Драгомир Стойнев: За мен преди всичко е националният интерес

Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката, събеседник в „Седмицата” на Дарик:

Какви са резултатите от срещата на министрите и депутатите от БСП и ДПС в Боровец до момента?

За съжаление, не мога да ви дам точна информация, тъй като вчера отсъствах, имах конкретни ангажименти, а току-що пристигам на срещата и преди да съм поздравил двамата лидери и депутатите, трябва да направя интервю с вас. Така че не мога да ви дам конкретна информация.

Как си представяте електроенергетиката в България 2030 г.? Бихте ли описали какви основни централи ще работят? Какво потребление ще има, преди да навлезем в конкретиката за отделни блокове на атомни централи или топлоелектрически централи?

Ако не направим нужните инвестиции сега и не водим конкретни разговори по бъдещи мощности, половината от инсталираните мощности ще трябва да ги затворим, тъй като те остаряват, и това означава, че България от износител на електроенергия ще се превърне във вносител на електроенергия. Това няма как да няма конкретни ефекти върху българската икономика, тъй като, ако искаме да имаме конкурентоспособна икономика, трябва да има и конкурентноспособна енергетика. Т.е. считам, че 2030 г. България трябва да развива ядрени мощности. Ние се гордеем с нашата ядрена енергетика. Също така трябва да имаме и термичните централи, тъй като България има и големи запаси на въглища, разбира се, както изискват и европейските регламенти, и каквато е европейската политика, ние също така трябва да имаме и електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници.

Ако обобщим всичко изговорено през последната седмица, след като се върнахте от САЩ, излиза, че през 2030 г. България би имала три работещи блока на атомната електроцентрала в „Козлодуй” - пети, шести и, нов, седми, евентуално нова централа в „Белене”, поне 10 блока в „Марица-изток”. Това вярна картина ли е?

Не, за „Марица-изток” блоковете ще бъдат по-малко, тъй като те са остарели и ако не се направят необходимите инвестиции, няма как да работят. Това, което касае темата, както казахте евентуално за „Белене”, не мога да я коментирам, тъй като има арбитраж и отказвам да давам официални изявления по темата. Но в крайна сметка пети и шести блок 2035 г. вече ние ще трябва да ги затворим, което означава, че ние ще останем, ако сега както планираме, един ядрен реактор, не виждам нищо лошо в това. Да, много хора спекулират с факта, че днес България е в икономическа криза, че имаме малко потребление на електроенергия и съответно не трябва да правим нищо, защото тази електроенергия ни е достатъчна. Само че моята амбиция е България да се развива, икономиката да расте. България тръгна по пътя на икономическия растеж и считам, че, а и предвижданията, които са на международни организации, на Балканите през 2035 г. ще има недостиг на електроенергия. Не виждам нищо лошо в това ние отсега да започнем първо да планираме, след това да изграждаме мощности, защото този недостиг, предпочитам България да го задоволи, изнасяйки електроенергия, българската държава да печели, българската икономика да печели, а не някоя друга държава да ни изпревари.

През седмицата се чуха и коментари, че с аргументите за седми блок в АЕЦ „Козлодуй” всъщност се цели друго - да се обоснове това, за което говорите, че България има нужда от повече електроенергия, за да има повод отново да се отвори разговорът за „Белене”.

Не, не, нищо общо няма с темата „Белене”. Седми блок трябва да замести отиващите си пети и шести блок.

Какви процедури предстоят, за да бъде сложен такъв седми блок в АЕЦ „Козлодуй”?

Първо, оттук нататък трябва съответно да се даде мандат на БЕХ да започне разговорите с „Уестингхаус” относно формулиране на правно-финансовата рамка и съответно за структуриране на проектната компания. Но ако финансовият модел не ни удовлетворява, ако цената на реактора се окаже непоносима за нас, ако бъдещата произвеждана електроенергия от реактора излиза на висока цена, ние няма да се съгласим да предприемем последващи действия.

