Делата на Софийския градски съд 50 години след неговото основаване – по темата в студиото на „Седмицата” на Дарик е председателят на СГС Светлин Михайлов:
Странното е, че Софийският градски съд празнува само 50 години на фона на много други институции, които празнуват 130, създавани след Освобождението на България. Кой е съдил в София в този период до 1959 г.?
Няма нищо странно в това нещо, тъй като до 1959 година териториалното деление на страната е било друго. Имало е 17 области и околии и в страната е имало областни съдилища, които в момента се припокриват с окръжните съдилища. През 1959 година се извършва реформата в административно-териториалното деление на Република България, създават се 28 окръга и един, какъвто е София, с отделен статут, със статута на окръг. София-град е станал със статут на окръг и тогава се създават и няколко от окръжните съдилища с делението на Софийския областен съд. Той се разделя на Пернишки окръжен, Кюстендилски окръжен, Софийски окръжен и Софийски градски съд. Това става с Указ номер 207 на Президиума на Народното събрание в тогавашния "Известия" от 17 март 1959 година и е публикуван този закон за изменение Закона за устройството на съдилищата, който е приет на третата редовна сесия. В текста на неговия Член 9 се казва, че във всеки окръг има по един окръжен съд, а в градовете, подчинени направо на централните органи на държавната власт и управление - градски съд с правата на окръжен съд. Затова Софийски градски съд...
Затова вие празнувате 50.
...има своята 50-годишна история. Петдесет години на фона на общата, на фона на общата история и изобщо на историческите периоди, които са минали, е съвсем кратък период, но аз лично смятам, че на фона на 130-годишната история, която има българската държава след Освобождението това представлява поне половината от извървения път на тази държава.
Колко дела гледа Софийски градски съд годишно?
Ами, за да мога да отговоря точно на този въпрос, следва да си помогна с цифрите, и то за миналата година, които са най-актуалните цифри. През миналата година Софийски градски съд е разгледал 41 573 дела, като от тези 41 000 дела, които са разгледани, са свършени 25 000 дела.
Колко съдии?
Щатът на Софийски градски съд е 131 човека, но той никога не е бил пълен. В най-големия си обем ние работим с около 110 съдии.
Тоест един съдия има около 400 дела средно?
Да, да. Това е натовареността.
Тоест повече от едно дело на ден трябва да свърши.
Да се свърши в този съд, да. Това е статистиката.
Добре, ама това очевидно е, че е абсурдно, когато става дума, примерно сред тия дела е дело за "Кремиковци" например, и за огромни интереси, с много материали, нали, тези наказателните, които се точат на много заседания. Колко съдии трябва да има един такъв съд?
Това е един много труден въпрос. За да мога да отговаря на него, ще си позволя да дам една статистика, която е обща статистика, извадена от отчетните доклади на окръжните съдилища. От тази статистика се вижда, че ако натовареността на останалите или горе-долу равнопоставени окръжни съдилища по брой на съдии и по обем на делата - Варна, Бургас и Пловдив, всички те, взети заедно, имат натовареност на свършените дела 11 цяло за гражданските и 8 цяло за наказателните дела, докато Софийски градски съд има натовареност на гражданските 15.03 и 16.41 натовареност.
Тоест два пъти повече дела се свършват в Софийски градски съд от другите големи съдилища на България.
Да, два пъти повече от другите три големи съдилища, които са обединени в една обща статистика.
Това може да се тълкува, че значи след като вие можете, може да се напънат повече другите съдилища.
Значи, тук не е въпрос за напъване. Тук е въпрос за броя на постъпилите дела, тъй като броят на свършените дела се определя от постъплението, което има всеки един от окръжните съдилища. Но общата статистика така, както...
Вие два пъти повече ли получавате дела, сравнено с Пловдив, Варна?
Да, значи броят на делата, ако общите постъпилите дела са 11 747 за трите съдилища, в наш съд са постъпили 23 200 дела за миналата година. Но статистиката показва и нещо друго, че Софийски градски съд разглежда, ако съберем всичките окръжни съдилища, т.е. съдилищата на едно, от един народ в България, ние разглеждаме около 53-4 процента от общия брой на делата, които постъпват във всички окръжни съдилища. Това от своя страна говори, че изключителна натовареност има в Софийски градски съд, което е за сметка на останалите окръжни съдилища. И в тази насока аз приветствам много идеята на Висшия съдебен съвет, която стартира и която вече е към средата си, за определяне натовареността на всички съдии на територията на Република България.
