какво ще предпочете корумпираната българска управленска политическа класа, разбира се, че ще предпочете лесните пари. Ще се сменя ли формулата 3-5-8 след излизането на депутатите от НДСВ? Вие ми кажете? Има ли вариант тази формула да промени нещо в десницата? Тя може да стане 3-2-8 или 3-2.5-2.5-8, аз не знам какво точно ще стане, но във всички случаи е срамна и нелепа, защото подценява интелигентността на българския избирател… Хората, които напуснаха, казаха, че го правят заради десните си убеждения? Точно това е срамно. Това е подценяване на интелигентността на българина, който вижда, че тези хора не са опозиция и стремежът им да кажат ние сме с десницата или ние ще бъдем и опозиция и ще подкрепяме, и прочее, това са наистина недостойни неща. Не се говори така на интелигентен политически наблюдаващ нещата народ. Все пак това… Кажете за формулата на десницата. Управляващите са 3-5-8, ако се преведе на езика на математиката, с който вие можете да говорите доста добре, каква е формулата? Все пак съм магистър по математика за разлика от моя колега Румен Овчаров, с който имахме спор тази седмица. Няма формула и не бива да бъде такава формулата. Изобщо разделението на политическата власт и на евентуалните „ползи” от властта в никакви случаи не трябва да бъде цифровизирано. Не може така да се управлява една страна. Първо националният интерес и след това всичко останало, всичко, подчинено на националния интерес. Това е начинът да се управлява. Дори да има коалиция, дори да има участие на различни партийни формации във властта, националният интерес трябва да бъде най-отгоре, а не интересът на Ахмед Доган. Два външнополитически въпроса. Ако вие бяхте министър-председател, щяхте ли да признаете независимо Косово, ако Косово обяви независимост следващата седмица или след месец, защото когато бяхте министър-председател вие помогнахте на народа там с подкрепата, която дадохте на международната коалиция и НАТО срещу Милошевич? Аз не съм подготвен да отговоря, защото нямам цялата информация, която има министър-председателят, но това, което ще отбележа е, че България отдавна не играе активна роля за решаване на въпросите за политическата стабилност, непосредствено до нейната западна граница, какъвто е случаят с Косово. Мисля си, че преди много време още България трябваше да пренесе акцента на своите усилия върху защита на правата на всички малцинства, които живеят на територията на Косово, защото те са много сериозно потъпкани от косоварите-албанци, които фактически доминират силно в държавата и на практика водят политика на обезлюдяване на територии, които са били заети от сръбско, ако искате българско и прочее общества. Въпросът е, през 1999 година какво си представяхте, че ще стане с Косово? Имахте ли визия толкова напред до 2007-а, че сега те ще искат независимост? Това, което казваме, че България няма приятели там, а трябваше да има интереси и интересът й е да бъдат защитени човешките права и свободи на всеки човек, който живее в Косово, да ги има гарантирани правата им върху имотите, да не им отнемат земите, да не им отнемат къщите, да не ги принуждават да напускат Косово независимо дали са сърби, дали са българи, дали са македонци, няма значение как се наричат, хората трябва да бъдат защитени в Косово нещо, което не се постига в момента по плана. Ние виждаме, че косоварите постъпват с тях така, както Милошевич постъпи през 1999 година с косоварите и отдавна акцентът на българската политика трябваше да бъде сменен, защото интересите й са да се защитят човешките права и свободи в Косово на всички хора, а не на албанците. Ние тогава бяхме с албанците, защото правата им бяха ощетени, бяха депортирани насилствено от Милошевич, а не защото примерно са ни били приятели. Това е годината, в която слушателите ни избраха друг голям международен случай с българските медицински сестри в Либия за събитие на 2007-а година, а корените са му там във вашето управление? Това безспорно е най-широко коментираното в медиите и най-широко влязло в съзнанието на хората събитие. То е голямо събитие, то е важно, но то не е продукт на вътрешнополитическия живот, то стана, нека да си кажем честно, все пак с решаващата помощ на Франция. Сега дали е на Франция, дали е на ЕС, в каква степен на ЕС, в каква степен на Франция, там във Франция между кого се дели точно заслугата и в ЕС дали е Фереро Валднер, дали е Сесилия Саркози или г-н Саркози, това няма никакво значение. Все пак е очевидно, че техните усилия доведоха до освобождаването и някак си няма как това да е нещо, с което да се закичи българската политическа класа, извинявам се. Заради липсата на Франция и Германия ли не можахте да ги освободите вие? България не беше в ЕС, нямаше я тази гигантска солидарност. България не беше член на НАТО, нямаше я солидарността по линията на НАТО, нямаше я изобщо тази международна подкрепа, затова стратегията за защитата на сестрите минаваше през членство в НАТО и ЕС, за да могат българите да оценят, че в новата система сигурността на всеки българин, независимо къде се намира, е защитена много по-добре в тези интегрирани общности каквито са НАТО и ЕС отколкото вън от тях. Нещо, което БСП вече добре разбира, защото БСП точно твърдеше, че България трябва да има политика на неутралитет. Представяте ли си, ако имахме политика на неутралитет, сега те още щяха да гният в затвора. Противниците ви, които сега слушат, ще кажат, не България не успя да ги освободи тогава заради съмненията, които имаше самата тя… Разбира се, че така ще кажат. Какво да кажат? Злонамерени хора и необективни е имало винаги. В едно общество това е нормално. Говорим обаче за фактите. Аз коментирам в момента само безспорни факти. Най-важното за България през 2008-а година? Най-важното за България е да смени политиката, икономическата специално и финансовата, за да има ползи за хората, които в момента изнасят на плещите си присъединяването на страната ни към ЕС. Защото за всички страни беше шок присъединяването към ЕС, никъде това не мина гладко, но в България това отчая хората и повече от 43% българи казват, че очакват влошаване на положението през 2008-а година, вследствие интеграцията ни в ЕС. Започнаха да мислят за членството ни в ЕС като нещо, което изисква от тях нови жертви след огромните жертви, понесени по време на прехода, което е наистина отчайващата перспектива, ако почти половината българи го мислят така. Значи най-важното нещо е, да се пречупи тази тенденция, да се видят ползите. Голямата част от българите да усетят, че членството в ЕС помага на страната да достига през качеството и през стандарта на техния живот останалите европейци. Иначе… Това през смяна на хора ли минава… През политическа смяна. Преди две седмици бяхте в студиото и казахте, че се чувствате като създател на Франкенщайн, говорейки за Орешарски. Казахте, че се борите със собственото си творение. Министерството на творението е Франкенщайн? Министерството на финансите действително се превръща във Франкенщайн. Аз ги предизвиках, да излязат и да обяснят, кой предложи това данъчно облекчение за Васил Божков – Черепа, кой го предложи и да кажат с какви мотиви. И им казах, че ако не излязат представители от Министерството на финансите да кажат, кой е и с какви мотиви, ще считаме ние от ДСБ отговорен финансовия министър Пламен Орешарски, и те не излязоха, замълчаха си. Всички сега мълчат по отношение на този срамен опит, на един от най-богатите хора да му се дадат масирани двукратни или трикратни данъчни облекчения, а върху обикновения човек, върху човека с по-ниски доходи от средните, да се стоварят допълнителни данъчни тежести. Това е нелепо, това е несправедливо и не искат да и кажат. Така че Франкенщайн е жив там.
