Оливие Маркет ръководи бизнеса на AES в България и е президент на AmCham България. Заемал е различни длъжности в рамките на AES, работейки в сферата на Бизнес развитието в Доминиканска република, САЩ, Сингапур и Бразилия. Завършил е машинно инженерство в Ecole Nationale Supérieure des Mines de Paris - Франция. Магистър е по „Машинно инженерство“ е от „Ей енд Ем“ - Тексас. Магистър по бизнес администрация на от Харвард. Говори френски, английски и испански езици и владее португалски и български на работно ниво. Маркет даде интервю пред сайта Economic.bg.
Г-н Маркет, през февруари 2020 г. корпорацията AES обяви целта си да намали въглеродната си интензивност до 30% от общото производство до края на 2020 г. и до по-малко от 10% до 2030 г. в резултат на приетите планове за ръст във възобновяемите източници. Това решение ще се отрази ли на работата на AES в България?
Макротенденцията в производството на енергия е декарбонизацията на енергийния микс, която е предизвикана от нуждата за борба с климатичните промени и за намаляване на емисиите CO2 в света. Тази тенденция е широко подкрепяна не само от гражданите, но и от инвеститорите и кредитните институции. В този контекст, мисията на AES е да ускори постигането на бъдещето на енергията, предлагайки иновативни и съвременни решения, които отговарят на нуждите на конкретните пазари, в които работим. Всяка държава има своите особености и пътят към декарбонизация зависи от условията на местния пазар.. България показва потенциала си за възобновяема енергия и стана втората страна-членка в целия ЕС, постигнала целта си за възобновяема енергия през 2020 г. В същото време страната произвежда между 40 до 60% от нужната си енергия чрез въглищни централи. Това не противоречи на общата идея и пътя, който страната трябва да следва, но това трябва да бъде направено с ясна визия за времето, нужно за замяната на тези доставчици на базова енергия.
В момента ТЕЦ-овете са гръбнакът на енергийната система в България, тъй като допринасят за енергийната сигурност, стабилността на мрежата и енергийната независимост, освен че осигуряват работни места на десетки хиляди специалисти в цялата страна. Нуждата от работата на тези централи е обяснявана в много изявления на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. В тях тя казва, че реалистичният хоризонт за замяната на тези централи е 2050 г. Напълно съм съгласен с нейното мнение. Въглищата не трябва да бъдат смятани за препятствие за развитието на енергията на бъдещето, а за средство, което може да направи този преход по-плавен, и гарантиращо, че ще има ток.
Вярвам, че ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ е добър пример как въглищните централи могат да подкрепят прехода към зелена енергия. Ние сме най-новата и най-модерната централа в България и осигуряваме най-атрактивния набор от технически характеристики в подкрепа на стабилността на мрежата, а именно по-ниско минимално натоварване, по-голяма гъвкавост чрез по-бързи стъпки за увеличаване и намаляване на мощността и по-висока ефективност в сравнение с други централи. Казвайки това, смятам, че България е в добра позиция да продължи да развива сектора на зелената енергия, разполагайки с възможността да използва модерни и надеждни топлоелектрически централи, които да проправят пътя към това ново бъдеще.
ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ е критикуван, че дългосрочните ви договори са сред причините за повишаването на крайната цена на тока в България, което засяга бизнеса и домакинствата. Как отговаряте на тези критики?
Не мога да се съглася с такива изказвания. Цената на електричеството, произвеждано от ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“, е напълно съпоставима с други централи с подобна технология и подобна продължителност на експлоатация. В допълнение, дългосрочният договор беше необходим, за да гарантира, че проектът ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ получава необходимото финансиране от европейски банки, за да бъде построен. Той също така осигурява предвидимостта и устойчивостта на работата на централата, следователно и на постоянен поток на приходи за доставчика на въглища - държавните „Мини Марица изток“, както и за всички нейни други доставчици. И тук нека да анализираме цените на отделните централи. Ако погледнете внимателно, ще разберете, че цените на ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ са сравними с тези на други производители. И това като имате предвид, че ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ е най-новата централа в страна и единствената построена през последните 40 години. Инвестирали сме общо 2,6 милиарда лева в централата и заради съвременната и напреднала технология и доброто управление на разходите на компанията успяваме да произвеждаме сигурна и надеждна енергия на цени, които са напълно съпоставими с тези на други пазарни участници в България и с централи с подобна технология на други пазари.
