Камен Калев: В Кан искат наши филми, но разбираеми и съвременни

Камен Калев: В Кан искат наши филми, но разбираеми и съвременни
Камен Калев: В Кан искат наши филми, но разбираеми и съвременни / снимка: БГНЕС
Камен Калев: В Кан искат наши филми, но разбираеми и съвременни
22282
Камен Калев: В Кан искат наши филми, но разбираеми и съвременни
  • Камен Калев: В Кан искат наши филми, но разбираеми и съвременни

Филмът на Камен Калев „Източни пиеси" успя триумфално да влезе в златната селекция на фестивала в Кан. Това е първият наш пълнометражен филм в официална селекция в Кан от 1990 г. насам.

За първи път пред българска публика лентата беше официално завъртяна по време  на 25-то издание на „Аполония" в Созопол, когато34-годишния Калев получи награда за талантлив българин, прославил страната ни по света.

Той е от Бургас, завършил френската гимназия в града. Две години изкарва в НАТФИЗ, в специалност операторско майсторство, след което продължава образованието си в Националната академия за киноизкуство в Париж.

В творческата му автобиография са миниатюрите "Върнете заека" и "Лошият заек", режисирани заедно с Димитър Митовски, също участвали на фестивала в Кан.

Коя беше първата Ви среща с изкуството и кое се оказа решаващо, за да тръгнете по пътя на фотографията?

Бях на 13 години. С мой приятел играехме на стражари и апаши и се чудехме къде да се скрием. Промъкнахме се тайно в едно фотоателие на площад „Тройката", в центъра на Бургас. Там за първи път видях фотоувеличителите, тъмната стая, обективи, хартии и всякакви други джунджурии. Разбрахме, че там се води  фотокръжок, така се наричаха тогава заниманията по интереси. Силно впечатлен, веднага исках да се запиша, но изведнъж тока изгасна и в тъмното не можехме да намерим химикал. Но аз не можех да чакам до следващия ден, исках още в този момент да съм сигурен, че ще участвам и ще мога да се уча на фотография. След дълго търсене, намерихме един молив и така написах името си в голямата книга с участници. Доста години по-късно, с Борислав Пенков, моя учител по фотография и човека, на който дължа влечението си към изобразителните изкуства, решихме да потърсим тази книга. Намерихме я и действително все още името ми стоеше там, надраскано с молив. За жалост, моето първо ателие вече не съществува, на негово място видях, че са построили магазин за телефони.

Как "Източни  пиеси" влезе в официалната селекция на фестивала?

Явно филма е отговорил по някакъв начин на очакванията на хората, които решават каква ще е селекцията. Когато участвахме в Кан с късометражните филма, всички ни казваха, че от години се чака пълнометражен филм от страната ни. Румъния участва усилено, Гърция, Турция - целият ни регион показва филми, без България.  А хората са любопитни, искат да надникнат  и у нас. Но пък  и трябва и тези филми да са разказани на един разбираем и съвременен начин. А не под предлог, че сме големи артисти и много уникални българи да правим абсолютно неразбираемо, досадно и псевдо артистично кино.  

Защо избрахте именно скулптура Христо Христов за главната роля?

Той е причина да бъде написан филма изобщо. Ползвах детайли от неговия  живот, това, което ми споделяше. Имаше някакъв момент, в който се чудех кой трябва да изиграе ролята на Христо, но в последствие осъзнах, че ако не е самият той, ще изгубя много от детайлите, които изграждат неговият образ. Това са всички неща, които правят този персонаж толкова силен и вълнуващ. Когато му предложих ролята, той се съгласи без изобщо да се замисля. Направихме няколко актьорски теста и се оказа, че той изобщо не се страхува или променя пред камерата. Така решихме той да изиграе себе си. И слава богу, защото Христо е сърцето на филма.  

Христов почина след края на снимките, той успя ли да гледа лентата?

Не, ние дори не бяхме заснели всичко, което беше предвидено. Бях оставил за септември разни атмосферни кадри и всички концерти, в които и Ицо трябваше да присъства. Сега във филма има кадри, които бях заснел сам, с малка видео камера, по време на подготовката. Тогава обикаляхме с Ицо по концертните зали и клубове и аз снимах. В тези кадри той е с къса коса, и човек може да ги разпознае, ако се загледа внимателно.

Бихте ли разказали малко повече за новия си проект „Островът"?

Това е филм за духовното израстване на един човек, за персонаж, който преминава през сериозна трансформация. Както в предния филм, така и в този, темата, която ме вълнува, е освобождаването на човек от бариерите и тежестите, които сам си е създал.  

„Източни пиеси" е заснет с ограничени средства, но пожъна голям успех. Новият проект ще бъде ли по-високобюджетен?

Още през декември миналата година проекта беше одобрен от художествена комисия в Националния филмов център. Община Бургас ни обеща своята пълна подкрепа. Нашите партньори от Швеция, ще участват като коопродуценти и в този филм. Надяваме се този път всички да работят в по-нормални и благоприятни условия.

Трудно ли се намират пари за ново българско кино?

Аз съм оптимист и винаги гледам нещата от добрата им страна. Мисля, че условията се подобряват, че хората от които зависи съдбата на българското кино, стават по-отговорни в решенията си. Може би пример за това, е че осем български филма се бъдат готови до края на годината, повечето от които са дебюти.

Част от снимките от новият ви проект „Островът" са правени на бургаския остров Св. Анастасия. Имате ли свои спомени на това място?

Естествено. Кое дете от Бургас няма спомени от там. Историята на новия филм се роди именно докато бях там преди няколко години. Започнах да пиша проекта на самия остров. На този етап избраните актьори са Руси Чанев и Бойка Велкова. За другите две главни роли все още не съм намерил актьорите. Предстои кастинг.