Управителят на Българската народна банка Иван Искров в „Годината” на Дарик:
Цялото интервю може да слушате на Radio.DarikNews.bg
Помните ли въпроса, с който започнахме точно преди година разговора ни?
Е, малко ми е трудно да си спомня...
Аз ще ви го припомня - за аргументите ви срещу присъединяването на България към предложения миналия септември от Европейската комисия бъдещ банков съюз, с който Европейската централна банка да упражнява надзор върху финансовата стабилност на всички банки от еврозоната и доброволно присъединили се държави извън еврозоната. Тогава вие...
Да, да, спомням си.
... посочихте редица аргументи. Разговорът беше на запис, както впрочем е и този сега, на следващия ден финансовият министър Симеон Дянков обяви, че България ще се присъединява към този...
Е, ама после се отказа.
... банков съюз и сега тази тема е отново актуална, само че сега премиерът е на вашата позиция, Пламен Орешарски. Той каза, че България не трябва да се присъединява към банковия съюз. А вие променихте ли позицията си?
Не, вие знаете, че централната банка е много сериозна институция и за да се стигне до позиция на управителя на централната банка, значи много хора под него са си свършили преди това много задълбочено работата. Всъщност това е информация, за което говорите, е информация от вчера, буквално от...
Да, от четвъртък, записът е в петък.
... от четвъртък. Да. Всъщност няма нищо ново, тъй като банковият съюз е етап от по-нататъшната интеграция на еврозоната и той е дизайнът, той е направен, за да обслужва целите на еврозоната и по никакъв начин не е атрактивен за страните, които са извън еврозоната. Напротив, може да създаде някои опасни последствия за страните, ако бързат.
Какви?
Ами, първо искам да обърна внимание, че под банков съюз трябва да се разбират три важни неща, не е само надзорът, който за 130 транснационални банки преминава към Франкфурт, към ЕЦБ, но той включва и гаранцията на депозитите като втори елемент. И третото е механизмът за как да се разрешават проблемите, когато една банка закъса - дали да бъде затваряна, как да бъде затваряна, дали бъде оздравявана и по какъв начин. Така че това са три елемента всъщност. Защо е полезен за еврозоната и не за нас? Ами, защото, когато предоставяш права, е хубаво да получиш насреща и нещо в замяна, т.е. този, на който даваш повече права, да се грижи за теб. Такъв е случаят с еврозоната. Тоест националните власти прехвърлят суверенитет, права от Берлин, Париж, Мадрид и т.н. във Франкфурт, но насреща получават три много важни неща. Първото е неограничена подкрепа с ликвидност от една от най-големите централни банки в света, това е ЕЦБ, когато имат необходимост...
Това е общата европейска централна банка... не, да преведем...
Да, но тя на практика е на еврозоната, тъй като ние в страните извън еврозоната нямаме право на такава подкрепа. Второто е, ако банките имат необходимост от капиталова подкрепа по линия на данъкоплатците, тя се получава чрез фонда, който беше учреден - EFM, фондът за финансова стабилност на еврозоната. И трето, всички национални централни банки имат право да участват във взимането на решенията. Нито едно от тези правомощия не получава страна, ако тя е страна нечленка на еврозоната и реши самостоятелно да се присъедини. Така че... на всичко отгоре никой не ни натиска, тъй като самите колеги в ЕЦБ и в Брюксел знаят много добре, че това е механизъм, направен за еврозоната. Друг е въпросът, че някои политици на новите страни членки, включително и цитираните от вас от миналата година, все си мисля, че... нали трябва да бързаме, дайте да дадем, нали, да бързаме за някъде, и ние не знаем закъде...
За Симеон Дянков говорите.
Не искам да коментирам. И не само той. Така или иначе това е изгодното за България. Нека да има банков съюз там, в момента, в който България след време се присъедини към еврозоната, тя поетапно и съвсем спокойно ще се присъедини към надзорния механизъм на еврозоната.
Наближава ли този момент?