Като говорите за мандат, отново пропускате думата конкурс, която доста се въртя през седмицата. Доколкото разбирам от обясненията ви, вие смятате, че конкурс може или търг може и да не се наложи, предвид уникалността на произвеждания реактор, като научно достижение?

Сега, много ви благодаря за въпроса, защото наистина имаше голямо неразбиране по темата и опозицията се нахвърли върху мен, но аз правя това, т.е. продължавам стъпките на правителството на ГЕРБ. Това, че те се отказват от тези стъпки, ясно показва, че те нямат държавническо мислене, а единствената им реакция е едно дребно политиканстване с дивидент, който евентуално да ги върне отново на власт, но за мен лично, най-важното са националните интереси. На 11 април 2012 г. Министерският съвет с министър-председател Бойко Борисов дава съгласие да се предприемат действия, необходими за изграждането на нова ядрена мощност, след което има техническо-икономически анализ на експертите от АЕЦ „Козлодуй” по време на управлението на ГЕРБ, определящи критерии за подбор на бъдещия реактор и критериите са, че се търси реактор между 1000-1200 мегавата, защото реактор с по-голяма мощност може да не бъде понесен от националната електропреносна мрежа. Реакторът трябва да бъде водо-воден, а не с кипяща вода, като този във „Фукушима”, да има лиценз в страна производител. Това означава, че на тези критерии до момента отговарят руските реактори и американските реактори тип АР-1000. Френските реактори имат лиценз в своята страна, но това са много мощни реактори - те са на 1700 мегавата и не може нашата електропреносна мрежа да ги понесе. По-малкият им реактор обаче... имат и 1000-мегаватов реактор, но той не е лицензиран във Франция, което е задължително условие, за да получи лиценз при нас. Той не е лицензиран никъде другаде в Европа впрочем. Технологията на руските реактори ни е добре познат, нали така, и затова моето посещение бе да се запозная с американската технология. Само че се оказа, че това е единствената технология с изцяло пасивни системи за сигурност. Т.е. не дай си боже, да се прекъсне електрозахранването реакторите могат да се охлаждат в продължение на 10 дни. Да, руските реактори също имат системи, пасивни системи за сигурност, но те са частични. Конкурс трябва да има. Конкурс трябва да има за изпълнител. И това е съвсем нормално, т.е., за да се изгради реактор. Но, когато става въпрос за технология, технологията е само една. Все едно, г-н Вълчев вие да имате, да измислите една технология и за вашата технология може ли да има конкурс, питам аз.

Това означава, че самият реактор ще бъде купен без конкурс? Директно от производителя „Уестингхаус”.

Ако излязат сметките. Ако, нали, ние можем да го понесем, ако ни се удовлетвори финансовият модел. Той, първо, този реактор има и нужното финансиране. Т.е. американската „Ексим банк” е готова да финансира изграждането на този реактор. Този реактор ще се изплаща с бъдещата продажба на електроенергия. Няма да се иска нито стотинка от българските граждани, това държа да го кажа ясно. И още нещо - понеже някои хора помислиха, че държавата ще дава държавна гаранция под парична форма. Държа ясно да обясня и да се разбере: даде се държавна гаранция за непромяна на данъчната ни система в страната. Защото някои държави смятат да налагат данък върху ядрената енергетика и аз ясно заявих, че българската държава не смята да въвежда данък върху ядрената енергетика, но за парична гаранция ние не можем да си позволим.

Само да си изясним за данъчната система, имате предвид конкретно за такъв данък или това ще означава БСП завинаги да се откаже от отпадането на плоския данък.

Става въпрос за данък върху ядрената енергетика.

А защо смятате, че цената за реактора от „Уестингхаус” значително по-ниска от тази за централи... подобни централи в САЩ и Китай.

