ИНОВАТОРИТЕ #18: Проф. Рики Бърдет, урбанист

ИНОВАТОРИТЕ #18: Проф. Рики Бърдет, урбанист
ИНОВАТОРИТЕ #18: Проф. Рики Бърдет, урбанист

Професорът-урбанист Рики Бърдет е вероятно един от най-уважаваните световни специалисти, които изследват развитието на градовете. Автор на авторитетното издание The Endless City - двутомна книга, която дава отговор на всички процеси на урбанизация в света, Рики в момента преподава в Лондон, но е и професор в Нюйоркския университет. Той беше основен архитектурен съветник на Лондон за кандидатурата на града за Олимпийските игри през 2012 година, както и съветник на кмета на Лондон до 2006 година. В момента се занимава с иновативни решения за справяне с проблемите на големите градове.


Константин Вълков: Повече от 50 процента от населението на света живее в градовете, необходими ли са някакви специални инициативи за връщането на хората, особено младите, в малките населени места?

Рики Бърдет: Не, не мисля. Градовете имат лимит на своето разрастване, разширение. Едва ли има градове, които да са твърде големи, за да затрудняват живота в тях. Не съм сигурен, че обратният процес на движението от малките към големите населени места би проработил днес. Важно е да се прецени защо хората отиват в градовете, какви са причините за това. Съществува необходимост от по-добра работа, социални контакти, подобряване качеството на живот. Не мисля, че този процес трябва да се спира, невъзможно е, освен ако няма авторитарен режим.

Местата, които са опустели в Централна Европа - например в Германия, Испания, Италия - това са места, където хората не могат да си намерят работа. За да върнете тези хора обратно, би трябвало тотално да прекроите световната икономика. Което е малко вероятно.

Кои според вас са добрите и лошите уроци, които научаваме от процеса на урбанизация в света?

Градовете съществуват от хиляди години и би могло да се каже, че имат повече добро влияние върху хората, отколкото лошо. Тези, които живеят в градовете, имат достъп до по-добро здравеопазване, образование, работа. Като цяло имат възможност да се възползват от т.нар. ползи от критичната маса - транспорт, специални услуги и т.н.

Негативната страна на живота в градовете пак е свързана с голямата група хора, които живеят плътно, заедно на едно място, което би довело до недобри условия на живот. Има градове, в които условията за живот се влошават непрекъснато. Веднага могат да бъдат показани различията между бедните и богатите, хората с различен цвят на кожата, религия и т.н. Зависи дали живеете от едната страна на оградата или от другата. В съзнанието изникват примери за развити градове, какъвто е Чикаго, който - въпреки това, че администрацията на Обама е на власт - там все още може да се натъкнете на огромни гета, населени с чернокожи, където процентът на безработица е много висок, както и на престъпността.

Подобни примери има и в Южна Америка, където все по-широко разпространени са затворените квартали, общества с богати хора, които се откъсват от бедните зони чрез петметрови стени и гардове с автомати.

Не на последно място бих поставил и вредното влияние на превозните средства. Става дума за лmiичните автомобили, не за автобусите. Градовете използват 75 % от световната енергия и естествено са отговорни за огромна част от вредните емисии. Последното, което бих добавил, е, че днес 33 процента от хората, които се преместват да живеят в градовете по света, живеят зле - без вода, без санитарни възли. Ако това продължава, положението ще стане неудържимо.

Енрике Пенялоса, бившият кмет на Богота, разказваше, че най-добрият начин за борба с трафика по пътищата е не като строиш по-широки пътища, а като правиш по-качествени тротоари. Това ли е наистина решението?

Да, това е едно от решенията. Аз съм бил с Пенялоса в Богота, виждал съм какво е направил за града и то е впечатляващо. Той създаде условия бедните части на града да бъдат достъпни чрез велоалеи и нови тротоари. Сега по тях се движат повече възрастни, повече деца от когато и да било. Но това не би решило по-големия проблем, особено когато има градове, които са с над 7-8 милиона жители, където се налага да преминавате по-големи разстояния с автомобил. Невъзможно е това да стане пеша. Самият Енрике измисли, или по-скоро адаптира една схема от Куритиба в Бразилия, която се нарича "метро-бус". По този начин много хора се превозват по достъпен, ефикасен и екологичен начин на по-големи разстояния. Бих добавил, че тротоарите са много важна начална точка за решаване на проблемите, но не само те са достатъчни. Добрата система на градския транспорт е от много важно значение за развитието на модерния град.

