Това бе една динамична, сложна и важна година от геополитически, европейски и национален дневен ред, това заяви министър-председателят в оставка Росен Желязков в началото на последното заседание на кабинета за 2025 година.
"Правителството бе създадено трудно, в сложна коалиция, с идеологически различия, различни виждания за развитието на страната, но с висока степен на консенсус и доверие между партньорите в коалицията, както и в една много динамична парламентарна подкрепа. Благодаря за подкрепата през изминалата година и за нашите добри коалиционни взаимоотношения", посочи той.
Създават Координационен център за въвеждане на еврото в България
Макар това правителство да изглежда политическо, през 2025 г. се държеше и работеше като програмно, допълни премиерът.
"Имаше много ясна програма и задачи - финансова стабилизация и възстановяване на плащанията по ПВУ, повишаване на конкурентоспособността на икономиката и влизане в еврозоната. Много накратко - всички тези ангажименти за 2025 година са изпълнени. Когато дойде време за трезва оценка на работата на кабинета, ние считаме, че не ние трябва да отбелязваме тези резултати, а всички онези, които имат обективен поглед върху политическата конюктура и постигнатото през 2025 г. Обществото положи усилия, тристранният диалог беше възстановен, както и доверието със социалните партньори. Получавахме подкрепа, независимо от сложните политически процеси. Няма друго правителство, което в рамките на една година, да е минало през 6 вота на недоверие в сложна външна и вътрешна политическа среда, но ние изпълнихме тези ангажименти", коментира Желязков.
България приключва 2025 г. с БВП от 113 млрд. евро и ръст на икономиката от над 3%, което ни нарежда сред топ 5 на държавите от ЕС, допълни още той.
"Отдавна България не е най-бедната страна в ЕС. По паритет на покупателната способност ние изпреварваме Гърция, Румъния, Унгария, Словакия и Литва. Това е повод за гордост", каза премиерът в оставка.
Европейските средства, които са инвестирани в българската икономика през 2025 година, наближават 8 млрд. лева, което е безпрецедентно в българската история. Това обяви в началото на правителственото заседание и вицепремиерът и министър на иновациите и растежа в оставка Томислав Дончев. Средствата са по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и кохезионната политика.
Той напомни, че вчера България получи трето плащане по НПВУ на стойност близо 1,5 млрд. евро, с което средствата, постъпили по механизма от Европейската комисия към България, наближават 2 млрд. евро или близо 4 млрд. лв. „Това постижение е на фона на три години без каквито и да било плащания, постъпили в България“, уточни Дончев.
България получи 1,47 млрд. евро по третото плащане от НПВУ
Вицепремиерът акцентира, че българското правителство успя да договори и главата REPower на стойност 480 милиона евро. По думите му в началото на четвъртата година от изпълнението на НПВУ плащанията към страната ни са били за 1,5 млрд. лв., а в момента възлизат на 4,5 млрд. лв. „Само в рамките на 2025 година са разплатени три пъти повече средства, отколкото за предходните четири години“, каза още Дончев.
През 2026 година предстои да бъдат подадени искания за четвърто и пето плащане по НПВУ на стойност близо 2.5 млрд. евро. Дончев посочи, че темпото на работа трябва да бъде запазено и дори ускорено. „Голяма част от реформите са направени на ниво Министерски съвет и на ниво Народно събрание. Продължаваме работата по тези изисквания, за да може да помогнем на следващите правителства. Надявам се безпроблемно да получат и да инвестират останалите средства“, каза в заключение вицепремиерът Дончев.