Тъй като ние подобни цени не можем да си позволим и... в това, което са за двата реактора в Китай, които в момента се изграждат. Впрочем единият ще бъде готови догодина. Т.е. тази най-модерна технология, която има в момента, вече ще бъде изградена. В САЩ два реактора също са в процес на изграждане, Китай е поръчал още четири реактора. И от първите разговори, които проведохме, считам, че цената няма да бъде толкова висока, каквато е в Китай и в САЩ. Ако се потвърди цената, каквато е в момента в Китай и в САЩ, то ние няма смисъл да водим преговори с „Уестингхаус”.

Винаги има нещо съмнително обаче, когато ти дават по-евтино, отколкото е на останалия пазар. Какво ще искат американците срещу това или какъв е интересът им да продадат точно на България нещо по-евтино, отколкото го продават на китайците.

Ами всичко е въпрос на преговори. Така че аз не мога да отговарям за моите китайски колеги, които са водили преговорите, но на този етап считам, че нашият реактор ще бъде на една по-ниска цена, но в крайна сметка това ще се разбере до няколко месеца. Но тук не става въпрос някой да иска или да не иска нещо. Ние не избираме държава, ние избираме технология. Тази технология е най-безопасна за българските граждани. С
безопасността компромис не трябва да се прави, така че на този етап ние оглеждаме, ако не се споразумеем с „Уестингхаус”, е възможно да има и други, и е нормално да има други преговори, защото България трябва да развива ядрената си енергетика.

Говори се за цена от 8 млрд. долара за такъв реактор. Впрочем това наистина е по-малко от „Белене”, но в „Белене” се говореше за два реактора, Румъния обявява тази седмица, че ще строи също два реактора, евентуално китайски, за 4 млрд. евро, 3-и и 4-и в Черна вода. Вие сте готов да защитавате тезата, че трябва да бъде платено по-скъпо, но в името на сигурността спрямо други възможни решения?

За мен със сигурността компромис не трябва да се прави, но реакторът трябва да бъде договорен на възможно най-ниската цена, но най-ниската цена не означава компромис, да се правят компромиси в качеството. Нека да започнат преговорите на Българския енергиен холдинг и „Уестингхаус” и когато се договорят, тогава вече можем да бъде обявена и крайната цена.

От какво зависи удължаването на живота на пети и на шести блок в АЕЦ „Козлодуй”? Впрочем да повторите отново действащите срокове и стъпките, които трябва да се извървят, за да се стигне до какво удължаване?

Ами животът на двата реактора е съответно 2013-2019 г., зависи дали България ще намери финансови средства също така, за да ги удължи тези блокове, тъй като аз заварих енергетиката в едно изключително тежко състояние. България не изнасяше електроенергия, миньорите не работеха, не бяха правени инвестиции в мрежата, липса на ремонтни програми, правителството на ГЕРБ де факто взимаше... почти цялата печалба отиваше в бюджета, държавните предприятия бяха обезкръвени и няма да е толкова лесно да се съберат абсолютно всички необходими средства, става въпрос наистина за стотици милиони, така че да удължи животът на пети и шести реактор, но има план, по който се работи, и считам, че ние ще успеем. А и г-н Генов, който е един от най-големите специалисти в ядрената енергетика и който... де факто, който направи основните... (бел.ред. не се разбира)... на АР-1000, каза, че не трябва да се притесняваме относно удължаването на пети и шести блок, но аз трябва да направя, така че да осигуря нужните средства на АЕЦ „Козлодуй”, което означава, че той наистина трябва да има една солидна печалба през следващите години, въпреки че не са правени нужните ремонти и инвестиционни дейности, но всички работят, работи се по план и не виждам притеснение.

Това удължаване зависи от руския производител, нали?

Да.

На фона на водени разговори с американци за доставката на седми блок и делото, арбитражното дело за „Белене”, какво ви дава надежда, че Русия ще съдейства максимално и при най-добри условия за удължаването на живота на пети и шести блок?

Взаимоотношенията ни с Русия са дългосрочни и не смятам, че ако има конкретни инциденти в краткосрочен план, те ще окажат влияние на нашите взаимоотношения. В крайна сметка става въпрос за взаимоотношения между търговски дружества, всеки гони своята печалба, и не смятам, че някой с лека ръка може да отхвърли стотици милиони евро, така че нямам притеснение относно евентуално бъдещи, така, действия от руска страна. Това са по-скоро ми звучи малко в теорията на конспирациите.