Е, към днешна дата не го коментираме въобще, тъй като знаете позицията, тя също е съгласувана между правителството и нас, и с предходното правителство включително, не само с това на г-н Орешарски, е, че все пак е хубаво да се изчака да приключи реформата в тази част на Европейския съюз, наречена еврозона, за да видим към какво се присъединяваме, тъй като в момента стреляме по движеща се цел и не знаем, ако тръгнем да се присъединяваме, към какво ще се присъединим. И другото, което е важно, все пак и ние имаме доста домашна работа, която имаме да си свършим междувременно, най-вече по линия на конкурентоспособността, по линия на структурните реформи, тъй като винаги една страна извън еврозоната е много по-гъвкава по отношение на националните икономически политики.
Кога го виждате във времето българите да пазаруват с евро в кварталния магазин?
Ама те и сега пазаруват с евро.
Не, в кварталния магазин.
И в момента пазаруват в евро, само че подписът не е на Марио Драги, а е на Иван Искров, тъй като българският лев е покрит със съответните активи на еврозоната. Знаете...
Вас кога ви изтичаше мандатът? Вашият мандат кога изтича?
Вие считате, че това има отношение по отношение на еврозоната ли?
Да, за да ви задам въпроса дали подписът на следващия управител ще продължи да стои...
На 10 октомври 2015 г.
Да, 2015 г. И следващият управител ще има възможност да се подпише върху...
Ами, убеден съм, убеден съм, да.
... парите, с които пазаруват българите, няма да е Марио Драги.
Убеден съм, че колегата след мен ще се подписва дълго време, тъй като, пак казвам, на този етап това е важен проект и ние така или иначе ще се присъединим. Тук няма въобще спор по този въпрос, въпросът е кога. А отговорът на въпроса кога - преди малко обясних как се получава, тъй като всяка една страна, която трябва да бъде достатъчно конкурентоспособна и най-вече по линия на икономическите политики, е много по-свободна, докато е извън еврозоната.
Протестите стават събитието на годината. Повлияха ли протестите през годината на финансовата стабилност в България?
На финансовата стабилност по никакъв начин не повлияха, слава богу, но повлияха на общия икономически климат според мен и колегите ми от централната банка, тъй като, когато има протести или някаква нестабилност, за щастие ние не говорим за някаква драстична политическа нестабилност, но все пак създава се презумпция, когато има протести, върху поведението и на гражданите, и на фирмите. Те като че ли винаги, когато има такива събития, се въздържат от потребление, от инвестиции, предпочитат един по-спокоен период, така че когато виждаме по телевизията протести, трябва да е ясно, че те пряко влияят върху... индиректно, извинете, не пряко, влияят и върху брутния вътрешен продукти, и върху нагласите в икономиката, и върху нашия джоб.
Това може да се изтълкува, че сте съгласен, че пред България има негативна перспектива заради политическата нестабилност, протестите, както казва „Стандарт енд Пуърс”.
Вие реферирате към прегледа от „Стандарт енд Пуърс” тези дни. Ние сме част от този преглед заедно с Министерство на финансите. Аз също съм несъгласен между другото, както и министърът, да се обвързват тези неща така директно... и по този начин казани, тъй като като цяло Европа върви постоянно с намаляване на перспективите. Вчера видяхте, че намали „Стандарт енд Пуърс” също и рейтинга на самия Европейски съюз от ААА на АА. Нека да не абсолютизираме тези неща.
Стабилен ли е валутният борд?
Е, този въпрос вече 15 години се задава и повече. И на мен вече 11-а година ми го задават и ви отговарям по един и същи начин - не виждам причина за задаването на въпроса.
Това, че България взима заеми нови дългове, разклащат ли стабилността на страната?
Няма как да го разклатят, тъй като валутният борд, тук съм ви донесъл и някои справки между другото, е начинът, механизмът, правилата, по които работи централната банка и в частност при какви случаи и в какъв обем емитира български левове. Затова е хубаво хората, които говорят на тази тема, все пак малко да се попросветят и тогава да се говори. Ето ви една справка. Към вчерашна дата покритието на българския лев колко е с първокласни еврови активи. Виждате - минимум по закон...
Аз виждам, лошото е, че слушателите няма да видят, така че трябва да го разкажем.
Минимум по закон, добре, минимум по закон е 100% трябва да бъдат покрити, или срещу всеки един лев трябва да има 50 евроцента германски, френски, от този тип активи, които да гарантират да са спокойни нашите граждани.
