Иво Прокопиев: В образованието има огромен сив сектор
Иво Прокопиев: В образованието има огромен сив сектор / netinfo
Между 25-30 процента от учителите трябва да бъдат съкратени през следващите години заради редица фактори. Това заяви каза в интервю за „Дарик кафе” председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Иво Прокопиев. В интервю за Миглена Георгиева Прокопиев каза още:

Ситуацията в София, Варна и няколко други големи градове е напълно различна от ситуацията в малките провинциални градове и селата. Тоест в София и във Варна, вероятно в Бургас и Стара Загора имаме недостиг на училища, на капацитет и на учители, а в същото време в малките населени места имаме излишък. За да се стигне средно до това, че 30 процента от учителите вероятно ще трябва да се съкратят в рамките на следващите няколко години. Разбира се, не веднага.

И в това нещо нямо нищо драматично, защото пък от друга страна пазарът на труда е изчерпил своите възможности, тоест в България в момента няма хора практически за нищо, така че е хубаво да има съкращения в цялата публична сфера, не само зароди това, че трябва да стават икономии в тях, а и заради нуждата от нови хора на пазара на труда.

Учителите получават ниски заплати, тоест те не са мотивирани да преподават добре на учениците, те излизат не достатъчно образовани и оттук нататък страда цялата икономика, която получава недобре обучена работна ръка.

Не е много хубаво човек да дава пример със себе си, но моят син е във втори клас в частно училище. Ние плащаме такса, това е едно от най-добрите училища. Получихме следната бележка в началото на годината: Той е забравил всичко, бихте ли му го припомнили. Това ли е нашата образователна система, дори в частните училища?

Искам да кажа следното – че в образованието, както и в здравеопазването има огромен сив сектор, паралелна система, която функционира независимо и извън официалната система. Когато говорим за процент от БВП, който българинът отделя за образование, не трябва да гледаме само бюджета, където така или иначе сме в рамките на средната норма на ЕС около 4,2 % от БВП, но ако към това добавим и разходите, които българите правят било с времето, което отделят за дообучаване на децата си, било за частни уроци, тогава процентът въобще не е малък и със сигурност надхвърля 5-5,5 процента от БВП.

Така че цялото нещо е как тази енергия, тези пари и този в крайна сметка обществен капитал да заработи заедно. Очевидно е, че има желание за честна инициатива в сектора, трябва да бъде дадена възможност на частния сектор да инвестира, на домакинствата да съфинансират училищата.

Каква в крайна сметка е формулата, по която образованието може да се подобри?

Започва, според мен, с един средносрочен тригодишен план за действие, който привежда българското образование към средните европейски съотношения във всяко едно от тях. Паралелно с това тя се привежда в съответствие с модерните организационни стандарти – и като съкращение, и като сграден фонд, всичко.

Изглежда много елементарно за правене, но в крайна сметка има едно вътрешно съпротивление да бъдат направени тези реформи.

Има го не само в образованието, има го в здравеопазването, има го във висшето образование. И е напълно нормално, че те защитават статуквото, защото статуквото е част от техния живот. Проблемът на българското общество обаче, е, че това статукво обременява развитието на цялата икономика на цялата държава. Видяхте какво стана с опитите за реформа във висшето образование. Минаха законопроектите през Министерския съвет и бяха бламирани в парламента. Образователните реформи не са работа и длъжностна характеристика на един министър, дори не на едно правителство, дори не на едно управляващо мнозинство. Те са приоритет и ангажимент на целия политически елит.

Според Вас, трябва ли сега да се дадат пари за заплати и необходимо ли е много по-голямо увеличение на средствата за образование за следващата година?

Трябва да бъде намерен изход в настоящата патова ситуация с някакво компромисно ниво с повишение на заплатите – част веднага, част като ангажимент срещу подкрепа за бъдещите структурни мерки. Ако се стигне до подписан документ между учителите и правителството, който обхваща тази средносрочна тригодишна стратегия за реформи, няма нищо страшно и нищо лошо в рамките на тази стратегия, заплатите на оставащите учители в системата да нараснат дори с много повече от 100 процента. Но обществото ще има гаранции, че зад този разход, който всички ние като данъкоплатци плащаме, стои един качествен продукт, стоят ефективно вложени обществени средства.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Интервю