Аз се отнасям с изключително уважение и разбиране към това, което казахте за „Белене”, че предпочитате да не коментирате заради арбитражното дело въпроси, свързани с тази бъдеща евентуално централа, но само един въпрос, на който ви моля да отговорите. Какви нови анализи за АЕЦ „Белене” са необходими, след като БСП твърдеше преди по-малко от година преди референдума, че всички анализи показвали как трябва да се построи централата. Какво толкова се промени, та знаехте по това време миналата година, че тази централа е изключително нужна, а сега казвате, че пак ще я анализирате?

Ясно заявих и много ви моля, тъй като всеки един отговор на въпроса може да бъде изтълкуван по различен начин, може да бъде изваден от контекста, може да се ползва от руска страна в съда и наистина заради държавния интерес не желая да коментирам темата, тъй като всяко едно мое изказване може да бъде в полза на руснаците и да навреди на България. Каквото имаше, съм го казал пред нашите адвокати, които ни защитават, така че наистина не желая в името на държавния интерес да коментирам тази тема.

Поне да кажете там сроковете какви са, кога се очакват следващи заседания на арбитража?

Ами на 6 декември вече официално ние внасяме нашата позиция и се дава ход на арбитража.

Какво ви казват адвокатите във времето кога може да се очаква решение?

Ами може да продължи година, година и половина, две.

„Дженерал илектрик” искали да строят девети и десети блок на държавната „Марица-изток”, т.е. да участват в разширението й. Защо евентуално дискутирате такъв модел, а не направо приватизация?

О, никакъв случай приватизация. ТЕЦ-2 е печелившо предприятие, държавно предприятие, не виждам защо, когато добре се управлява, държавата да не печели от това предприятие, защо парите да не идват в държавния бюджет, а трябва да отидат в една частна компания? Второ, това е само предложение на наше инвестиционно
намерение от страна на „Дженеръл илектрик”, тепърва, разбира се, трябва да има преговори, трябва да се структурира финансов отдел. И пак казвам, ако ни удовлетворява, ние ще работим с тях. Ако не е защитен националният ни интерес, ние няма да работим с тях, но нови мощности в Маришкия басейн са необходими, тъй като има огромни запаси от въглища и не виждам нищо в това бъдещите блокове, които трябва да бъдат затворени, да бъдат заменени и още отсега да започнем конкретни действия. Но аз не съм привърженик на приватизацията на всяка цена, тъй като виждаме, че по време на прехода е направена приватизация, за съжаление работещи дружества бяха унищожени. Ние водим обратна политика, ние ясно заявихме в нашата правителствена програма, че желаем реиндустриализация на българската икономика. Тя минава през една конкурентоспособна енергетика. И само ще ви дам за пример. Едно предприятие като „Химко”-Враца, което даваше храна на цял един регион, правителството на Бойко Борисов искаше да го нареже за скрап. Ние вече имаме изготвен финансов модел и амбицията „Химко”-Враца, да го възродим. Това е разликата между нас и предишното управление.

Вчера инвеститори във „Водноелектрически инсталации” попитаха, и то директно, министър-председателя с писмо дали кабинетът е против зелената икономика. Те имат предвид декларираното от вас одобрение на предложението на „Атака”, което мина впрочем и в парламента, да се въведе такса от 20% върху приходите на слънчеви и вятърни електроцентрали. Впрочем, както казахте, и американците се притесняват, че България е склонна да сменя правилата за инвеститорите, и заради това искат гаранции, че няма да се въведе подобна такса и върху атомната енергетика?