Всеки лев в обращение.
Всеки лев в обращение, грубо се изразявам. Дори заедно с депозита на правителството това са 171 процента. Дори и да си представите, че... теоретично, което няма как да се случи, тъй като има неснижаеми остатъци и фондове в правителството, представете си, че правителството има нула лева, само с резервите на централната банка, които са си наши резерви, в актива, левът ще бъде покрит пак на 140%, а не 100%, както се изисква по закон. Така че няма смисъл...
Валутният борд е покрит 140%...
Много повече.
... дори и при най-рестриктивно тълкуване.
Дори при най-рестриктивно тълкуване към вчерашната дата само с депозита на правителството е покрит... с парите на централната банка е покрит на 140%. Така че няма смисъл да се връщаме на тази тема.
А одобрявате ли политика на поемане на нови дългове?
Като цяло централната банка на всяка една държава е най-консервативната институция и няма как да се радва, когато се увеличават дълговете в една страна. Това от една страна на нещата обаче. От друга гледна точка, когато се говори за дългове, трябва да се има предвид каква част от тях са нови, с които нарастват дълговете на страната, и каква част от тях за ролване или за предоговаряне на стари задължения, какъвто е най вече българският случай. И на трето място, разбира се, трябва все пак да знаем и къде се намираме. Ето ви една справка, вие толкова справки не сте виждали от последното ми посещение тук предполагам, на Европейската централна банка кой къде седи. Вижте, например в момента консолидираният публичен дълг на еврозоната за 2013-а е 93% от брутния вътрешен продукт, на Европейския съюз, в който влизаме всички ние, е 87,8, а българският е 18,7%, т.е. не трябва да се плашат хората постоянно видите ли, щом като ще излезе някаква емисия... с някаква емисия утре правителството на пазара, трябва да правим драми. Разбира се, третото вече, което е много важно, да знаем, че дългът следва бюджетната политика, и затова, когато се обсъждат бюджетните политики в парламента и в гражданското общество, в другите институции, трябва да се взима предвид дали се отварят дефицитите, тъй като, когато имаш излишък, съответно формираш по-нисък дълг или по-... респективно по-голям фискален резерв. Когато си на балансиран бюджет и на дефицит, какъвто е случаят от 2009 г. насам, за щастие малки дефицити в порядъка на до 2%, тогава няма как дългът да не ти расте като съотношение към GDP-то.
Продължиха ли българите през 2013 г. да се притесняват да харчат парите, които имат и да ги влагат на депозит, нараснаха ли депозитите?
Ами, от гледна точка на статистиката на централната банка, и тя е публична, знаете, че отговорът е положителен - да, продължават да растат депозитите. Сега аз не мога да кажа в каква степен това се дължи на ограничено потребление и предпочитание...
Другото обяснение е, че просто се изкарват много повече пари в държавата.
Ама те и заплатите растат. Имайте предвид, че ако погледнете на годишна база, ето тук също има една огромна справка пред мен, която изготвяме за целите на независимия анализ, който ни изисква ЕЦБ, през всичките тези години било поради намаляване на заетите, нали, аз не искам да кажа, че на всеки му се увеличава заплатата, но най-вече поради намаляване на заетите, през всичките тези години на кризата имаме увеличение от порядъка от 8,5, 5,6, тази година също 5,6% на компенсациите на заетите. Но най-вече вероятно причина и за, и това ме радва, продължаващото доверие в банковата система, независимо от политическите процеси, които са все пак не много благоприятни от гледна точка на постоянно клатене на лодката, през последната година особено, виждате, че депозитите и тази година нарастват от порядъка на 8,8-9%.
Икономисти казват обаче, че това е голям проблем за икономиката на България - че хората държат парите си на депозит, че не ги включват в икономиката.
Ако ви каже някой икономист това нещо, по-добре не го наричайте икономист оттук нататък или го сложете в кавички. Ако ви каже, че държат поради отложено потребление - да...
А какво е вашето обяснение?
Ами, аз казах, че има и...
Че не е отложен...