Като говорим за енергийната система, разговорът не трябва да се фокусира само върху цената, тъй като тя е само една част от уравнението. Другите са надеждността на централата, нейната възможност да отговаря на нуждите от балансиране на системата, екологичните показатели. Като се вземат предвид всички тези ползи, ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ играе ключова роля за стабилността на електроенергийната система в България.
На какъв етап от изплащането на инвестициите е централата?
Инвестиционният модел на централата се базира на 15-годишно изплащане на инвестицията. В момента започва деветата година от работата ни и централата още е в процес на изплащане на инвестицията към нейните европейски кредитори и преки инвеститори. От самото начало работим при възможно най-високите оперативни стандарти, за да гарантираме не само сигурността на доставките, но и за да изпълним задълженията си към уважаваните международни финансови институции, които повярваха в икономическата обоснованост на нашия проект и го финансираха.
ЕС одобри Зелената сделка, според която използването на въглища трябва да бъде прекратено до 2030 г. Смятате ли, че това решение е правилно за Европа и в частност за България, имайки предвид огромната ни зависимост от въглищна енергия? България все още не е защитила конкретна позиция за запазване на тези мощности. Как ще се справи страната ни с този проблем с толкова малко останало време?
Европейската Зелена сделка бележи преломен момент в политиките на ЕС за енергетиката и климата и AES приветства нейното оповестяване, както и амбицията на Европа да стане първата в света климатично неутрална икономика до 2050 г. Предложението да се заложат нулеви емисии на парникови газови до 2050 г. в законодателството ще осигури регулаторна сигурност на промишлеността по пътя на Европа към декарбонизация. Но като се имат предвид несигурностите било то икономически, или политически, в някои страни-членки, е важно всяко преразглеждане на енергийните и климатичните цели на ЕС да гарантира гъвкавост по пътя към постигането им.
Нещо повече, законодателството за постигане на целта за климатична неутралност до 2050 г. и всички изменения на целите до 2030 г. трябва да включват регионалното разнообразие във възможностите за декарбонизация.
Българското правителство вече изрази своето становище и отправи ясно послание, че прилагането на новите политики трябва да бъде съобразено с особеностите на националната енергийна система, която разчита на конвенционални мощности да гарантира енергийните доставки. Изявлението е в синхрон с националните интереси и отразява факта, че има значително увеличение на производството на възобновяема енергия, което представлява около 19% от крайното брутно енергийно потребление. Темпото на декарбонизация на България зависи от настоящия дял на въглищното производство в страната, който е доста висок в сравнение с други страни-членки. Ето защо е важно правилата на ЕС да отчитат националния контекст – особено във връзка с коригирането на целите за намаляване на емисиите вредни газове и целите за възобновяема енергия до 2030 г. България все още се нуждае от надеждно и чисто въглищно производство с голяма гъвкавост за увеличаване и намаляване на натоварването, като се има предвид, че другите технологии не осигуряват достатъчно голям обем от нужната гъвкавост. Работата им, най-малкото в режим на готовност, гарантира, че в случай на недостиг на енергия могат да компенсират високата волатилност на възобновяемата енергия.
Ние в AES считаме присъствието си в България за ключово, при подпомагането на страната в прехода ѝ към чиста енергия в съответствие с обявените наскоро цели на Зелената сделка. Чрез ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ и вятърния парк „Свети Никола“ AES допринася за енергийния преход, гарантирайки сигурността на доставките, осигурявайки надеждност в периодите, когато възобновяемата енергия в България не достига, и подпомагайки пълната либерализация и регионалната интеграция на българския енергиен пазар. Вятърният парк на „ЕЙ И ЕС България“ „Свети Никола“, който е изграден близо до Каварна на черноморското крайбрежие, е спестил на България 323 277 тона въглеродни емисии през 2019 г., което е с 28,5% повече в сравнение с 2018 г. „Свети Никола“ е най-големият вятърен парк в България с 52 турбини с мощност от 3MW всяка. През 2019 г. той е произвел 291 гигаватчаса енергия и така значително е допринесъл за производството на възобновяема енергия в страната, като в същото време играе незаменима роля за постигането на целите за възобновяема енергия на България.
Вие сте представител на световна компания, която работи в 14 държави. Какво правят другите страни, за да гарантират устойчивостта на техните енергийни системи и да ги направят по-зелени?
AES има уникален опит, защото ние работим в целия свят и това ни дава широк поглед върху развитието на енергийния сектор. Много държави ни избират за партньори заради способността ни да предложим решения, които могат да отговорят на настоящите и бъдещите енергийни нужди на потребителите.