Вижте, това предложение идва от парламента, това предложение не идва от правителството. Аз нито мога да го изтегля това предложение, нито мога да гласувам против това предложение. Помолиха ме журналистите да коментирам идеята на парламентарната група на „Атака”. Знаете, че преди месец в медиите изтече един документ, който не трябваше да изтича от Министерството на икономиката, тъй като имаше няколко варианта за... но преди това трябваше да има преговори със собствениците на фотоволтаични и  вятърни централи за евентуален данък. Тогава ние говорихме за 30%, но правителството се отказа. Аз заявих, ясно заявих, че подобни мерки съществуват и в други държави членки на ЕС. Нещо повече - преди десетина дни  ЕС имаше официално становище към всички държави членки, че тъй като вече модерните технологии доста са свалили цената на инвестициите във възобновяеми енергийни източници, държавите членки да заявят своите политики относно структуризирането на тази електроенергия... и без това не трябва да се върши със задна дата. Не знам предложението на „Атака” дали е със задна дата, но ние трябва наистина да помислим как да ограничим може би производството от възобновяеми енергийни източници, защото, ако АЕЦ „Козлодуй” произвежда на 40 лв., ние трябва да изкупуваме елктроенергия от възобновяемите енергийни източници средно на 450 лв. Разликата е приблизително 10 пъти. Но в крайна сметка всичко е въпрос на разговори и на преговори. Т.е. в България се случва нещо, което се случва и в други държави членки на ЕС според мен.

На фона на въвеждането на нова такса, която би трябвало да натоварва този вид инвестиции, на фона впрочем на описания от вас план за сериозни инвестиции, които да бъдат направени в електроенергетиката на България, защо смятате, че цената на тока ще пада, а няма да се увеличава? Кой ще плати за всички тези инвестиции?

Да, аз ясно заявих, че цената няма да се увеличава, дали ще намалее - всичко е въпрос на анализ, и дали има такава възможност да бъде намалена. Но в крайна сметка относно увеличаване или намаляване цената на електроенергия, това се взима от ДКЕВР, а не от Министерство на икономиката, нали?

Не, аз ви задавам по-глобално въпроса. Логиката е, че когато една държава, едно общество прави инвестиции в нещо с най-добри намерения, както става ясно от вашите думи, то трябва да е готово да плати за тези инвестиции, а вие казвате „няма да расте”. Какво ви дава тази увереност?

Ако цената се увеличава, тези инвестиции няма да се плащат от държавния бюджет, а от продажбата на електроенергия. Ако цената на електроенергия е висока, както примерно е цената на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, тя не може да бъде продаваема. Съответно, за да имаме продажби, за да имаме приходи, за да можем да изнасяме електроенергия и да се конкурираме с другите държави, според мен икономическата логика е цената да е по-ниска, отколкото да е по-висока. 

Какво значение за енергийните цени и условията за доставки на природен газ за България има отказът на Украйна от Европейския съюз и сближаването с Русия. Виждате ли връзка между този геополитически въпрос и ситуацията с енергийните цени в България.

Сега, ситуацията с Украйна трудно мога да я коментирам. За мен е важно да има сигурност на доставките на природен газ за България. Защото кошмарът, който преживяхме през зимата на 2009 г., не искам да се повтаря. Ние трябва да имаме директен достъп до източника, т.е. да имаме диверсификация на маршрутите и затова „Южен поток” е важен за страната. Оставаме настрана, че това е един огромен инвестиционен проект, който ще премине през най-бедните области на България, ще създаде хиляди работни места и, разбира се, това ще даде огромен тласък на българската икономика. Но в крайна сметка ние искаме и диверсификация на източниците, не само на маршрутите. И да припомня, че след като дадохме старт на проекта „Южен поток”, държавната компания „Булгаргаз” бе една от малкото компании, които подписаха договор с консорциума „Шах Дениз” 2 за 1 млрд. куб.м природен газ, който през бъдещия газопровод ТАП, който измести проекта „Набуко”, да се достави природен газ за България. Но за да достигне до България, ние трябва да изградим и нашата връзка с Гърция, затова за догодина в бюджета има държавни гаранции, така че да предприемем наистина вече конкретни действия по изграждането и да не бъдем зависими единствено от Русия.