... двата варианта, но така или иначе ние сме догонваща икономика и за да има инвестиции, винаги в една... макроикономическото равенство в УНСС се учи още в първи курс, ако не се лъжа, или втори - С=И, нали, спестяванията са равни на инвестициите. Няма как искате да има инвестиции в една икономика и в същото време да нямате спестявания. Така че когато спестявате в банките, това е ясно, че те посредством банковия кредит преминават в икономиката.
А виждате ли тази връзка през 2013-а спестените пари да са минали в икономиката под формата на кредитиране?
Виждам я в по-слаба степен, тъй като кредитът е функция на икономиката. Така или иначе, при положение че... и на икономиката, и на политиката. Така или иначе при положение, че все още потреблението не е толкова силно както при гражданите, така и при компаниите, виждаме, че кредитът е по-нисък, отколкото... растежът на кредита е по-нисък, отколкото растежа на депозитите. Значи, растежът на кредита тази година очакваме да бъде от порядъка на един процент може би, догодина да започне да расте до около 3-3,6%, а... докато казах, че депозитите растат с от порядъка на 8,8-9%. Къде е разликата? Разликата е в държавни ценни книжа, в закупени активи на чужди държави, на други финансови институции и т.н., това е нормален процес.
Ако се сравняваме с другите държави...
Ако сравняваме и другите...
... ако гледаме голяма разлика ли има между събрани пари в депозити и кредитиране?
Ние можем само да се радваме с това, което се случва, господин Вълчев, тук, независимо че сме изключително критични към себе си, българинът по принцип е изключително критичен, тъй като ние се сравняваме винаги с периода на бум отпреди кризата. Ако погледнете растежа на кредита в... някъде тук имам също справка, знаете, че обичам да говоря с аргументи, пак на ЕЦБ, тъй като трябва да се сравняваме все пак с тези около нас... ето ви, виждате, за слушателите, които не виждат, ще прочета последните данни към октомври. В България имаме растеж на кредита плюс 0,7%. Както казах, вероятно ще отиде на годишна база някъде там, или до 1, максимум. Нови страни членки - минус 0,7%, еврозона - минус 3,8%, Юнайтед кингдъм, Англия - минус 4,5%. Като обръщам внимание: в България не сме налели по линия на централната банка чрез непокрито печатане на левове, така да се изразя за масовите слушатели, нито един лев в банките и на кредитния пазар. А в еврозоната и в Англия се напечатаха трилиони - уж да се подкрепя растежа и виждате, че е отрицателен. Т.е. не опираме тук просто до банки, опираме до обща нагласа, ако щете, до оптимизъм в Европа в момента, който липсваше за дълъг период, за щастие виждам от последните данни, които публикуват и Евростат, и на комисията, и на Европейската централна банка, появява се вече в някои страни за първи път от последните две-три години някаква форма на малък растеж.
Спомняте си, че в началото на годината февруарските протести имаха за част от своите мотиви банките, кредитите на банките, лошите условия, при които ги дават, тормозът на банките над...
Не може да се каже това нещо, и веднага мога да ви опонирам. Следим много внимателно протестите не само от февруари, но... от февруари, но много по-отрано, включително на Деня на банкера сега на 6-ти се бяха организирали уж много шумни в интернет и дойдоха и на 6-ти бяха точно шест човека, протестиращи пред Централната банка. Считам, че не заслужаваме и това нещо, по причината, която току-що изложих. Винаги има хора, професионални революционери, винаги има недоволни от всичко, което се случва в която и да е държава, в това число и от банките. Да не говорим, че стана модерно, имаше цели движения - „Окупирай Уолстрийт” на запад, опитаха се да преминат и в Европа, лежаха, спаха с палатки, ако си спомняте, и пред ЕЦБ. В крайна сметка отмря този въпрос. Имаше дори един... някакъв привнесен наш специалист, завърнал се от Америка, тук искаше да прави „Окупирай Уолстрийт”. Така че ние не можем да спрем този тип хора. Имаше ги и тази година, но не е било масово за щастие, защото масовият българин, извинявайте, преобладаващата част от българските граждани са разумни хора. Той знае, че е много по-добре да отиде в банката, да проведе съответния разговор, ако има някакъв индивидуален проблем, и да го реши, а не разчита на няколко кресливи представители на, аз не бих ги нарекъл NGO-та, тъй като NGO аз разбирам неправителствена организация, която е с много сериозна членска маса, призната в Европейския съюз и тук, и така нататък. Няколко самоназначили се говорители, плюс една, така, доста агресивна адвокатска групичка, които отвреме навреме се активират и обикалят медиите. И затова резултатите са видими.
