Когато влизаш в студиото на Towa Tei в Токио, след като събуеш обувките си и попаднеш в онази малка стая, пълна с техника, започваш да се наслаждаваш и на тишината. Асистентката му прави чай, той внимателно търси думите, докато ровичка из лаптопа си, за да ми покаже последните дискове, които си е купил. После пуска новата си песен, върху която е работил през деня.
Towa Tei, познат най-вече като член на популярната група Deee-Lite през 90-те години, в момента е музикант и диджей, макар че на визитката му пише "музикален композитор", което вероятно обединява и двете.
Новият албум на Towa Tei Sunny излезе миналия месец и авторът му е поредният гост в проекта "Иноваторите" на Дарик радио. С него разговаря Константин Вълков.
Константин Вълков: И така, какво ново при теб?
Towa Tei: Зает съм с новия си албум. Нещата се получават добре.
Спомням си, че преди време ми каза, че пишеш песни, само когато си щастлив? Сега как се случиха нещата?
По същия начин, защото този албум в известна степен продължава концепцията на предишния. Неслучайно се нарича Sunny. Така че този път не просто съм щастлив, но и при мен е слънчево. От друга страна, аз вече не съм толкова млад, остарявам, знаете ли, да правиш музика е един вид работа, да изкарваш прехраната си. Поради тази причина обичам да се концентрирам върху позитивни неща. Независимо дали навън е студено или вали, опитвам се да слушам хубава музика, да гледам хубави филми.
Това са нещата, които те мотивират, така ли?
Да, времето ме мотивира също така. Продължавам да бъда и диджей по партита, защото музиката за мен е силно средство за комуникация с хората. Идеята не е само да правиш музика, но и да общуваш чрез нея с хората. Когато пускам музика като диджей, това не е моята собствена музика, аз избирам музика на други хора, която ми харесва, но най-важното е да наблюдавам как хората танцуват, изморяват се от танците, но са с усмивка на лице, щастливи са.
Ние слушахме преди години дисковете ти с Deee-Lite, но когато излезе албумът Future Listening с онзи прекрасен микс от боса нова, ню джаз, соул, ми направи впечатление, че изведнъж си започнал много да експериментираш с музиката. Какво се отключи в теб, когато започна да работиш сам, като солов артист?
За да не бъде правенето на музика нещо повтарящо се и познато, трябва да експериментираш. С днешните технологии това е възможно, освен това мога да го правя навсякъде. Ето там - преносимият ми Макинтош, когато пътувам винаги е с мен. Да речем, че пътувам за Осака - имам три часа, за да напиша песен. Когато съм започнал песни в студиото, винаги взимам лаптопа със себе си, за да продължа да работя. Едно е да експериментираш в студиото, където си обграден с всевъзможна техника, друго е, когато имаш само един лаптоп пред себе си. Това също е експеримент - лимитиран си откъм възможности, но опитваш нови неща.
В Япония имаме една дума - "eн", не я бъркайте с "йен", което е друго - значи нещо като "съдба". Тази дума включва времето и пространството. Нека ти обясня - ето ние двамата се срещаме днес, в този момент. От България до Япония. Това би трябвало да има някакво значение за пространството, за времето. Вярвам, че и музиката се създава така.
Важно ли е за теб, че живееш в град като Токио? Какво значение има градът?
Токио е много специално място за мен. Аз съм отгледан в Токио. После съм живял в Йокохама и в Ню Йорк. Сега живея в едно от предградията, на час път от Токио. Мястото е част от Нагано, нали знаете, олимпийските игри бяха там. Там живееха Джон Ленън и Йоко Оно. Има много зеленина. Последните десетина години живея там и обикновено за два-три дни седмично идвам до Токио. За мен и Киото е важен град, все пак Токио е в известен смисъл източната част на Киото, тъй като представката "то" в името значи източен. Историята на тези два града вдъхновява, успокоява.
Вярваш ли в живота след смъртта?
Да, вярвам. Моите родители са християни, аз съм будист. Вярвам в това, че ако срещнем някого в този живот, ние сме се срещали в предишен живот. Той ви е излекувал или вие него. Може той да е бил дама или обратното. Това е карма.
Историята те интересува, а правиш музика на бъдещето?
Определено е така, защото бъдещето е сега, но какво точно е "сега". За мен "сега" е някаква колекция на миналото. Сякаш оценявам повече старите неща.
Какво е приятелството за теб, извън Facebook, разбира се. Колко истински приятели имаш?
Не съм броил, може би в компютъра имам 1000 души, но в реалния живот имам не повече от 20.
Тогава сигурно ще успееш да живееш седмица без интернет, компютър, мобилен телефон?
Това би било прекрасно. Примерно в Индонезия или някъде другаде. Компютрите и интернет са около нас от доста време, но през последните няколко години те тотално промениха света. Може би затова се преместих да живея в покрайнините на Токио, в провинцията. От друга страна пък, заради интернет аз мога да работя от къщи.
С какво се гордееш най-много?
Има едно нещо, което ценя - когато артисти, не само музиканти, които уважавам много, ме помолят да направим нещо заедно.
Повече за Towa Tei на www.towatei.com или на онлайн-магазина www.machbeat.com