И от това да зависи възнаграждението и ръста им?
Не. Да, не само възнаграждението и ръста им, но от това да зависи и броят на съдиите във всеки окръжен съд.
Тоест колко все пак съдии, нека да направим ясно послание. Сравнете другаде в Европа как е.
За да можем да отговорим...
Например в един съд от такъв съд колко съдии работят?
Да. За да можем да отговорим точно и конкретно на този въпрос, трябва да имаме предвид няколко факта, които оказват влияние. На първо място това е броят на постъплението на делата. На второ място, материалната обезпеченост и като сравним тези два факта, ние не трябва да ги извеждаме само за тази година или за една или две години напред. Ние трябва да направим една по-дългосрочна прогноза, която да в рамките на 15-20 години напред и чак тогава бихме могли да определим необходимия брой на съдиите, които ще работят в тази страна. Ще се опитам да направя едно сравнение, тъй като в началото, т.е. в края на месец януари бях в Германия по покана на председателката на Върховния съд на град Берлин госпожа Ньоре, и там отблизо се запознах със системата, с организацията, с натовареността на колегите, които са в Берлин. Двата града са горе-долу съизмерими, тъй като по статистически данни имат приблизително около 2 милиона население. В окръжния съд, който е равен по степен на Софийски градски съд в град Берлин, работят 250 души съдии, които са разделени в три отделения - наказателно, гражданско и търговско отделение.
Тоест два пъти повече, отколкото в София.
В настоящия момент в окръжния съд в Берлин работят два пъти повече съдии, като най-голямата натовареност на наказателния съдия в окръжния съд в град Берлин е, че той е разгледал 8 дела през миналата година. Това се счита...
Тоест много по-малко се съдят в Германия.
Да. Не мога да твърдя, че много по-малко се съдят в Германия, но това е натовареността. Докато един наказателен съдия в Софийски градски съд има около 80 дела, които му постъпват през годината.
Тоест вие давате едно много прагматично обяснение за част от проблемите в съдебната власт в България и причините за критиките, които идват към Европа. Ние имаме физически проблем.
Да, този физически проблем е споменаван много пъти от мен и този физически проблем се изразява преди всичко в това, че малко са на брой съдиите в столицата, от една страна. От друга страна, за да се увеличи техният брой, трябва да има достатъчно място, където да могат да бъдат поставени. Само ще ви дам още едно сравнение. В този окръжен съд има 150 зали. Тоест всеки един от колегите в Германия би могъл по всяко време да насрочва делата си, да ги разглежда така, че да могат да се решават те бързо. Това според мен и според моите колеги определя и донякъде забавения темп на решаването на делата в Софийски градски съд.
Добре, като казахте зали, защо не определите, очевидно няма да са 150, но определите една или две зали, които да бъдат свободни и в които да се гледат тези обществено интересни дела. Впрочем седмицата дава пак примери за такива, които се отлагат, защото свидетел, адвокат не се е явил, така че да не се налага чисто практическото отлагане примерно чак за есента, ами като не се яви свидетелят сега, ще се насрочи след една седмица или две седмици.
Значи, това може би не е станало известно на слушателите и на вас, но доста отдавна, още в началото на годината, издадох заповед, с която определих две от съдебните зали, с които разполага Софийски градски съд, за приоритетно разглеждане на такива обществени дела, т.е. едни дела с обществен интерес. От друга страна, в заповедта съм разпоредил на колегите, и това преди всичко на наказателна колегия, когато правят насрочването на делата, да правят така, че да не насрочват делото само да един ден, а да го насрочват с няколко дати напред, с което ще избегнем един от основните проблеми.
Призоваването.
Да. Един от основните проблеми с призоваването и с отлагането на делата поради невъзможност на колегите адвокати да се явят точно в този ден на това съдебно заседание, така, както е отчетено в доклада на работната комисия и после прието от Висшия съдебен съвет като една от причините, които остават основание за отлагането на делата. Тази причина беше посочена. Смятам, че по този начин ще намалим в голяма степен възможността за отлагането на делата поради служебната ангажираност.