А каква е позицията...
Десет човека, петнадесет, двайсет човека, които се възползват и се залепват за другите протести, които бяха наистина доста значителни.
Каква е позицията ви по предложенията за законодателни промени в защита на кредитополучателите?
Ние ще имаме позиция, когато видим предложенията.
Една, единият принцип в тези предложения е да се обвържат лихвите с ясен показател - Euro LIBOR, или пък с български такива индекси...
Аз съм ги коментирам, господин Вълчев, много преди това, не са нови идеи. Знаете, че господин Дянков ги лансираше, за да се хареса, една агенция му беше казала, нали, че му е ниска популярността и по този начин ще се хареса повече.
Сега ги лансира господин Гечев.
Сега ги лансират други. И преди това се е говорило, и т.н. Важно е какво ще бъде полезно за икономиката на страната и в частност за...
Ще бъде ли полезно?
... за икономическите агенции, в това число и за гражданите.
Това ви питам.
Когато ни поканят, централната банка, когато започнат да обсъждат такива предложения в парламента, ще се чуе и нашето мнение. Ние не бихме желали...
Не, то предложението е ясно - лихвата да е вързана с нещо твърдо, не банката да може да си я определя както от нейна гледна точка изглежда, че е справедливо.
Ама трябва да се отчетат всички плюсове и минуси, защото и в момента голяма част от банките предлагат лихви, които са обвързани с някакви пазарни индекси. И ако попитате колегите от банките да ви дадат някаква статистика, ще видите, че самите кредитополучатели не желаят да се възползват от това нещо. Защото много добре виждат, че са много по-защитени, когато зависят от решението на местната банка, без значение коя е тази банка, имаме 24 банки и шест клона, отколкото когато са обвързани с някакви индекси, които нямат нищо общо с реалния живот в България.
Вашата теза е, че не злоупотребяват българските банки противно на общо витаещото мнение за свободата при...
Моята теза е, моята теза е, че не може да се вадят изводи от 5, 10 или 110, или 1010 случая на фона на два милиона и половина кредитополучатели, да се генерализират и от тях да се вадят някакви изводи и да се говори, че нашите банки били злоупотребявали. Напротив, постоянно говорим с колегите и там, където обикновено се получават проблемите, самите те казват - те са най-вече по клоновата мрежа на по-отдалечени работни места, където не са толкова гъвкави. Работят хора, работят хора, както навсякъде. И във вашето радио, и в централната банка, ние сме хора, всеки може да сгреши.
И другата по-сериозна идея е...
Първо. И второто, и второ, има независима съдебна система. Много от кредитополучателите, които спечелиха дела, те забравиха вече, че е имало такива случаи. Но това е пак друг аспект на обсъжданите въпроси.
Другата по-сериозна идея е за отпадане или намаляване сериозно на таксите...
Те са няколко. Аз затова казвам, че не искам да ги коментирам...
Например да можеш да си върнеш кредита, без да дължиш такса, ако имаш...
Ами, тук има европейски регулации, нали. Много е важно дали си връщаш кредита за сметка на твои собствени източници, примерно получил си по-добра работа или наследство...
Наследство получаваш и не щеш да плащаш вече.
Точно така, точно така...
Тогава да може ли човек да не даде лев на банката такса.
И обикновено, и обикновено, когато е такъв случаят, това се толерира в Европейския съюз и имаш право да направиш такова предсрочно погасяване без наказателни лихви. Но когато... по аналогия с депозитния туризъм има и кредитен туризъм, просто обикаляш банките като цветарка и понеже си намерил на някое място с 0,025 примерно по-малък лихвен процент, да отидеш и да ощетиш предходната банка, която е резервирала ресурс за вас. Тя, за да ви даде тези примерно 10 000 евро или 50 000 евро за нещо си, тя се е ангажирала към мен или към вас, или към който и да депозант, че ще му плати за еди-какъв си период еди-каква си лихва. Така че също не трябва да се абсолютизират тези въпроси. Ние сме пълноправен член на Европейския съюз и по тези въпроси има добра практика. Има добри регулации, наречени регламенти и директиви. Така че, пак казвам, когато ни поканят, ако бъдем поканени, ще си кажем нашето мнение. Не се съмнявайте в това.
Каква е позицията ви по дебата през тази година за начина, по който държавата и държавните фирми избират банките, които да ги обслужват?
Ние не сме страна в този дебат, тъй като държавата... Нека да направим... Във вашия въпрос имаше и малка неточност. Държавата няма пари в търговските банки. Държавата... Парите на държавата са в централната банка...
Да, исках да кажа държавата (бел. ред. не се разбира) държавните фирми, да.
Не, не, има, има много пари държавата също, но те са в централната банка. А що се касае до търговските предприятия, това е въпрос на решение на правителство, на линейни министерства, извинете, на отраслови министерства и според мен беше излишен този шум. Ами, просто като решите нещо да направите и мислите, че е по-правилно, направете го, но не е хубаво постоянно да се шуми, да се говори за банки, нали, да създаваме шум, там, където го няма. Що се касае...
А от статистиката при вас виждате ли такова драстично изкривяване, че...
Ние нямаме такава статистика.
Вие не може да отчетете...
Ние нямаме такава статистика, ние имаме...
... или нямате статистика за изкривяването?
Ние имаме статистика, която е публична и тя се публикува всеки месец на интернет страницата на централната банка, знаете. Ние имаме статистика за показателите на всяка една отделна банка, ние имаме статистика за видовете депозити, които в една банка, примерно до 1000 лева, над 1000 лева и т.н., по отрасли, ако щете, и не само за депозити, но и за кредити, но ние нямаме статистика предприятието Х, дори да го знаем, това е противозаконно, не бихме го публикували, друг е въпросът, че не го и знаем. Така че не сме страна. Това, което е важно за нас, е да не се създават излишни шумове в системата.
Какво е най-доброто бъдеще за печатницата на централната банка? Тези седмица имаше...
А, откъде пък за печатницата се сетихте?
Тази година имаше неведнъж връщане към тази тема, в парламента мисля, че ви викаха.
Не са ме викали, аз поисках, с моите колеги от управителния съвет, държа да го подчертая това нещо, и... не че имам против и да ме повикат, нали, ние поискахме да отидем, тъй като ние не можем да спорим с всякакви политически спекуланти и да обикаляме медиите. Ние поискахме, управителният съвет, да отидем в бюджетна комисия и пред легитимен орган, какъвто е постоянната комисия на Народното събрание, да ни зададат всякакви въпроси. Това се случи, г-н Цонев ни покани през месец септември мисля, ние дадохме всички въпроси, тъй като...
Идеята е да направите съвместно дружество, което да управлява печатницата заедно с...
Не, не, това не е най-важното. Най-важното е, че най-ценният актив на централната банка не са нейните валутни активи, това е нейната репутация. И поради тази причина искам да кажа, че ние веднага след тази дискусия в бюджетна комисия публикувахме на нашата интернет страница, включително и в писмен вид, сега ви го оставям, една информация, която имаме на български и на английски, тъй като работим в четирите краища на света 24 часа, нашите партньори да прочетат и да видят за какво става въпрос, пълна информация за сделката. А сделката е много проста...
Вие продължавате да искате да направите съвместно дружество...
Тя е направена.
... между печатницата на БНБ и...
То е направено, то е направено и вместо да се...
„Франсоа Шарл Обертюр интернешънъл”.
То вече е регистрирано и в резултат на това, вместо да съкратим 60 човека и да спрем производството на банкноти на територията на страната, което е важната цел на банката - да мине на големи международни търгове по Закона за обществените поръчки, та вместо да го закрием, това, което го правят повечето централни банки в момента в Европейския съюз, ние намерихме начин да запазим производството, да го увеличим. В момента дружеството вече ще мине на 4-сменен работен режим на работа, ще произвежда банкноти на много страни на брой. И това е безспорен успех не просто за централната банка.
А има ли вече държави, чиито банкноти печата Българската народна банка, печатницата й?