А ще бъде ли използван „Южен поток” в тази връзка, за която говорите, за да тече природен газ от други източници освен от Русия. Впрочем каква е идеята на България, когато договаряхте с руснаците да допуснат по тръбата да тече и друг природен газ.

Да, да, ние договорихме нещо, което руснаците твърдо отказаха да подпишат, но в крайна сметка с г-н Боев... си сложиха, който е президент на Българския енергиен холдинг, си сложиха подписите, че БЕХ и „Газпром” ще дадат достъп до капацитета на тръбата на трета страна. Т.е. това означава, че ако на територията на страната има природен газ, ние да можем също така да се възползваме и да го транспортираме, а и разбира се, ако отнякъде има конкретен оператор, който желае и да използва тази тръба, да има достъп до нея. Т.е. ние изцяло спазвахме европейските правила.

Вие говорите обаче основно за надеждата ви български природен газ да тече по „Южен поток”.

Ами за мен във всички едни преговори най-важното са националните интереси... аз винаги съм защитавал интереса на българската държава. Да, ние сме държава членка на Европейския съюз, да, ние трябва да се съобразяваме с европейските правила и ние го правим, но за мен преди всичко е националният интерес.

Икономистът Красен Станчев, който ще гостува по-късно в предаването, пита в коментар тази седмица „интересно е например къде ще отиде разликата между пазарната и проектната цена на „Южен поток” през България”. Според него е ясно, че изграждането на газопровода ще струва между два и три пъти по-скъпо от пазарните цени.

Аз не знам на какво се дължи това негово изказване. Може би той има много добър анализ направен, но когато се е обявявала цената на „Южен поток” преди години, се смятало, тогава се е гледало в тавана. Сега има технически проект, който ясно на базата на този технически проект се правят и нужните анализи, така че цената на „Южен поток” зависи наистина от конкретни стъпки. Това, че ако се сравнява колко струва в едната държава спрямо друга държава, това не е сериозно, защото зависи от много различни фактори, най-вече от релефа, от географското положение. Даже в никакъв случай на мога да съглася, че има едва ли не някакви така промени. Има технически проект... вече съвсем скоро ще бъде изцяло готов, завършен, но той отсега не ни дава ясна картина каква ще бъде цената.

Издигане или понижение е освобождаването на изпълнителния директор на Националната електрическа компания Владимир Инков от поста и пращането му да отговаря за „Южен поток”. Вие впрочем трябва да потвърдите как точно ще отговаря, на какъв пост.

Да, да, г-н Инков, показа качества в Националната електрическа компания. Считам, че той ще е необходим за проекта „Южен поток”, тъй като за две години тръбата трябва да бъде построена на българска територия. Това означава един огромен организационен процес, който трябва да се случи, тъй като това ще бъдат много български фирми, които ще работят по проекта. Трябва да се координира работата с БДЖ, тъй като трябва да се пренасят тръбите, с пристанище Варна. Въобще предстои една много, много тежка работа и за две години трябва да бъде осъществена и ние трябва да имаме нужната организация и това е една от основните причини г-н Инков да поеме „Южен поток”.

Това е издигане, не е оценка за несправяне в НЕК.

Ами, вижте... не, не е оценка за несправяне. Сега, не мога да преценя кое е по-важно, дали тежката и трудна работа в Националната електрическа компания, която ние заварихме в едно изключително, изключително тежко положение. Все пак да не забравят вашите слушатели, че през последните три години и половина недостигът, дефицитът на средства в енергийната ни система се увеличи с два милиарда и половина. Но в крайна сметка ние започваме стъпка по стъпка да стабилизираме системата. Да, не може да стане чудо, не може да стане за три дни. Аз също искам да имам магическа пръчка изведнъж да оправя ситуацията, но стъпка по стъпка ние вървим в правилната посока и доказателство за това е именно успешната емисия на „Българския енергиен холдинг”, която ние не направихме в Лондон. Аз лично защитавах тази емисия, срещнах се с много чуждестранни инвеститори. Те всички знаеха нашите действия, които предприемаме, знаеха каква е ситуацията в енергетиката, задаваха конкретни въпроси и в крайна сметка ние четири пъти презаписахме емисията, разбира се, не взехме всички пари, които ни се предлагаха, но ние постигнахме по-голяма доходност, забележете, от Министерството на финансите през 2012 г., без ние да даваме държавна гаранция, което ясно показа, че тези пенсионни фондове, тези инвестиционни банки от Европа, от Америка, от Азия дадоха своите пари, защото те виждат, че стъпките, които ние предприемаме, са в правилна посока, и считам, че това е основният знак, който ясно ни показа, че ние наистина добре седим.

Накрая да не пропуснем все пак фразата, с която станахте известен през тази седмица от в. „Труд” и наистина да я цитираме и коректно. Вие казахте, че дотам я докараха българските политици на прехода, че наистина Тодор Живков е най-големият държавник. Въпросът е какво ви кара да имате такова ниско самочувствие и например лидерите от левицата по време на последните години от прехода Сергей Станишев и Георги Първанов да ги намирате за по-лоши държавници, при положение че те участваха в откарването на България в Европейския съюз, та да намирате Станишев и Първанов за по-малки държавници от Тодор Живков?

Сега, аз разбирам, че искате да кажа нещо против Станишев и Първанов.

А, не, не, изобщо не искам. Искам за тях да кажете нещо толкова хубаво, колкото за Живков.

Аз говоря тук като гражданин, като гражданин, който е живял в тази държава. Спомням си промените 90-те години, огромната надежда, че наистина започваме да живеем един по-добър живот. За съжаление много хора останаха излъгани от този преход. Този преход наистина бе белязан с огромна безработица, с недотам високи доходи, с влошени системи на образование и за здравеопазване. Не случайно и хората желаят да емигрират и това е въпрос към всички политици на прехода да си го зададат, но лично аз не се считам, че съм такъв политик или пък че имам ниско самочувствие.

Да, но все пак кого намирате за по-голям държавник - Живков или Станишев?

Оо…

Живков или Първанов?

Тук няма конкретен отговор, тук става въпрос не за конкретни политици, а всички гражданите да си спомнят от 90-те години всички политици, които са минали, които са обещавали чудеса и докъде стигна държавата. Моята амбиция е да не гледам назад, да не се интересувам от комунистическите режими, да не се интересувам от темата Държавна сигурност, която когато хората няма какво да говорят, политиците я подхващат тази тема. За мен е важно накъде отива България, каква ни е перспективата, как ние трябва да постигнем нашите мечти, но това означава, че ние трябва да работим и да престанем да се разделяме. Прекалено малка държава сме, за да се разделяме и помежду си, трябва да се обединим и трябва във всеки и във всичките ни преговори, във всяко едно наше действие, да се ръководим от националния интерес на държавата.

Според вас, понеже казахте разделяне, и след половин час разговор само за енергетиката, при положение че вие отговаряте за далеч по-глобалното развитие на българската икономика, смятате ли, че икономиката и енергетиката трябва да бъдат разделени още при това правителство? Като управление, като министерство.

Като управление, да, това е... ами, вижте, един много тежък сектор, едно много тежко министерство, но аз не се оплаквам, работя и мисля, че вървим по правилните стъпки, България тръгна по пътя на икономическия растеж и не случайно може би... но това остана незабелязано, тъй като целта на моето посещение в САЩ бе именно да активизираме икономическите взаимоотношения между двете държави, защото ние имаме, да, много добри политически взаимоотношения, да, имаме добри отношения в сферата на отбраната, но моята цел бе да дам един нов импулс, един нов тласък на тези икономически взаимоотношения и може би поради тази причина в Държавния департамент в Департамента по търговия получих и покана в Съвета по национална сигурност, където досега български икономически министър не е стъпвал. Там се срещнах с икономическия екип на президента Обама. Именно ние дискутирахме как оттук напред да използваме този потенциал, за мен това е важното наистина ние да се възползваме от нашите взаимоотношения.