С едночасов концерт закриха 13-ото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица, който започна на 8 август.
Председателят на Народното събрание Наталия Киселова
За да градим своето бъдеще трябва да познаваме своята история, която е вплетена в дълбоките корени на нашия фолклор, а в Копривщица се представя най-доброто от него от всички етнографски области в страната, заяви тя на закриването на 13-ия Национален събор по време на заключителния концерт в местността Войводенец.
Вече 60 години това е най-големият фестивал на българските фолклор, традиции и обичаи, подчерта Наталия Киселова и допълни, че от 1965 година досега тази проява в Копривщица има огромен принос за съхраняване на българската памет, песни, танци и обреди, които са предавани от уста на уста през поколения.
Започна Националният събор на народното творчество в Копривщица
В Копривщица можем да видим красотата на българските носии и да чуем и да се поучим от народната мъдрост, каза председателят на парламента. По думите й значението на този форум на българщината е толкова голямо, защото тук се срещат различните поколения, обединени от любовта към фолклора, привлечени от неговата живописност и мистика.
Председателят на парламента уточни, че решението Националният събор да се провежда в града със славна възрожденска история не е случаен. Тя припомни, че така на всеки пет години ние почитаме паметта на големия възрожденец и фолклорист Любен Каравелов, който в „Българи от старо време“ ни е завещал думите: „Обичам те, мое мило отечество!“.
Наталия Киселова отдаде заслужена почит и на паметта на идеолога на фестивала Георги Бояджиев, който е музикант, етномузиколог, преподавател, композитор и дългогодишен музикален редактор на Българското национално радио, основател на „Мистерията на българските гласове“. Той е истински пример за това как един човек, посветил живота си на народната музика намира начин да предаде тази своя любов на следващите поколения и да привлече нови последователи на народното творчество, отбеляза Наталия Киселова.
Председателят на парламента заяви, че заслужено през 2016 г. Съборът за народно творчество в Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО и това международно признание го утвърждава като модел за културна политика в областта на нематериалното наследство.
Форумът се е превърнал в енциклопедия на българската култура, каза Наталия Киселова и поздрави служителите от Министерство на културата, община Копривщица и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН за усилията им да организират националния събор, с което радват любителите на народното творчество в цялото му многообразие - музикално, танцово, словесно, обредно, занаятчийско и ни припомнят за нашата богата култура и история вплетена в нашия самобитен фолклор.
Наталия Киселова поздрави всички участници и гости на Фестивала, сред които учени, фолклористи, дипломати и любителите на българския фолклор и им пожела да бъдат здрави и след пет години отново да дойдат в Копривщица, за да се докоснат до една от най-ярките изяви на българския дух.
На края на събитието, както повелява традицията, председателят на парламента беше закичена със здравец, за да бъде дарена със здраве, дълголетие и благополучие.
На закриването на Националния събор присъстваха заместник министър-председателят Атанас Зафиров, кметът на Копривщица Мария Тороманова, заместник-министърът на културата Ашот Казарян, граждани и гости на града.
Кметът на община Копривщица Мария Тороманова
Националния събор на народното творчество в Копривщица премина добре, каза в интервю за БТА кметът.
По думите ѝ всеки има различна гледна точка за това как са преминали последните три дни, но за нас беше голяма еуфория в приповдигнато настроение. Очакваме този събор от много години и се надяваме и за гостите ни да е било също много приятно, добави кметът.
Тя посочи, че в тазгодишното 13-о издание на събота са се включили около 6500 участници от около 700 формации. При последния събор участниците са били около 4000, добави Тороманова.
Кметът отбеляза, че съборът се е радвал и на голям интерес от чужбина. "Легловата база в града и околията беше напълно заета", добави тя.
Разбира се, не липсваха и трудности, но се справихме добре, посочи Тороманова. Тя обясни, че е имало трудности при логистиката, както и известни проблеми с инфраструктурата. Имахме затруднения с осигуряването на линейки, тъй като "Спешна помощ" не можа да ни осигури такива, те имат линейки, но нямат медицински екипи. Наложи ни се да търсим съдействие от други кметове, добави Тороманова.
Тя посочи, че комуникацията им с Министерството на културата е била много добра. В лицето на заместник-министъра на културата Ашот Казарян получихме голяма подкрепа и много добре се стиковаха нещата, отбеляза кметът.
Тазгодишното издание на събора бе под патронажа на министър-председателя Росен Желязков. Официалната церемония за откриването на събора се проведе на 9 август. Основни организатори на форума са Министерството на културата, Община Копривщица, Областната администрация на Софийска област, Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН).
Основните медийни партньори на събитието бяха Българската телеграфна агенция, Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Тазгодишното издание на събора се провежда под патронажа на министър-председателя Росен Желязков.
Основни организатори на форума са Министерството на културата, Община Копривщица, Областната администрация на Софийска област, Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН).