Бих искал да спомена един много интересен и иновативен проект за производство и съхранение на слънчева енергия на Хавайските острови, на остров Кауаи, който ние разработихме съвместно с местния оператор KIUC. Той представлява 28 MW соларна енергийна система със 100-мегаватова система за съхранение на електроенергия, която ще помогне на Хавай да постигне целта си до 2045 г. да добива 100% от енергията си от възобновяеми източници. Проектът осигурява 11% от произведената електроенергия на острова и повишава производството на електроенергия от ВЕИ на KIUC с близо 60%. Системата осигурява възобновяема слънчева енергия за диспечиране и може да осигурява пикова енергия за 5 часа, извън светлата част на денонощието, като запазва способността си да доставя енергия директно към мрежата през деня.
Светът става все по-дигитален. Как дигитализацията влияе на развитието на енергийната система?
Дигиталните технологии влияят на всичко около нас и енергийният сектор не прави изключение. Напълно съм съгласен със Сатя Надела, главен изпълнителен директор на Microsoft, който казва, че вече всяка компания е дигитална компания. Без значение какъв точно бизнес развиваме, дигитализацията е този елемент, който ни помага допълнително да развиваме дейностите си.
Преди 4 месеца AES обяви своя 10-годишен стратегически съюз с Google, който ще ускори ръста и прилагането на чиста енергия, чрез използването на технологията Google Cloud, за да разшири иновациите в сектора. Съюзът надгражда неотдавна сключеното споразумение между Google и AES за дългосрочна доставка на възобновяема енергия за Центъра за данни на Google в Чили.
Двете компании ще работят заедно за подобряване обслужването на корпоративните клиенти на енергия и за развитието на решения, които ще позволят по-широкото навлизане на чиста енергия. AES ще си сътрудничи с Google Cloud в областта на енергийния мениджмънт и възможностите за спонсориране на проекти за възобновяема енергия, които ще подпомогнат Google в изпълнението на целите му за чиста енергия.
Като част от сътрудничеството в рамките на съюза, AES ще увеличи прилагането на технологията Google Cloud, за да създаде енергийната мрежа на бъдещето и да повиши нивото на удовлетвореност на своите клиенти. Партньорът на AES в областта на иновациите – Uplight, също ще използва технологията Google Cloud, за да подобри своята система за енергийни действия, да увеличи удовлетвореността на клиентите и да намали въглеродните емисии. Водещата платформа, инструменти и най-новите технологии на Google Cloud ще спомогнат за преформулирането и подобряването на начина, по който AES и Uplight предоставят решения за потребителите чрез иновативни облачни модели, анализ на данни, машинно обучение и изкуствен интелект.
Като журналист днес имам възможността да интервюирам двама мениджъри едновременно. Бихте ли могли да излезете от ролята си на президент на „ЕЙ И ЕС България“ и да влезете в ролята на президент на АмЧам. Как оценявате развитието на бизнес отношенията между България и САЩ?
Мисля, че няма нужда да се представям отново (усмихва се). В качеството ми на президент на АмЧам смятам, че бизнес отношенията между двете страни се развиват доста положително. Виждаме, че активният диалог между правителствата на двете страни води до значителни ползи за местната икономика. Една от тях е значителната модернизация на оборудването за българската армия, което стана възможно със сделката за новите самолети. Свидетели сме също така и на активен диалог в областта на енергетиката и плановете за по-нататъшна модернизация на електроенергийната система на България, основаваща се на втечнен природен газ. Това е голяма възможност да се използват нови енергийни източници, които ще помогнат на страната да запази лидерската си позиция в региона. Смятам, че много важна част от това сътрудничество, за което не говорим достатъчно, е научният обмен. Образованието е основата за развитието на всяка една област от националната икономика. Виждаме, че много млади талантливи българи влизат в американски университети и получават образование на световно ниво, което ще ги направи лидери на утрешния ден, които със сериозния си научен опит ще определят бъдещето на икономиката.
В България сте от няколко години. Напредва ли страната ни по отношение на реформите? Как оценявате бизнес климата в България? Кои са основните проблеми за бизнеса в страната?
Бизнес климатът в България се подобрява. Виждаме, че реформите на нормативната рамка увеличават възможностите да се прави бизнес тук. България има уникални предимства – тя е член на ЕС, със стратегическо географско разположение и много добри експерти, които могат да развиват местния бизнес. Виждам много компании, които са заинтересувани да инвестират в България. За да се запази този интерес, бизнес климатът трябва да продължи да се развива и да дава увереност, че инвестициите в България са добре защитени от постоянните икономически реформи и стабилните перспективи за бизнес развитие. Това, което инвеститорите ценят най-много, е предвидимостта, усещането, че неприкосновеността на договорите е строго защитавана.