Аз не мога да коментирам отделни държави. Самият факт, че работи вече на три смени и ще мине на четири смени, дружеството, което е съвместно дружество...
Поне брой държави може ли да кажете, сигурно има търговски, но от какъв порядък...
Ами, публичната информация е, че... и това го пише и в нашите документи, че поръчките на това дружество, съвместното, ще ги осигурява само „Франсоа Шарл Обертюр Груп”, забележете, само, не БНБ. И другото, което е...
А досега без „Шарл Обертюр Груп” имало ли е такива поръчки?
Никога досега не сме успявали. Ние сме малка държава...
А, досега никога България не е печатала чужди пари.
Малка държава, с малко лоби, все още ни правят, знаете, и мониторинг, ако щете, нашите партньори и т.н. И се досетете как една голяма държава или каквато и да е държава по света ще си възложи парите на национална печатница в малка държава. Така че официалната информация на колегите французи, че печатат за 70 държави, аз не мога нищо повече да добавя от това, което...
И на тях им трябва една добра печатница още, освен тези, които имат.
Ами, те са преценили, че имат достатъчно капацитет, най-вече производствен, добра икономическа среда в нашата страна, колкото и да се критикуваме един друг, и добра репутация, защото за този вид фирми репутацията е най-ценният актив, както казах. Добра репутация, за да се сдружат с една такава печатница и да могат да се доверят да се печатат парите на много държави тук, на територията на град София.
Подкрепяте ли печатането на бюлетините за изборите да се извършва в печатницата на централната банка?
Това вече е друго нещо, тъй като става въпрос за печатница на БНБ. Нали трябва да правим разлика между печатница на БНБ, която си е печатница на БНБ, и тя няма нищо общо с...
Дружество, което възлага на печатницата...
... и няма нищо общо с французите, и съвместното дружество, което печатницата на БНБ направи с французите, за което говорихме досега. Та, ако говорим за печатница на БНБ, тя си е и продължава да бъде 96%, грубо закръглявам, собственост на БНБ, 4% собственост на Министерство на финансите, печата си акцизни бандероли, документи за самоличност и т.н., както е печатала през всичките години. Има идея да печата бюлетините, което означава, че доверието на народното представителство и на обществото към нашата печатница е високо, така го оценяваме ние, но, разбира се, има и някои технологични ограничения. Ние затова сме информирали комисията по разработване на новия Изборен кодекс, че печатницата на БНБ сама не би могла да се справи с тези срокове, така че... предложили сме някои текстове, да можем да формираме някакъв консорциум, както винаги сме го правили през годините. Ние сме
печатали бюлетините, това няма да е за пръв път, но никога не сме били сами.
Има ли нещо, за което се разкайвате през 2013-а?
Ами, аз, ако се разкайвах за нещо през 2013-а, щеше да бъде много неприятно за 7,5 млн. българи. Самият факт, че така спокойно седя пред вас, означава, че нещата, които правим в централната банка и които се случват в банковия сектор, не ме притесняват. Така че хората трябва да са спокойни, да си гледат ежедневния бизнес, живота - техния, на децата, на близките, и да не се притесняват за централната банка и за своите спестявания в търговските банки, каквото не е, не е състоянието в голяма част от тези, които ни учиха и продължават да се опитват да ни учат, на запад.
За какво сте „за” през 2014-а?
За много неща съм „за”. Аз по принцип съм позитивен човек и затова ми се случват нещата. И затова искам повече българи да бъдат наистина по-позитивно настроени, тъй като, ако се върнем пак на всичко това, което обсъждахме - икономиката, икономиката се движи от оптимизма. Няма как постоянно да се караме, да пишем и да твърдим, особено и в чужбина глупости за страната си, и да очакваме, че някой ще ни уважава, че ще се случват инвестиции и т.н. Нека бъдем по-позитивни. Имаме основание да бъдем по-позитивни през 2014 г., и съответно... И миналата година мисля, че ви казах, и по-миналата, и още по-миналата - всеки да си прави сметката съгласно завивката. Да си обтяга краката толкова, колкото му е дълго одеалцето. Никой друг не може да му реши проблемите, ако той първо не прояви лична загриженост и заинтересованост.