Това е новина. Значи искате да кажете, че примерно тази седмица, понеже не се е явил свидетелят Илко Йоцев по делото на Валентин Димитров, реално вашият колега съдия има две възможности - или още когато е насрочил това заседание да каже, че ако не стане днес, ще бъде след три дни, или вие сте осигурил зала, която след три дни ще бъде наистина свободна, за да може, или седмица, хайде да не е три, или след месец, но...
Значи, за три дни, мисля, че е, така, доста кратък период.
...поне в рамките на месец.
Доста кратък период, който не би могъл да ни даде реални представи във времето.
Тоест административно е създадена възможност...
Административно е създадена възможността...
...да приключат бързо делата, от една страна, а от друга страна, административно, в качеството си на председател заедно с моите заместници, сме направили всичко необходимо, разбира се с подкрепата на стопанина на Съдебната палата - председателят на Върховния касационен съд, да осигурим такова насрочване, което предварително да се знаят датите, на които ще се разглеждат делата. Това аз лично смятам, че ще даде отражение преди всичко по отношение на избягването на това основание за отлагането на делата - Невъзможността на някоя от защитата да се яви в съдебното заседание.
Колко от делата, които наблюдава Европейската комисия, са във вашия съд?
Ами 98 процента, ако мога да кажа, защото това е така, тъй като всички тези дела, по-голямата част от престъпленията са извършени на територията на град София и изобщо по разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс тези дела трябва да бъдат разгледани там, където е извършено престъплението. От друга страна, и законът ни задължава всички дела, по които подсъдимите са лица с имунитет или лица на органите на държавното управление, магистрати, да се разглеждат в нашия съд.
Добре. След като казвате, че сте създал условия за бързо движение на тези процеси, което между другото пък със сигурност наши слушатели сега могат да кажат - ами хубаво, Маргини, Маргини, ама моята къща, примерно, делото, което водя със съседа, за мен си е по-важно от всички европейски дела. Но след като сте създал условия, по кои дела и кога очаквате да има решение?
Доста от делата, сега примерно юли месец е насрочено делото срещу Марио Николов по чл. 321 и Мариана Николова...
Това е САПАРД, еврофондовете.
Това е еврофондовете по САПАРД. Септември месец са насрочени делата, като са проведени достатъчно заседания, събрани са доказателства, имам предвид за всички дела, които ще ви цитирам. Септември месеца е насрочено делото срещу Орлин Аврамов, Пламен Калайджиев и Димитринка Калайджиева.
Те кои бяха?
Това е по този чл. 116 производството. Това е за убийството на ямболската адвокатка, което, така, малко заглъхна в настоящия момент. Това е така, тъй като все още не можем да се съберем, т.е. да си осигурим необходимите доказателства от другите държави по реда на правната помощ. Срещу Валентин Димитров и шест подсъдими, това е бившият ръководител на "Топлофикация" - София. Делото е насрочено за 24.06 и също е, така, пред решаване.
Тоест вие изброявате дела, по които очаквате в рамките на тази година да има...
Да.
...да излязат от вашия съд присъди, оправдателни или осъдителни, това е друг въпрос.
Присъдите, тук не говорим за характера, дали ще бъде осъдителна или оправдателна присъдата, това не би могъл никой да го каже в настоящия момент. Това ще се разбере с постановяването на самата присъда. Срещу Георги Рогачев и Валентин Димитров, и още пет подсъдими на 2 април се разглеждаше делото, отсрочено е за 6 юли 2009 г. Там също съвсем малко доказателства. Другото дело на Валентин Димитров е на 24.06. Завършиха делата срещу един колега, който беше подсъдим - Петър Чалъмов. То завърши още на 31 януари 2008 г. с постановена присъда. Срещу Славчо Кържев делото е също за присъда, август месец е насрочено. Срещу Красимир Маринов отново отложихме делото, тъй като не сме във възможност заради здравословното състояние на подсъдимите да го дадем. С присъда завърши делото на Любомир Лилов от Главна агенция "Пътища". Това са, така, една част от делата, които са наблюдавани.
