Увеличаване на средствата в бюджета за култура предвижда ресорното министерство през 2024, както и през следващите години. Това каза във Варна зам.-министърът Виктор Стоянов, който участва в работна среща с кмета на града Иван Портних заедно с министрите на иновациите и растежа Милена Стойчева и на туризма Зарица Динкова. Акцент на разговора беше развитието на креативните индустрии.
Гарантирам, че през 2024 г. бюджетът за култура ще бъде различен, обеща зам.-министърът и добави, че ще се заложат стъпки за постъпателен растеж на процента от брутния вътрешен продукт (БВП) и за следващите години. Целта по думите му е да се позиционира секторът като създаващ добавена стойност, а не усвояващ средства. Така е в Европа, където от едно евро културната индустрия печели пет. Стоянов смята, че най-конвертируемите наши специалисти са именно артистите и най-вече музикантите, заедно с тези от сферата на високите технологии.
Бюджет 2023 официално влезе в сила
Процентът 0.4 от БВП, който е разписан в тазгодишния бюджет, е пряката рамка, а общото финансиране, което се осигурява и от общините, е по-голямо, посочи зам.-министърът. „Приемаме го за заварено положение, но вече работим за други стойности догодина“, добави той. Според него културният сектор губи подготвени хора от музеи и галерии заради голямата разлика с финансирането в образованието. „Когато се дава знак на един сектор, че не е престижен, се губят хора за десетки години напред“, каза Стоянов и изрази надежда настоящото правителство да има време да поработи, за да се направи промяна в тази посока.
Сред първите задачи е реформа в Национален фонд „Култура“ и другите инструменти за финансиране от министерството, включително средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, за да бъдат по-прозрачни и да има повече достъп до информация за програмите, допълни Виктор Стоянов. Средствата ще бъдат насочени към всички сфери на културата и различни изпълнители на проекти, уточни той.
Занапред културното ведомство ще работи с всички министерства в България, за да се постигне обща визия за развитието на творческите индустрии, а не да се работи на парче, както е било досега, каза още Стоянов. Той изрази задоволство, че от Министерството на иновациите и растежа дават сигнал, че „всички заедно трябва да ребрандираме България, да я поставим на ново ниво, да върнем културата като индустрия с добавена стойност, защото тя е много пренебрегвана. Синергията между тези два сектора е нужна, за да работи за имиджа на страната“.
Като пример за съвместна работа той даде индустрията на компютърните игри, в която се включват кино и визуални творци, музиканти, композитори, писатели. Продукти, които рекламират туризма като виртуални турове и 3Д мапинг, също има допирни точки с креативните дейности, допълни Стоянов. „Ние ще насочим различните финансови инструменти да работят за творческия продукт, който от своя страна да е полезен за развитието на туризма, общините и визията на България като иновативен хъб, защото наистина имаме страхотни специалисти. Иска ни се да работим с всички министерства и да имаме единен фокус, за да бъдем в културната тъкан на Европа“, каза той.
Гарантирам, че през 2024 г. бюджетът за култура ще бъде различен, обеща зам.-министърът и добави, че ще се заложат стъпки за постъпателен растеж на процента от брутния вътрешен продукт (БВП) и за следващите години. Целта по думите му е да се позиционира секторът като създаващ добавена стойност, а не усвояващ средства. Така е в Европа, където от едно евро културната индустрия печели пет. Стоянов смята, че най-конвертируемите наши специалисти са именно артистите и най-вече музикантите, заедно с тези от сферата на високите технологии.
Бюджет 2023 официално влезе в сила
Процентът 0.4 от БВП, който е разписан в тазгодишния бюджет, е пряката рамка, а общото финансиране, което се осигурява и от общините, е по-голямо, посочи зам.-министърът. „Приемаме го за заварено положение, но вече работим за други стойности догодина“, добави той. Според него културният сектор губи подготвени хора от музеи и галерии заради голямата разлика с финансирането в образованието. „Когато се дава знак на един сектор, че не е престижен, се губят хора за десетки години напред“, каза Стоянов и изрази надежда настоящото правителство да има време да поработи, за да се направи промяна в тази посока.
Сред първите задачи е реформа в Национален фонд „Култура“ и другите инструменти за финансиране от министерството, включително средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, за да бъдат по-прозрачни и да има повече достъп до информация за програмите, допълни Виктор Стоянов. Средствата ще бъдат насочени към всички сфери на културата и различни изпълнители на проекти, уточни той.
Занапред културното ведомство ще работи с всички министерства в България, за да се постигне обща визия за развитието на творческите индустрии, а не да се работи на парче, както е било досега, каза още Стоянов. Той изрази задоволство, че от Министерството на иновациите и растежа дават сигнал, че „всички заедно трябва да ребрандираме България, да я поставим на ново ниво, да върнем културата като индустрия с добавена стойност, защото тя е много пренебрегвана. Синергията между тези два сектора е нужна, за да работи за имиджа на страната“.
Като пример за съвместна работа той даде индустрията на компютърните игри, в която се включват кино и визуални творци, музиканти, композитори, писатели. Продукти, които рекламират туризма като виртуални турове и 3Д мапинг, също има допирни точки с креативните дейности, допълни Стоянов. „Ние ще насочим различните финансови инструменти да работят за творческия продукт, който от своя страна да е полезен за развитието на туризма, общините и визията на България като иновативен хъб, защото наистина имаме страхотни специалисти. Иска ни се да работим с всички министерства и да имаме единен фокус, за да бъдем в културната тъкан на Европа“, каза той.