Г-н Маркет, през февруари 2020 г. корпорацията AES обяви целта си да намали въглеродната си интензивност до 30% от общото производство до края на 2020 г. и до по-малко от 10% до 2030 г. в резултат на приетите планове за ръст във възобновяемите източници. Това решение ще се отрази ли на работата на AES в България?
Макротенденцията в производството на енергия е декарбонизацията на енергийния микс, която е предизвикана от нуждата за борба с климатичните промени и за намаляване на емисиите CO2 в света. Тази тенденция е широко подкрепяна не само от гражданите, но и от инвеститорите и кредитните институции. В този контекст, мисията на AES е да ускори постигането на бъдещето на енергията, предлагайки иновативни и съвременни решения, които отговарят на нуждите на конкретните пазари, в които работим. Всяка държава има своите особености и пътят към декарбонизация зависи от условията на местния пазар.. България показва потенциала си за възобновяема енергия и стана втората страна-членка в целия ЕС, постигнала целта си за възобновяема енергия през 2020 г. В същото време страната произвежда между 40 до 60% от нужната си енергия чрез въглищни централи. Това не противоречи на общата идея и пътя, който страната трябва да следва, но това трябва да бъде направено с ясна визия за времето, нужно за замяната на тези доставчици на базова енергия.
В момента ТЕЦ-овете са гръбнакът на енергийната система в България, тъй като допринасят за енергийната сигурност, стабилността на мрежата и енергийната независимост, освен че осигуряват работни места на десетки хиляди специалисти в цялата страна. Нуждата от работата на тези централи е обяснявана в много изявления на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. В тях тя казва, че реалистичният хоризонт за замяната на тези централи е 2050 г. Напълно съм съгласен с нейното мнение. Въглищата не трябва да бъдат смятани за препятствие за развитието на енергията на бъдещето, а за средство, което може да направи този преход по-плавен, и гарантиращо, че ще има ток.
Вярвам, че ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ е добър пример как въглищните централи могат да подкрепят прехода към зелена енергия. Ние сме най-новата и най-модерната централа в България и осигуряваме най-атрактивния набор от технически характеристики в подкрепа на стабилността на мрежата, а именно по-ниско минимално натоварване, по-голяма гъвкавост чрез по-бързи стъпки за увеличаване и намаляване на мощността и по-висока ефективност в сравнение с други централи. Казвайки това, смятам, че България е в добра позиция да продължи да развива сектора на зелената енергия, разполагайки с възможността да използва модерни и надеждни топлоелектрически централи, които да проправят пътя към това ново бъдеще.
ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ е критикуван, че дългосрочните ви договори са сред причините за повишаването на крайната цена на тока в България, което засяга бизнеса и домакинствата. Как отговаряте на тези критики?
Не мога да се съглася с такива изказвания. Цената на електричеството, произвеждано от ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“, е напълно съпоставима с други централи с подобна технология и подобна продължителност на експлоатация. В допълнение, дългосрочният договор беше необходим, за да гарантира, че проектът ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ получава необходимото финансиране от европейски банки, за да бъде построен. Той също така осигурява предвидимостта и устойчивостта на работата на централата, следователно и на постоянен поток на приходи за доставчика на въглища - държавните „Мини Марица изток“, както и за всички нейни други доставчици. И тук нека да анализираме цените на отделните централи. Ако погледнете внимателно, ще разберете, че цените на ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ са сравними с тези на други производители. И това като имате предвид, че ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ е най-новата централа в страна и единствената построена през последните 40 години. Инвестирали сме общо 2,6 милиарда лева в централата и заради съвременната и напреднала технология и доброто управление на разходите на компанията успяваме да произвеждаме сигурна и надеждна енергия на цени, които са напълно съпоставими с тези на други пазарни участници в България и с централи с подобна технология на други пазари.
Като говорим за енергийната система, разговорът не трябва да се фокусира само върху цената, тъй като тя е само една част от уравнението. Другите са надеждността на централата, нейната възможност да отговаря на нуждите от балансиране на системата, екологичните показатели. Като се вземат предвид всички тези ползи, ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ играе ключова роля за стабилността на електроенергийната система в България.
На какъв етап от изплащането на инвестициите е централата?