Това са все наблюдавани от Европейската комисия?
Наблюдавани от Европейската комисия и наблюдавани от нашия орган ВСС и от инспектората. По делата, които не са приключили, постоянно текат проверки от ВСС и аз мисля, че с изключително задоволство следва да съобщя, че на самия празник на Софийски градски съд беше връчен плакет във връзка с резултатите, които сме постигнали при разглеждането на делата и не само на всички дела, а и на тези с медиен интерес, тъй като от множеството проверки, които бяха извършени от ВСС и от инспектората, не бяха констатирани извършени нарушения по отношение воденето на делата от Софийски градски съд. Атестат за това е наградата, която получихме от ВСС във връзка с 50-годишнината.
Сам споменахте, че част от делата се отлагат заради болести. В "Труд" през седмицата шефът на наказателното отделение на Националния съд на Испания Хавиер Гомес Бермудес казва - абсурдно е да бавим дела поради болест на подсъдими и адвокати. Какво трябва да се промени според вас в България от гледна точка на практиката? Вие казвате, в административен план сте направил максималното - насрочване на няколко дати, освобождаване на зали.
На зали, за да могат да бъдат разглеждани тези дела.
Но те пак, като са болни, колкото и зали да има, колкото и дати да се слагат, като лъжат, че са болни, ще успяват да отлагат.
Е, това е трудно доказуемо, защото ние като юристи, не сме в състояние, нямаме специални знания, не сме в състояние да проверим всичко, което се представя при нас като болнични листове.
Трябва един доктор да каже, че друг доктор е излъгал?
Е излъгал, да. Това е проблем и с експертизите, когато става въпрос за спирането на наказателното производство поради невъзможността, временната невъзможност на подсъдимия да участва в процеса.
Питате вещо лице зле ли е.
Ние питаме вещите лица.
Той е човек и той вика - да, зле е, и вие нямате избор.
Единична, двойна, петорна експертиза. И когато петимата експерти категорично и без различия потвърдят, че това лице не може да участва в един наказателен процес, ние сме, общо взето, с вързани ръце.
Не може ли такива примерно много мощни хора, които казват, че са свързани с мафията, да се търсят чужди медицински експерти, които ще бъдат по-независими, по-малко могат да ги уплашат?
Е, тук аз не бих си позволил да говоря за зависимост на нашите експерти по една проста причина, че всъщност това е индиректно обвиняване, че те са затаили истина или пък са изказали неистина в заключенията си и пред нас, които са дадени и пред съда. Въпросът за чуждите експерти започна да се дискутира и беше лансиран като идея, но това изключително много би затруднило работата на българския съд, тъй като ще е свързано с командироването, с изключително големи разходи за тези вещи лица, които трябва да се явят от чужбина и да дадат заключение пред българския съд. Изготвянето например на една медицинска експертиза не се основава само на преглед на документи. То се основава на освидетелстване на самото лице, което ще участва в наказателното производство. Не мисля, че в настоящия момент българската държава би могла да си...
Тоест бюджетът на вашия съд няма такива пари. Да докара пет медицински експерти...
Да, такива разходи, които да...
...по делото за Маргините?
...бъдат направени в настоящия момент.
През седмицата председателят на ВАС Константин Пенчев, той впрочем беше на тържеството през тази седмица, за 50-ата годишнина, казва, че неговият съд е свръхнатоварен заради това, че много дела с нисък имуществен интерес, например трудови спорове на полицаи, се гледат от неговия съд. И той казва, че трябва да се промени законодателството. Има ли нещо, с което според вас Софийският градски съд е натоварен безсмислено и може да бъде разтоварен?
