Белослава разказа за себе си чрез „Думите”
Белослава разказа за себе си чрез „Думите” / netinfo

Певицата Белослава гостува в предаването „Кой говори” и участва в рубриката „Думите”, като описа себе си, правейки асоциации с изтеглените от сламената шапка (символ на предаването) думи.

КРИЛЕ

В багажника ми има едни криле от Хелоуин с истински пера, които исках да използвам в последния си клип, но режисьорът не ги поиска и те вече два месеца обикалят с мен по пътя из цялата страна. Крилете са явно символ на това, че аз съм през цялото време на криле.

Знаеш ли, имам една приятелка, с която си казваме „Белокрилата птица Белослава”. Ти летиш в сънищата си?

В сънищата си един единствен път съм летяла и беше извънземно. Свързвам го с един филм „Пилето”. Изключителен филм беше. После книгата не ме впечатли толкова, колкото филма. Но помня летенето и кадрите, мисля, че преживях същото и не исках да слизам. Така прави любовта – дава криле.

Ако сега имаш криле и летиш над София, какво ще видиш?

Ще се надявам да ме духне вятър и да ме отвее по-далече от София, да ме отвее над морето, някъде над малкото село Лозенец… Не бих стояла в града, ще се оставя на вятъра да ме носи без да се съпротивлявам. Аз по принцип обичам да си контролирам нещата, но понякога течението е нещо много полезно.

СМЕХОРИЯ

Това е смехът на Лили Йончева, тя винаги се смее. Всичко около нас е една голяма смехория и аз много се радвам на хората, които не взимат нещата насериозно. Защото всичко е толкова просто, колкото си го направим. А за друга асоциация… моята дъщеря е една такава смехория, защото нещата, които ми говори, са пълни с толкова много логика и смях. Децата понякога не осъзнават колко истина има в смеха им.

Тя на колко години е?

Божидара сега стана на 9 години.

Те са много интересни в тази възраст. Възрастни са. Дара такава ли е? Говорите ли си умни и важни неща?

Да и много ми харесва, че ако успея да се поддам на нейните забележки, тя винаги е права. На мен ми харесва да сме на равни начала.

Казвала ли ти е нещо, с което да те стресне с мъдростта си? Тригодишната дъщерята на моя приятелка беше погледнала баба си в очите и беше казала: „Бабо, ти трябва да промениш живота си към по-добро."

Да, гениално! Аз помня един случай с Божидара. Имам едно много красиво бижу, едно сърце, което е кухо по средата и отпред пише Love, а отзад има малко сърце, издълбано като дупка. Когато тя разгледа това сърчице, погледна отпред, погледна отзад, и виждайки дупката от сърчице, каза: „Да, любовта трябва да диша”. Тя намери смисъл в издълбаното сърчице отзад, което е гърбът на сърцето. Но много ми хареса символът „Любовта трябва да диша”. Така че, те не осъзнават понякога истинността и трябва да се вслушваме в тях, много ми харесва контактът с дъщеря ми.

МАНИЯ

Маниачка ли си?

Ами, маниачка съм на храната, много обичам да ям, страшен чревоугодник съм.

Никой няма да ти повярва на това, жените ще си кажат „Тя си измисля”, защото знаят каква фигура имаш.

Аз използвам манията в кухнята като вид медитация и изпадам в някакво пространство. Стига да имам свободно време, съм в състояние от 3 ч. до 9 вечерта да режа, да пипам едни малки неща, да направя торта, първо, второ, трето, четвърто… по шест-седем-осем ястия правя. Това е главозамайващо много и някой би си помислил, че съм ненормална, но това е не за друго, а защото си мисля други неща. Докато отварям бутилка вино или шампанско, започвам да си пия чашка по чашка, докато готвя, пускам музика или си пиша текст – той ми идва в главата. Или пък уча нова песен, или сменям диск след диск. Тоест аз през цялото време хем готвя, хем не съм с готвенето. Така сетивата ми се успокояват. Сега пак съм порязана, последно правих картофен огретен и се порязах с белачката. Манията е моята кухня.

СЪСТЕЗАНИЕ

Тази дума не я обичам, защото това, което правя, не е състезание. То е удоволствие. А много хора, когато застанат на старта на живота си, мислят, че това, което правят, е на всяка цена жизнено важно и трябва да успеят да са първи, искат да бъдат първи. Включително моят татко, който е много борбена личност, когато бях малка, ми се сърдеше, като имам лоши оценки. Това също беше вид състезание, което в училище ни… това с оценките ни възпитава на състезание.

На теб не ти ли се е налагало да се състезаваш? Човек, когато те следи отстрани, изглежда сякаш всичко ти се случва много лесно.

Може би, защото нещата, които правя, са по-скоро удоволствие. Аз не бих изпяла песен, която не ми харесва, и с риск да обидя много колеги, много пъти съм отказвала. Но пък съм сигурна, че човек трябва най-вече да слуша себе си. А състезанието в спорта, тъй като съм много спортна натура, много обичам спорта, искам във всичко да съм перфектна, искам да карам добре ски – сега се уча на перфектен карвинг, без щеки с лягане на пистата, като играя тенис, сервизът ми не е много добър, за разлика от всичко останало… В спорта състезанието, което е много буквална асоциация, ми харесва и обожавам да гледам „Евроспорт”. Във всички състезания ме възхищава психологията на хората и стремежът им за състезание.

СТРАХ

Много ме страх от смъртта. Много! Вчера си говорихме с баща ми, който е психиатър, и ми каза, че има една болест, за която аз не знаех, че е описана като такава в книгите – мисълта за вечен живот. Има хора, които знаят, че ще живеят винаги. И това е една обсебваща мания, той даже спомена терминологията, под която е описана, че те знаят, че няма да умрат и са толкова спокойни, че цял живот са в еуфория. Това е страхотно, но мисля, че усещането ми за страх се появи, откакто станах майка. Мисълта, че нещо ще ме раздели с Божидара и тя няма да може да бъде с мен в един момент, ми е панически страх. Станала съм по-предпазлив шофьор, като че ли карам по-бавно, повече ме е страх, пием всяка сутрин Витамин С. Правим някакви много нормални неща, които преди никога не бих си помислила, че ще правя. Много ме страх от смъртта.

А не бива. Баща ти не ти ли обясни, че това чувство на еуфория и на спокойствие се учи?

Не, не се учи. Това според мен е вроден инстинкт, който всеки таи в себе си и колкото по-бързо се примири с него, толкова по-добре. Аз лично още не съм се примирила, но работя по въпроса.

НАЧАЛО

Начало е всеки един нов ден, начало е тази сутрин, начало е, че те видях след толкова години, след едно дълго прекарване в Гърция, където бяхме заедно. Началото е в това, че аз сега за първи път ще правя чисто нова диско-стратегия, ще пея диско, защото се връщам към 80-те, начало е това, че искам да си купя кръгли обеци, нямам кръгли, големи обеци, а искам за една черна рокля да имам, начало е, че ще дойде лятото и аз искам да се уча да карам кайцер. Всъщност, всеки ден е едно много хубаво начало.

Ти отбелязваш ли „Свети Валентин”?

Да си призная честно, след 10-годишен брак става все по-трудно, защото се изпаряват романтичните мигове. Но все пак съм жена и в мен има разни сантиментални усещания.
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Интервю