Инвестиционният модел на централата се базира на 15-годишно изплащане на инвестицията. В момента започва деветата година от работата ни и централата още е в процес на изплащане на инвестицията към нейните европейски кредитори и преки инвеститори. От самото начало работим при възможно най-високите оперативни стандарти, за да гарантираме не само сигурността на доставките, но и за да изпълним задълженията си към уважаваните международни финансови институции, които повярваха в икономическата обоснованост на нашия проект и го финансираха.
ЕС одобри Зелената сделка, според която използването на въглища трябва да бъде прекратено до 2030 г. Смятате ли, че това решение е правилно за Европа и в частност за България, имайки предвид огромната ни зависимост от въглищна енергия? България все още не е защитила конкретна позиция за запазване на тези мощности. Как ще се справи страната ни с този проблем с толкова малко останало време?
Европейската Зелена сделка бележи преломен момент в политиките на ЕС за енергетиката и климата и AES приветства нейното оповестяване, както и амбицията на Европа да стане първата в света климатично неутрална икономика до 2050 г. Предложението да се заложат нулеви емисии на парникови газови до 2050 г. в законодателството ще осигури регулаторна сигурност на промишлеността по пътя на Европа към декарбонизация. Но като се имат предвид несигурностите било то икономически, или политически, в някои страни-членки, е важно всяко преразглеждане на енергийните и климатичните цели на ЕС да гарантира гъвкавост по пътя към постигането им.
Нещо повече, законодателството за постигане на целта за климатична неутралност до 2050 г. и всички изменения на целите до 2030 г. трябва да включват регионалното разнообразие във възможностите за декарбонизация.
Българското правителство вече изрази своето становище и отправи ясно послание, че прилагането на новите политики трябва да бъде съобразено с особеностите на националната енергийна система, която разчита на конвенционални мощности да гарантира енергийните доставки. Изявлението е в синхрон с националните интереси и отразява факта, че има значително увеличение на производството на възобновяема енергия, което представлява около 19% от крайното брутно енергийно потребление. Темпото на декарбонизация на България зависи от настоящия дял на въглищното производство в страната, който е доста висок в сравнение с други страни-членки. Ето защо е важно правилата на ЕС да отчитат националния контекст – особено във връзка с коригирането на целите за намаляване на емисиите вредни газове и целите за възобновяема енергия до 2030 г. България все още се нуждае от надеждно и чисто въглищно производство с голяма гъвкавост за увеличаване и намаляване на натоварването, като се има предвид, че другите технологии не осигуряват достатъчно голям обем от нужната гъвкавост. Работата им, най-малкото в режим на готовност, гарантира, че в случай на недостиг на енергия могат да компенсират високата волатилност на възобновяемата енергия.
Ние в AES считаме присъствието си в България за ключово, при подпомагането на страната в прехода ѝ към чиста енергия в съответствие с обявените наскоро цели на Зелената сделка. Чрез ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ и вятърния парк „Свети Никола“ AES допринася за енергийния преход, гарантирайки сигурността на доставките, осигурявайки надеждност в периодите, когато възобновяемата енергия в България не достига, и подпомагайки пълната либерализация и регионалната интеграция на българския енергиен пазар. Вятърният парк на „ЕЙ И ЕС България“ „Свети Никола“, който е изграден близо до Каварна на черноморското крайбрежие, е спестил на България 323 277 тона въглеродни емисии през 2019 г., което е с 28,5% повече в сравнение с 2018 г. „Свети Никола“ е най-големият вятърен парк в България с 52 турбини с мощност от 3MW всяка. През 2019 г. той е произвел 291 гигаватчаса енергия и така значително е допринесъл за производството на възобновяема енергия в страната, като в същото време играе незаменима роля за постигането на целите за възобновяема енергия на България.
Вие сте представител на световна компания, която работи в 14 държави. Какво правят другите страни, за да гарантират устойчивостта на техните енергийни системи и да ги направят по-зелени?
AES има уникален опит, защото ние работим в целия свят и това ни дава широк поглед върху развитието на енергийния сектор. Много държави ни избират за партньори заради способността ни да предложим решения, които могат да отговорят на настоящите и бъдещите енергийни нужди на потребителите.
Бих искал да спомена един много интересен и иновативен проект за производство и съхранение на слънчева енергия на Хавайските острови, на остров Кауаи, който ние разработихме съвместно с местния оператор KIUC. Той представлява 28 MW соларна енергийна система със 100-мегаватова система за съхранение на електроенергия, която ще помогне на Хавай да постигне целта си до 2045 г. да добива 100% от енергията си от възобновяеми източници. Проектът осигурява 11% от произведената електроенергия на острова и повишава производството на електроенергия от ВЕИ на KIUC с близо 60%. Системата осигурява възобновяема слънчева енергия за диспечиране и може да осигурява пикова енергия за 5 часа, извън светлата част на денонощието, като запазва способността си да доставя енергия директно към мрежата през деня.
Светът става все по-дигитален. Как дигитализацията влияе на развитието на енергийната система?
Дигиталните технологии влияят на всичко около нас и енергийният сектор не прави изключение. Напълно съм съгласен със Сатя Надела, главен изпълнителен директор на Microsoft, който казва, че вече всяка компания е дигитална компания. Без значение какъв точно бизнес развиваме, дигитализацията е този елемент, който ни помага допълнително да развиваме дейностите си.
Преди 4 месеца AES обяви своя 10-годишен стратегически съюз с Google, който ще ускори ръста и прилагането на чиста енергия, чрез използването на технологията Google Cloud, за да разшири иновациите в сектора. Съюзът надгражда неотдавна сключеното споразумение между Google и AES за дългосрочна доставка на възобновяема енергия за Центъра за данни на Google в Чили.
Двете компании ще работят заедно за подобряване обслужването на корпоративните клиенти на енергия и за развитието на решения, които ще позволят по-широкото навлизане на чиста енергия. AES ще си сътрудничи с Google Cloud в областта на енергийния мениджмънт и възможностите за спонсориране на проекти за възобновяема енергия, които ще подпомогнат Google в изпълнението на целите му за чиста енергия.
Като част от сътрудничеството в рамките на съюза, AES ще увеличи прилагането на технологията Google Cloud, за да създаде енергийната мрежа на бъдещето и да повиши нивото на удовлетвореност на своите клиенти. Партньорът на AES в областта на иновациите – Uplight, също ще използва технологията Google Cloud, за да подобри своята система за енергийни действия, да увеличи удовлетвореността на клиентите и да намали въглеродните емисии. Водещата платформа, инструменти и най-новите технологии на Google Cloud ще спомогнат за преформулирането и подобряването на начина, по който AES и Uplight предоставят решения за потребителите чрез иновативни облачни модели, анализ на данни, машинно обучение и изкуствен интелект.
Като журналист днес имам възможността да интервюирам двама мениджъри едновременно. Бихте ли могли да излезете от ролята си на президент на „ЕЙ И ЕС България“ и да влезете в ролята на президент на АмЧам. Как оценявате развитието на бизнес отношенията между България и САЩ?
Мисля, че няма нужда да се представям отново (усмихва се). В качеството ми на президент на АмЧам смятам, че бизнес отношенията между двете страни се развиват доста положително. Виждаме, че активният диалог между правителствата на двете страни води до значителни ползи за местната икономика. Една от тях е значителната модернизация на оборудването за българската армия, което стана възможно със сделката за новите самолети. Свидетели сме също така и на активен диалог в областта на енергетиката и плановете за по-нататъшна модернизация на електроенергийната система на България, основаваща се на втечнен природен газ. Това е голяма възможност да се използват нови енергийни източници, които ще помогнат на страната да запази лидерската си позиция в региона. Смятам, че много важна част от това сътрудничество, за което не говорим достатъчно, е научният обмен. Образованието е основата за развитието на всяка една област от националната икономика. Виждаме, че много млади талантливи българи влизат в американски университети и получават образование на световно ниво, което ще ги направи лидери на утрешния ден, които със сериозния си научен опит ще определят бъдещето на икономиката.
В България сте от няколко години. Напредва ли страната ни по отношение на реформите? Как оценявате бизнес климата в България? Кои са основните проблеми за бизнеса в страната?
Бизнес климатът в България се подобрява. Виждаме, че реформите на нормативната рамка увеличават възможностите да се прави бизнес тук. България има уникални предимства – тя е член на ЕС, със стратегическо географско разположение и много добри експерти, които могат да развиват местния бизнес. Виждам много компании, които са заинтересувани да инвестират в България. За да се запази този интерес, бизнес климатът трябва да продължи да се развива и да дава увереност, че инвестициите в България са добре защитени от постоянните икономически реформи и стабилните перспективи за бизнес развитие. Това, което инвеститорите ценят най-много, е предвидимостта, усещането, че неприкосновеността на договорите е строго защитавана.