За административните съдилища няма как да говоря, тъй като не познавам натовареността на отделните административни съдилища. Но ако действително има дела за такъв минимален интерес, които подлежат на касационно обжалване пред ВАС или пък като първа инстанция пред ВАС, това действително е законодателен проблем, който трябва да бъде решен от Народното събрание на Република България по предложение, разбира се, на председателя на ВАС г-н Пенчев и на ВСС. Ако трябва да говоря за Софийски градски съд, да, Софийски градски съд с приемането на новите процесуални закони неговата работа се увеличи изключително много. Намаля обаче работата на колегите в Софийски районен съд, тъй като присъствах на събранието, отчетното събрание и с ушите си чух статистиката, която се изнесе от председателя на Софийски районен съд, което показва, че някъде около 60-70 процента от гражданските дела в Софийския районен съд следва да се решават в закрито заседание. Това са издаването на заповедите за изпълнение на такива големи дружества, които имат некоректни, т.е. към които има некоректни взаимоотношения от българските граждани, каквито са ЧЕЗ, "Топлофикация", мобилните оператори. Всичко това като втора инстанция преминава при нас по реда на обжалването и когато ние отменим решенията и те си направят възражения, ние започваме да разглеждаме и делата. Една груба статистика показа, че с влизането, ако преди, по времето на старият ГПК на един първоинстанционен съдия в Софийски градски съд имаше около 200-250 новообразувани дела за годината, в настоящия момент, без да отчитаме, разбира се, броя на частните жалби, които се разглеждат от съдиите в нашия съд, в настоящия момент, миналата година при действието на новия ГПК на всеки първоинстанционен съдия се падаха по около 460 новообразувани дела. Това е изключително много голяма натовареност, която не би могла да...
Тоест вие какво решение виждате обаче? То пък, нали трябва да се жали някъде, това, по тези заповеди за изпълнение. Някой, като не си е платил сметката за парно, изважда се...
О, не, тук не става въпрос да казваме, че не трябва да се разглеждат и трябва да бъдат лишени българските граждани от възможността да потърсят...
Как да се реши?
...своята правота.
Трябва да ви дадат още съдии, едното решение. Още зали, да.
Значи, това е едното решение - още съдии и още зали, които да могат да се поемат. Значи, в тази бройка, тези производства минават по реда, при нас, по реда на частното производство и всеки от гражданските съдии през миналата година е разгледал 100-104-5 частни жалби. Тоест на всеки съдия освен допълнителните дела, които разглежда и решава като първоинстанционен или въззивен съдия, е разгледал и по около...
Решение ли е пък да остане на една инстанция сега?
Не.
Като става дума за 200 лв. сметка?
Аз съм категорично против това нещо - да остане решаването само на една инстанция, най-малкото защото в това безспорно производство страната, срещу която се изисква издаването на заповед, тя не участва, тя е лишена от възможността за участие и затова защитата на нейните права се осъществява по реда на обжалването, с частна жалба пред окръжните съдилища. Много спорове имаше, макар че и в новия ГПК не беше изчистен до край този въпрос, например с обезпечаването на бъдещите искове, тъй като те и в момента продължават да се развиват на двуинстанционното производство. Малък пробив в тази насока например има, че когато окръжния съд отмени отказа за допускане на обезпечение и допусне обезпечение, той се счита като първа инстанция и това негово определение подлежи на обжалване. Но това е един малък пробив. Не бива да лишаваме гражданите на Република България от възможността да търсят правата си. Друг е проблемът, че трябва да повишим правната култура на гражданите и да направим така, че съдебните решения да се зачитат от всички граждани. Как може да се постигне това нещо? На първо място с изключително бързата, ефективна и ефикасна работа на съдилищата и тя според мен ще доведе до промяната в мирогледа на българина да казва, че всяко загубено дело от него е дело, което е свързано с подкуп на съдията. В тази връзка искам да кажа, че не трябва да се забравя, че всяко неоснователно посегателство срещу правосъдието и срещу съдебната система в България всъщност е един удар върху държавността, срещу обществото и срещу демократичните ценности и принципи, от които ние се ръководим. Мога смело да заявя, че българският съд и в частност Софийски градски съд зависи само от закона и няма да се допусне натиск върху него или каквато и да е намеса в решаването му на делата. Това са все неща, които биха довели до промяната в обществената нагласа към българския съд.
Четох ваше интервю, където казвате, че сте най-строгият в тази петдесетгодишна история на Софийски градски съд негов председател, че най-много сте уволнявал дисциплинарно и най-много сте наказвал за нарушения.
Може би не е най-точният изказ, че най-много съм уволнявал, тъй като нямам такива правомощия. Правомощията по назначаването и...
Да, Висшият съдебен съвет...
...налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание са в ръцете на Висшия съдебен съвет.
Вие сте ги предлагал, да.
Но може би, да, но може би това е истина, тъй като по мое предложение бяха наложени най-тежките дисциплинарни наказания на двама от колегите, които бяха уволнени дисциплинарно.
Какво бяха направили?
Това е свързано преди всичко с изпълнението на основните им задължения да изписват съдебните актове в установените от закона срокове. Имаше изключително много...
Тоест забатачват дела.
...да, изключително много голяма забавеност при постановяването на актовете имаше в тези колеги, тя беше в рамките на три години ненаписани дела след обявяването им за решаването, което ме мотивира да направя това предложение, и по моето предложение бяха наложени най-тежките дисциплинарни наказания. От друга страна, в настоящия момент с новия Закон за съдебната власт аз имам минимални правомощия за търсене на дисциплинарна отговорност от колегите си. Използвал съм ги, и то пак спрямо колеги, които забавят решаването на делата си, т.е. не изписват актовете, казано на наш език, не изписват съдебните актове в установените срокове, наложени са наказания на около шестима от колегите. Срещу тях след това си има и други дисциплинарни производства, тъй като някои от тях са извършили, да кажем, и други нарушения, т.е. други дела не са изписали в актовете си. Затова може да се каже, че съм един от най-строгите председатели.
Компютрите. Вързахте ли в мрежа всички съдии?
А, това е един основен проблем.
Електронно ли е деловодството?
Това е един основен проблем, за който работим през всичките тези пет години. Първата стъпка в тази насока беше да осигурим компютри, необходимите компютри с необходимата мощност, с необходимите качества за всички колеги, както за съдиите, така и за съдебните служители, които се работят, това са деловодителите и секретарите, и да оборудваме съдебните зали. Това успяхме да го изпълним. След това внедрихме, започна използването на компютърна система, в която могат да се видят резултатите по отношение насрочването, страни и докладчик на делата. Към настоящия момент единственото, което не успяхме да направим през този мандат, е да направим така нареченото електронно досие, т.е. не само делата, не само номерата на делата, страните или пък отложеното насрочване да...
Всичко да е сканирано.
...всичко да е сканирано от едно дело или необходимите материали да са сканирани.
И спира това разнасяне на дела между съдиите...
То няма да спре, тъй като законът ни задължава да водим делата и регистрите на хартиен носител, но ще се получи много по-голямата бързина и не е необходимо колегата, когато едно дело постъпи в съда, да изчаква самото дело. Той може да формира част от становището си и мнението си на базата на това електронно досие.
Това кога ще стане обаче, във времето как го виждате?
Във времето, мисля, че до края на годината ще започнем сканирането на получените въззивни дела и на исковите молби в първоинстанционните производства. Едновременно с това системата работи, но и могат да се видят и ще могат да се виждат и съдебните протоколи от проведените съдебни заседания с извършените действия...
По всички дела?
По всички дела. Към настоящия момент, ако се влезе в сайта на Софийски градски съд, ще се види, че от началото на годината в този сайт са качени някъде около 5 хиляди постановени съдебни актове, и то не само постановени...
Тоест искате да кажете...
...не само самото решение, а всъщност решение, което е съобразено със Закона за защита на класифицираната информация, т.е. изчистването на данните. В тази насока също имахме определени затруднения, но работихме усилено, създаде се компютърна програма, която автоматично чисти личните данни на участниците в един процес, така че актът, който ще се публикува, след като е достъпен до всички, да не издава лични данни, така че да не нарушаваме закона.
Тоест вие във вашия мандат сте купил хардуера и сте създали софтуера да работи това. Сега предстои тежкия къртовски труд всичко това да се сканира ръчно...
Да, това е изключително, изключително труден процес.
...и да бъде на компютри.
В тази насока бихме могли да видим как се организира сканирането на делата за регистрацията на търговските дружества и на търговците изобщо. Това е изключително тежък труд. Там предстои, разбира се, малка административна трансформация по отношение на длъжностите, ще трябва да се прехвърлят да работят в този отдел за сканирането повече лица, които да могат да поемат първоначалния оборот и да може всичко да бъде вкарано в компютърната система.
Каква е позицията ви по спора за достъп без разрешение на съдия на МВР до трафика в интернет и разпечатката на тези телефоните?
Мисля, че към настоящия момент това има своята регламентация в Закона за специалните разузнавателни средства, където се създаде нова точка 4 на чл. 12, ал. 1, която задължава както министерството, органите на Министерството на вътрешните работи, така и прокуратурата при образуваните дела да поиска специално разрешение от председателя на съответния окръжен съд да му бъдат, да бъде дадена тази информация от мобилните оператори. Това е регламентацията в настоящия момент.
Ама те се оправдават знаете ли с какво, господин Михайлов, и да го изясним тоя въпрос. Те се оправдават с това, че искат, че много им се бавело получаването на разрешение. Даже имаше едни публикации, че във връзка с отвлечения Киров ги били поискали, пък не били получили, после самите те си опровергаха, че не било вярно. Но това е основният аргумент.
Това показва, че няма пропуск в работата на съдилищата. Това, ако има някакъв пропуск, той е в органите, в другите органи, които участват в този процес.
Тоест вие веднага ли разрешавате? То вие сте този, който след това гледа...
Законът ме задължава, законът ме задължава и във всички случаи разрешенията се издават в деня, в който е постъпило самото искане пред мен.
Това е огромен труд, вие при тия, нали, стотици хиляди са в национален мащаб искали, 330 хиляди национален, казва Миков, за 40 хиляди човека.
А, мисля, че тая цифра... Не мога да твърдя, защото нямам данните...
През вас колко казахте, че са минали?
...нямам данните за национален, в национален мащаб колко са. Това е сравнително нова разпоредба. Ние си създадохме и специален регистър по този въпрос.
Не, аз говоря изобщо за разрешенията за подслушване. Колко при вас, през вас...
Ами смятам, че ще нарушим един закон, ако кажем точната цифра на дадените разрешения, и затова няма да я спомена в радиопредаването. Да, действително е голям трудът, защото, за да се даде едно разрешение, не е само да се сложи подписа върху документа, така че да разрешиш.
Трябва да прочетете какво искат.
Все пак трябва да се прочете, молбата трябва да бъде мотивирана достатъчно, да са посочени конкретните основания, които налагат използването на специалното разузнавателно средство, да се...
Често ли отказвате?
Може би в рамките на около, ако направим една статистика, около пет процента от постъпилите искания са отказани.
Тоест не могат да се оправдаят с вас, че не могат да хващат бандитите заради това, че ходи искането при съдия?
Не смятам, че съдът и в частност председателите на окръжните съдилища са тези, които забавят извършването на необходимите процесуално-следствени действия. И само ще спомена практика, че в много от случаите дори сме давали разрешение, когато не сме в София, в смисъл връщали сме се в София, за да дадем такива разрешения, да не препятстваме развитието на един процес. Дали е нормално това, което се предлага? Аз смятам, че това предложение на Министерството на вътрешните работи има своя резон, ако говорим за забавянето, но аз лично смятам, че няма забавяне в даването на тези разрешения от страна на съда.
Вие по-скоро сте за съдебния контрол?
Разбира се. Чрез съдебния контрол се осъществява някак защитата на човешките права.
За таен или явен избор на шефове на съдилища ли сте?
Това също е труден въпрос. Доколкото знам, така е залегнало, изборът се извършва с тайното гласуване...
Така реши Висшият съдебен съвет.
А дали явният избор би спомогнал за повишаване демократичността, тук съм в една малка степен скептично настроен, че явният избор ще доведе до по-голяма откритост и по-голяма демократичност при осъществяването на изборите.
Вие имате право на още един мандат като председател на Софийския градски съд. Ако вземем за повод разговора, има какво да се довърши. Примерно да се качи всичко в електронен вид по делата. Това ще ви мотивира ли да се кандидатирате?
Мисля, че е твърде рано. А когато му дойде времето, когато достигнем до момента на избирането на окръжните председатели...
Времето е лятото, лятото изтича мандатът.
Да, лятото – юли, тогава мисля, че ще се вземе окончателното решение и ще се обяви.