Имаше дискусия в София, беше предложено някои от малките реки, които минават през града, да бъдат покрити с автомобилни платна, за да се преборят задръстванията в определени зони на града. Вашето мнение?

На първо място, нека да кажа, че това е едно от най-глупавите неща, които съм чувал. И моля да ме цитирате. Това е толкова глупаво, защото единственото, което трябва да направите, е да се огледате, да видите какво се е случило с градове, приложили подобни схеми преди години. Днес те харчат милиони, милиарди долари, само за да върнат старото положение на нещата. Подобен експеримент беше направен в Сеул, в Бостън, в Сиатъл. Абсолютно ненормална идея, която няма никакъв смисъл.

За съжаление, има обяснение защо това се прави. Понякога на власт попадат хора с много лимитирани възможности, ограничен хоризонт. Политиците в София трябва да се огледат и да видят как някои развити градове по света решават своите проблеми.

Коя е най-добрата работеща идея, която сте видели наскоро? Реализирана идея, което наистина се справя с трафика?

Наемането на велосипеди в Лондон, където живея, е една успешна схема. Много хора бяха скептични, че тя ще проработи точно в Лондон. Но всеки ден около 20 хиляди отделни отсечки се изминават с колела по новата схема в града, при това абсолютно безплатно за хората. Особено за кратки разстояния схемата работи перфектно, защото тези хора използваха кола или градски транспорт преди това. Това не помага само на околната среда и трафика, но е и благоприятно за здравето на хората. От тази ситуация печелят всички.

Кажете ни примери за градове, които са били така преобразени през последните години, че днес работят отлично, справят се с модерните предизвикателства на урбанизацията?

Има два или три такива, които се справят добре. Първият е Барселона. Само преди 30 години градът беше замърсен, имаше безработица, връзката му с морето беше прекъсната, на практика беше управляван от диктатор-фашист. Всички проблеми, които може да си представите, се бяха стоварили на Барселона. Днес градът се преобрази и е едно от най-модерните места, където можете да отидете. Общественият транспорт е отличен, парковете са фантастични, качеството на живот за младите е на много високо ниво. Всъщност в Барселона направиха нещо много важно, за да се върна към първия ви въпрос - успяха да привлекат млади хора, които започнаха работа там.

Вторият пример е Торино. Пак един голям град, не толкова колкото Барселона, но все пак живеят един милион души. Градът загуби много работни места през 80-те, когато заводите на Fiat затвориха. В Торино инвестираха в обществените места в града, в туризма, културата, музеите, както и във високоскоростния транспорт, който свързва с големи градове като Милано. В резултат той се превърна в един от италианските градове, където туризмът бележи голям ръст.

Бих казал, че третият пример е Лондон, защото през последните десетина година бяха направени две много важни неща. На първо място градът не се разшири хоризонтално извън т.нар. "зелен колан". Принципно в един момент градът спира и се натъквате на обработваема земя, паркове, дървета, които се простират на около 30 километра. Това е един кръг, който опасва града, въпросният зелен обръч. След този кръг отново се появяват малки градчета, урбанизация. Зеленият кръг всъщност била много стара идея на тези, които планирали Лондон, за да не се даде шанс не безкрайното му разширяване. Кметът на Лондон каза през 2001 година, че в града има много чуждестранни инвестиции, че той ще се развива, но няма да навлиза в тези зелени граници. Той каза, че всички нови сгради ще бъдат построявани в старите индустриални зони на града, някои от тях се намират около Темза например. По тази причина Лондон се възроди по един много интересен начин.

Второто нещо, което Лондон направи, е въвеждането на такса за влизане в града. Днес трябва да платите 12 евро, за да влезете в центъра на града с автомобил. В същото време обаче се увеличи честотата и качеството на градския транспорт. Резултатът е очевиден - 20 процента са намалели пътуванията с автомобили към днешна дата. Използването на автобуси пък се увеличи почти двойно.

За да обобщя, важното е градовете да бъдат създадени така, че да бъдат устойчиви не само в екологичен, но и в социален план. Градският транспорт трябва да бъде използван от бедни хора, от средна класа, но и от милионери. Това се случва в Лондон.

***

Проектът "Иноваторите" се осъществява със съдействието на: