„Това, което стана във Франция, не е изолиран акт на морални чудовища, а логика на война. Либералният Запад е във война и това трябва да бъде осъзнато", коментира в интервю за Дарик психиатърът д-р Николай Михайлов. Той смята, че Европа трябва да започне да гледа трезво на собствената си ситуация, защото се вижда, че има хора, решени да убиват, които "разполагат с хладнокръвието, жестокостта, идеологията и целия ресурс да се сражават с една намразена до смърт Европа".
В интервю за предаването на Дарик „Реактивно" д-р Михайлов подчерта, че ако се тръгне към ограничаване на свободата във Франция и Европа, подобна стъпка само на пръв поглед би удовлетворила емоционалните очаквания на много хора. Това обаче. ще изправи Франция и другите държави, които се подведат по гласовете на крайнодесните, да живеят в перманентен ужас на една невъзможност да решат проблем, който са погълнали, смята психиатърът.
Д-р Михайлов, може ли човешкото съзнание да си обясни случилото се във Франция? Не можем да го оправдаем и приемем, но прави ли опит в такива случаи човек да си обяснява причините или директно като чуем за тероризъм, заклеймяваме подобно варварство?
Това наистина е една загадка, но то е загадка на омразата, която обаче има собствения си произход. Тя има етиология, има комплекс от причини зад нея. Когато това се случи, то предизвиква потрес. Сега сме в ситуация на голям стрес не само за Франция, за целия либерален Запад. Това, което стана не е изолиран акт на морални чудовища, а логика на война. Либералният Запад е във война - това трябва да бъде осъзнато. Стана ясно, че т.нар. свободен свят е намразен до смърт и че тези, които го мразят, са решени да убиват. Имат капацитета да го правят, имат хладнокръвието, имат жестокостта, имат идеологията. Имат целият ресурс да се сражават с една намразена, ще повторя, до смърт Европа, затворена в собственото си вулгарно благоденствие, в нарцисизма на своя културен декаданс. Този шейтан, този демон, сатана ще трябва да бъде преследван до окончателното му унищожение - това стои в мотива на радикалния ислям.
Сега е разстреляна една работилница на карикатурата, която постфактум се описва като"светилище на свобода", което означава, че либерална Европа е ударена в сърцето. Тя преживява себе си културна територия тъкмо на свободата. Страстно преживяваният ислям не разбира, повтарям, западната свобода - свободата като творчески произвол, като право на кощунство дори. За либералният Запад свободата е абсолютна, свобода без граници и за тази свобода няма нищо неприкосновено, нищо свято. Или по-точно, тук настоявам това да се чуе от мен - ако съществува за Запада нещо свято, то е самото право да няма за него нищо свято.
Свободата се самоутвърждава в актовете на кощунство, на светотатство, на нараняване на религиозни чувства. Кощунството е апотеоз на свободата. Това е много френско, защото съществува такава традиция - от свободата не произтича никакво задължение за щадене на религиозни чувства. Особено за Франция, която е класическа територия на секуларизма /бел. ред. отстояването, че политическото управление и институции трябва да стоят и да действат независимо от религията и религиозните вярвания/, на светското общество.
Може ли да се каже, че тук вече беше премината границата - границата, след която сатирата става обида, след която присмехулникът става враг? Макар че християни не убиват за това, че същото издание изобрази Светата Троица в хомосексуален сюжет.
То не е даже и за споменаване. Това е не само кощунствено от гледна точка на християнското чувство, на християнското убеждение. То е и бездънно пошло, трагична безвкусица бих казал.
Но иначе всички интервенции на Запада, които имат характера на цивилизоващи инициативи в мюсюлманския свят, завършват с хаос и предизвикват бедствия, трагедии. Описанието на това, което става в Ирак, в Сирия, в Либия преди това, не говори в полза на моралния характер и на политическата целесъобразност на световния доскоро бих казал хегемон - САЩ и неговите европейски партньори.
Което означава - ще трябва в това отношение да се одързостим да мислим според очевидностите, че западната цивилизация и специално САЩ са капитализирали за себе си огромни грешки, загубили са статута на морален гарант и в този смисъл са загуби глобалното си значение на хегемон с морална мисия.
Случилото се обаче ще отвори ли очите на тази „намразена вече Европа", както я нарекохте, на лидерите й или напротив - ще предизвика точно обратното с едни нови по-строги мерки ще ограничи свободи и така ще даде картбланш за противодействие от страна на фанатизма?
Ще премълча собствените си интуиции за това, което следва. Аз се надявам обаче, такава надежда храня, че Западът ще започне да мисли собствената си ситуация трезво, защото той съществува в едно систематично отричане на реалността. Един свят, който живее основно в името на собствения си комфорт, съществува с изтъняла връзка с реалността.
Сега този стрес, който сам по себе си е разбира се някакъв чудовищен спектакъл на злото, представлява една кървава екзекуция, която в непосредствена реакция ограничава човешкото мислене, остава чувствата наранени, докато човек се сепне за това да мисли.
Но аз се надявам, че западноевропейската политика ще може да си даде сметка, че тя е в режим на война, на културна война в някакъв смисъл. Ако тя продължи с този припев, че става дума за изолирана, фанатизирана фаланга от радикални ислямисти и че те са разположени някак си в широкия ислямски свят, без мълчаливото съгласие, поощрение и даже възхищение на огромни човешки маси, то това означава, че западната политика живее наистина в режим на скъсан контакт с реалността. И в този смисъл е изправена пред риска от собствения си не упадък, а от собствения си провал от това да преживее края на своята дълга и славна история. Като не се справи с този знаменит културен сблъсък, провеждан основно от „Ислямска държава" сега и пръснатите ядра на терористична заплаха в този свят.
България трябва да разбере, да помисли, че тя е изправена също пред много голямо предизвикателство, да прозре опасностите за себе си. Защото такива опасности са налице и никой не се съмнява, че те са тук. Опасността е на прага. Всякакъв разговор, издържан във вече съвършено безполезния политкоректен, толерантен стил, в този ексцес на благодушие, който вероятно е дериват на хипи епохата на 60-те, на тази проповед за мир, любов и марихуана...
Ще ни изиграе лоша шега?
С тази Европа е свършено. Европа, ако ще трябва да оцелява, ще трябва да влезе в суровия режим на осъзнаване на реалностите, без да губи обаче разбира се ценностите, идеалите на собственото си европейско наследство, на това, което я прави Европа. Защото днешната Европа е по-скоро пост-Европа, една Европа, която е изоставила собствената си традиция, етническото си наследство, християнската си принадлежност.
Не толерантността, а уважението към различието, умението да се борави с него - това не може да стане другояче, освен чрез възстановяване на културния идентитет, на духовната цялост, на припомняне на културното наследство на тази Европа. Това е извънредно важно.
Въпросът е доколко Европа, изправена очи в очи с тази реалност и която афишира себе си тъкмо със свободата и толерантността, ще успее да остане в границите на тази толерантност? Виждаме какво става в Германия, надигат се гласове и на лидерите на крайно десните формации в Европа, критичните гласове срещу тази толерантност растат.
Това е страшно предизвикателство и много голям риск без всякакво съмнение. Това означава, че проблемът вече е импортен, той е внесен и е на дневен ред и че тази война образува фронт вътре в европейските страни. Не се боя да употребя думата „война", защото войната има много степени и измерения. Ако тук ситуацията бъде стилизирана по някакъв начин, за да изглежда по-малко рискова и по-лесна и удобна за стопанисване, това няма да ни даде нищо повече от това да загубим време и темпо първо в осъзнаването и след това в стъпките, които трябва да бъдат направени.
Мисля си, че Франция след драмата, която преживя, има шанс да даде тон за начина, по който това справяне с проблематиката трябва да протече. Защото наистина Франция наистина е страна на свободата. Тя има едно много очароващо отношение към свободата, свободата е сублимна ценност на френската цивилизация.
Ако тази свобода бъде унищожена сега и гласове, които идват основно от една изнервена и вероятно жадна за власт крайна десница, която ще се реши на посегателства и на остракизъм /бел.ред. от старогръцки - изгонване на лица, които се смятат за опасни/ за мюсюлманското население, то възлиза на около 10 процента във Франция, това означава гореща фаза на едно противоречие. Ще даде представата за един модел, който на пръв поглед удовлетворява емоционалните очаквания на много хора, наранени от случващото се. Но от друга страна това ще изправи Франция и други страни, ако възприемат този модел - ще ги изправи пред риска да живеят в перманентен ужас на една невъзможност да решат проблем, който са погълнали.
