Интервю

Емил Джасим за достойнството на образованието и "40 до 40"

6 февруари 2014 21:22

Емил Джасим е на първо място учител. Той е завършил история в Софийския университет. Преподава история от девет години и е програмен директор на "Център за образователни инициативи". С проектa u4ili6teto.bg сбъдва своя стара мечта – заедно с колегите и съдружниците си да направи качественото образование достъпно до всеки български ученик, независимо къде живее. И тази мечта не само се сбъдва, но и става успешна платформа за българското училище. Проектът има зад гърба си 700 обучени учители, а около 15 училища работят с образователната платформа за електронно обучение.

Какво вдъхновява него и екипа му да работят за каузата за добро образование и какво предстои занапред? За това е следващият разговор в "Кой говори" с Емил Джасим, един от отличените в проекта на Дарик "40 до 40".

Представяме поредния участник в "40 до 40" - Емил Джасим. Ти искаш да бъдеш преподавател, който да направи българското образование интересно и да върне достойнството на българския учител.

Емил Джасим: Аз не съм сам в тази мисия. Правя го заедно с моите колеги. Цветан Цветански и Петър Цветков. Заедно с тях и с останалите ни съмишленици се опитваме да променим образованието.

Кажи ми кои сте вие? На колко сте години? Как ви хрумна тази идея?

Емил Джасим: Моите колеги са по-големи от мен. Преди 15 години те създадоха "Център за образователни инициативи". През 2006 година започнах да работа с тях като външен експерт. Идеята беше да се създаде съдържание за един европейски проект, който да описва българската култура през 20-ти век. Дадоха ми пълна свобода. След това по естествен път започнахме да работим заедно. Създадохме училище, за да направим качественото образование достъпно за всеки. В началото се сблъскахме с един проблем - българските училища не са в състояние да подготвят учениците за зрелостни и за кандидатстудентски изпити. Искахме да измислим стратегия как учениците от различни отдалечени краища на България да получат добра подготовка.

Как го измислихте?

Емил Джасим: Измислихме го благодарение на сътрудничеството ни с една италианска неправителствена организация. Следващият проект, по който започнах работа след "Център за образователни инициативи", беше доста голям. Там се създаде електронна платформа за обучение. Видяхме този модел и решихме, че това е нещото, което сме търсили. Цветан Цветански е бил автор на учебници, както и Петър Цветков. Те са менажирали "Заедно на училище", което беше факт преди години. Освен това са и родители, а аз съм действащ учител. Съчетаваме опита от всичко, което сме научили за образованието.

Кои бяха най-големите проблеми, които видя в образованието?

Емил Джасим: За мен един от най-важните проблеми е този с оценяването. В проектозакона беше заложено оценяващата система да бъде отново шестобална. Според мен тази система е много повредена, защото не отчита добре прогреса. Тя не отчита прогреса на този ученик, който е стигнал 45% и е надскочил нивото си от началото на годината. Има само две оценки, които са пълни във всичките им стотни и това са 4 и 5. Това е реален проблем, с който се сблъсках, когато бях на 23 години. Тогава се замислих, че ще ми бъде трудно да оценя знанията на ученика, защото тази система не ми дава широта.

Според теб как трябва да бъде?

Емил Джасим: В момента преподавам в Международния бакалауреат. Там оценките са от 0 до 7, като от 0 до 3 са отрицателни. Това е само един от многото добри варианти за оценяване. Друг много сериозен проблем е достойнството на българския учител. Пред последните години българския учител беше поставен в подчинена позиция. Особено тежък беше ударът, който понесохме през 2007 година. Тогава заедно с моите колеги от Класическата гимназия протестирахме - 44 дни бяхме на площада. Аз съм много разочарован от това, че не се случи промяната, която искахме. Имахме за цел да върнем достойнството на учителя и признанието, че учителят е сред най-важните личности в българското общество. Професията на преподавателя е една от най-значимите в обществото.

