На фона на засилващите се съмнения за нередности в гръмналия склад край Петолъчката, се увеличават и критиките към МВР доколко и как ведомството е осъществявало контрол върху дейностите по унищожаване на боеприпаси. на. Според бившия началник на Главния щаб на сухопътните войски в България ген. Кирил Цветков вместо да поверява на частни фирми изпълнението на националния план за утилизация, държавата е трябвало да формира агенция и да изгради специален център, ползвайки опита на експертите от оръжейните заводи.
С днешна дата според ген. Кирил Цветков МВР трябва да осъществява постоянен контрол в тези складове и бази, както и да информира редовно обществото къде и какво от ненужните за армията боеприпаси се унищожава. Ето какво още каза той:
Започнахме реформа в армията, която беше почти силова, прибързана, без да се оценят всички последствия и да се вземат мерки за преодоляване на тези последствия. Едно от тях още тогава беше сигнализирано - проблемът с боеприпасите. Тогава Министреството на отбраната, когато провеждахме план 2004 и правехме големите съкращения, взехме решение всички боеприпаси да се съсредоточат в централните складове, които са най-добре оборудвани, имат най-добри условия за съхранение, но се оказа, че около 100 000 тона тогава боеприпаси трябваше да бъдат утилизирани, защото стават ненужни, други са с изтекъл срок на годност, трети почти са опасни за съхранение, което е най-лошото и се очакваше всяка година допълнителни количества да излизат.
Стигна се до Челопечене преди няма и четири години. Прие се план за така наречената утилизация. И какво? Никакви поуки като резултат от това, което ни се случи край София през 2008-а.
Още през 2006 година след неправителствени организации поставихме въпроса за утилизацията, тъй като нашата оценка беше, че армията не трябва да се занимава с това, независимо от това, че сега някои журналисти казват армията се отдръпна. Армията не се е отдръпнала, армията ги съхранява и то при добри условия. Въпросът беше тогава поставен така: армията не разполага с кадри, тъй като това е много сложен процес, много по-сложен от производството на боеприпаси, от снайрадяването на боеприпаси. Тук се искат други умения, конструкторски умения, които притежават хората от заводите, които знаят как са конструирани тези боеприпаси, знаят как да бъдат утилизирани. И тогава поставихме въпроса, че вместо да е проблем на армията и Министерството на отбраната трябва да стане държавна политика. В резултат на това приеха този план, приеха национална програма и започнаха да работят. Въпросът беше как ще се изпълни тази национална програма. Нашето предложение беше да се изгради държавна агенция, която да се занимава с утилизацията на боеприпасите, с ликвидирането на токсични, отровни вещества и така нататък, която да е специализирана, да си подбере кадри и да си изгради център за утилизация. Ставаше въпрос за 20-30 млн., с които да се изгради такъв център на безопасно разстояние, като се спазват всички изисквания, да не пречи на населени места, на важни инфраструктурни центрове, но не намериха пари.
За пари ли ставаше въпрос или по-скоро за това, че има и много интереси? Някой би могъл да спечели повече от това, ако не е държавна агенцията.
Първо беше, че нямаха достатъчно средства да изградят. Въпросът е, че от държавна политика държавната политика започна да се осъществява вече от частни фирми. Не може една частна фирма да има такива възможности като държавата да създаде такива центрове и площадки за утилизация, които да бъдат на достатъчно добро ниво и осигурени с всичко необходимо - да има безопасност за персонала и безопасност за населението, за да няма такива случаи, каквито бяха в Челопечене, в Ловни дол. Виждате, че частните фирми даже започнаха да внасят боеприпаси и от чужбина, за да ги утилизират в България. Добре, те хубаво ще внасят, ще печелят пари, но за сметка на сигурността на населението. След като те не са изградили... Ние не сме си променили позицията като неправителствена организация заедно и с другите, които участвахме тогава в идеята, в продължение на години вече държавата е тази, която трябва да управлява процеса на утилизацията.