Много от днешните учители са вече на възраст. Няма много млади преподаватели…

Емил Джасим: По този повод колегата Цветански изтърси страхотен лаф. Според него добрата новина е, че до осем години преподавателският състав трябва да бъде пенсиониран. В това той намира нещо позитивно. След осем години можем да вкараме в образованието свежо мислещи и млади хора. Заплащането естествено не трябва да бъде приоритет, но е задължителна предпоставка, без която не може. Важно е в началото на кариерата си учителите да взимат добра заплата и да имат идея за модерно развитие.

Дано след осем години да не водим същия разговор и да не сме отново разочаровани. Образованието винаги е приоритет в предизборните кампании - политиците говорят за образованието, но после нищо не се променя....

Емил Джасим: Да, защото темата за образованието винаги звучи много красиво и хората започват да се поддават на прекрасните идеи. Но аз до момента не знам за нито едно правителство, което да е направило промени в тази посока и при което образованието да е било наистина основен приоритет.

Другият проблем на нашето образование е, че учениците не се учат на собствено мислене, на това да изразяват себе си. Ти съгласен ли си?

Емил Джасим: Това е сериозен проблем и за това не са виновни учениците. Нямат вина и учителите. Цялата система е структурирана на папагалски принцип. Тази система провокира децата да научат наизуст някакви неща и след това да ги повторят. Не са разработени инструментите, чрез които да се развива критичното и аналитичното мислене на учениците. Ние с моите колеги търсим начин това да се промени и смятам, че сме го намерили чрез тази електронна платформа.

Какво представлява, как може да бъде използвана тази платформа?

Емим Джасим: Това е платформа, която дава възможност на учителите да създават собствено съдържание, като същевременно се пести много време и на учителите, и на учениците. Дава възможност и за строг контрол - фиксирано е, че дадена домашна работа е отворена до еди колко си часа и до еди коя си дата. Ако ученикът е затруднен и не може да свърши тези задачи, учителят винаги може да удължи неговия срок. Развързва ръцете на учителя и му спестява време.

Можеш ли да ни разкажеш как този метод на образование достига до по-отдалечените населени места?

Емил Джасим: С моите колеги обучаваме учители от цяла България, като до момента сме обучили над 700 души. Обучаваме ги как да бъдат модерни с модерни платформи. Не мога да отрека някои постижения на предните правителства - например това, че във всички български училища има интернет. Това е едно от позитивните неща. Всички знаят какво е интернет и как да работят с него. Но има и един сериозен проблем - в провинцията учителите са много смачкани, без самочувствие. А в същото време има страхотни учители извън големите градове. Не мога да не отбележа факта, че шампион в използването на платформата u4ili6teto.bg е 1 СОУ в Търговище. Директорката Цветелина Зафирова е изключително иновативна личност. В нейното училище ние за първи път видяхме един голям таблет, който може да бъде използван от всеки един ученик. От една страна, извън големите градове се случват много положителни неща, но трябва да работим за повишаване на самочувствието на тамошните учители.

Мислиш ли, че едно дете от по-малък град има равен шанс с дете от голям град?

Емил Джасим: Би трябвало да има. Надявам се да се създадат повече предпоставки, за да може всяко дете да получава еднакви възможности, независимо от това дали живее в малък или в голям град. Да може да получи добра подготовка за зрелостни и кандидатстудентски изпити. Да бъде научено за живота, а не за училището. Един от големите проблеми на нашето образование е, че не учим децата на някакви умения. В съвременния свят се търсят най-вече умения. В един момент се запитахме с моя колега Цветан Цветански за какво точно подготвяме нашите ученици и за къде да ги готвим - за студенти тук или в чужбина. Все още обществото ни не е получило отговор на този въпрос и докато не го намери, проблемите ще продължават.

Къде би посъветвал да учи твоето дете - в България или в чужбина?

Емил Джасим: Много се надявам, че когато се роди и стигне до този момент, ситуацията в нашата страна ще е различна и ще мога да го посъветвам да остане в България.