В ефира на Дарик бившият военен министър Николай Цонев пък изрази мнение, че през последните три години сериозно е забавен този процес. Каза: ето, всяка година излизат нови 35 000 тона, това си е потенциална опасност, а очевидно парите за отбрана са намалели.
Точно тогава апелирахме, че трябва да има държавна програма, която да се финансира от държавата, а не да се товари бюджетът на Министерството на отбраната, като перо от бюджета да си бъде утилизацията. Веднъж ги прехвърлиха към Министерството на отбраната, после към Министерството на икономиката, после ги върнаха в Министерството на отбраната да отговарят, после се намеси и КОС да дава разрешение. Аз съм убеден, че тези разрешения и лицензи те са ги получили законно, те са си представили необходимите документи. Въпросът е в контрола, как се осъществява на всички нива.
МВР трябва по закон сега да контролира.
Би трябвало да има там наблюдател постоянно, който да следи процеса. Нищо, че е частна фирма, те изпълняват държавна, национална програма. Нищо, че са частни фирми. Трябва да има един постоянен, който да им стои над главата и да наблюдава дали се спазват всички мерки за безопасност. Виждате какво се оказва, че са превишили дневните норми. На всеки обект трябва да му се доставя толкова, колкото може да обработи за деня. Мерките за безопасност вече са занижени. Те са ги групирали на такова близко разстояние, едната част, които са били заделени в едното хранилище, е предал взрива на другите и започна верижната реакция и отидоха всичките. Значи и това не са спазили. Безопасните разстояния между площадките, отделните пунктове, където се извършва утилизацията. Това е контролът, който трябва да бъде осъществен.
Ако такъв контрол наистина е имало, би трябвало веднага да знаем - хайде не на първия, но поне на втория ден точното количество вида на боеприпасите. Няма скоро да достигнем до такава информация, защото целият процес на утилизация е някак замъглен, не е публично достояние. Да се знае, че в еди-кой си обект. Сега и мен да ме питате къде още утилизират, не мога да ви кажа, защото няма информация. Трябва да има информация там някъде в сайта на МВР ли, на МО ли, да има някъде, където да се знае: места за утилизация - еди-какви си, утилизира се от тази фирма и се утилизират такива и такива боеприпаси.
Тоест да има публична информация, която да успокои хората, защото....
Цяла България знае, че се утилизират боеприпаси. Но поне да знаят къде е, какви мерки са взети там, да знаят хората, че на разстояние еди-какво си е някаква защитена зона, да внимават.
Не е ли крайно време да се преосмисли тази политика. Ето и вие казвате - в ръцете на частни фирми се оставя една държавна задача. А утилизацията да се върши на терени, от специалисти от оръжейните заводи.
Проблемът е в това, че отбранителната промишленост беше някак изолирана от Министерството на отбраната и Министерството на икономиката. Не успяха да се въведат там линии за утилизация достатъчно, оставиха заводите сами да си и изграждат, а те в същото време бяха в такава криза, не знаеха как да съществуват и как да плащат, знаете стачки имаше. Можеше да ги подпомогнем, отпусни им заем за изграждане на инсталация за утилизация, в които има специалисти, които да работят там. Не, те изоставиха отбранителната промишленост, тя се оказа неспособна. Не че частните фирми... В целия свят частни фирми извършват утилизация, но те имат потенциала да изградят качествени инсталации.
При нас се опитваме с малко пари да припечелим много пари.
Беднотията до там ни води. Те са принудени и Министерство на отбраната, и правителствата са принудени да ускоряват този процес, защото става опасно за съхранение. Двадесет и толкова години вече политиката следва събитията. Стане нещо и тогава всички се втурваме дай да го оправим. Ама защо сме достигнали до там. Недостигът на средства не е оправдание за това, че се подценява превантивната дейност. Не може да се оправдаваш с финансови средства, когато става въпрос за сигурността.
