Дебатът за забрана на социалните мрежи за деца под 15-годишна възраст е между химерата и възможната реалност, каза за БТА психологът проф. д-р Маргарита Бакрачева - заместник-декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ), в отговор на въпрос за идеята за дебат относно забраната за използване на социални мрежи от деца под 15-годишна възраст.
"От години се дискутира и проучва проблемът за негативния ефект на екранното време върху мисленето, възприемането на света в ТикТок формат, въздействието на изкуствения интелект върху формирането на моделите за възприемане на света и рефлексията.
В по-широк план, предвид себерегулацията и представата за себе си, стои въпросът за социалните мрежи и моделите, които те изграждат при децата и младите хора - социални норми, позволено, желано, физически Аз-образ, начин на взаимодействие. Възможно ли е това да стане реалност? Забраните за ползване на телефони в училище, за продажбата и употребата на райски газ и десетки други показват, че и когато има регулации, те трудно се спазват. Какво остава за достъпността и контрола върху потреблението на социалните мрежи, които не са толкова осезаеми в сравнение с екранните устройства или други продукти, които са материални и видими и въпреки това не могат да се контролират?", каза проф. Бакрачева.
Има аргументи за забрана на социалните мрежи, но въпросът е как може да се случи това
Аргументите в подкрепа на забраната са безспорни: стимулацията, зависимостта, която се провокира и има биологична основа - повишеният допамин, възнаграденото внимание, изкушението и наградата, която се получава веднага и поставя основата на кръга на търсене на още и още тук и сега, отбеляза психологът и преподавател в СУ. "Може ли да се устои на изкушението, когато телефонът е в ръката ти постоянно? Особено за тези, които са го ползвали и това право им бъде отнето? Това активира верига на преживяно в случая неудоволствие, раздразнение, гняв и болка, и навлезлият вече термин "дигитална абстиненция", тези въпроси поставя проф. Маргарита Бакрачева.
По думите й експерти от различни области застават в подкрепа на това решение. Те дават примери със зависими деца; с ефекта от имитирането на рискови поведения, популяризирани в социалните мрежи; с разпространението на видеа, показващи модели на насилие, и редица други, които са на практика снимка на света, в който децата живеят. Действителност, която е част от реалния живот, но в известна степен го измества.
"Депресии, самонаранявания, негативни преживявания, промени в мозъка. Въпреки докладваните ефекти остава въпросът за търсенето на възможно решение за налагане на ограничения на децата, които не познават света без социални мрежи. За да се случи това, те се нуждаят от алтернатива, която да им донесе ползи. В противен случай би останал вакуум, а вакуум не може да съществува. В допълнение е участието в света на всички, не само в този на връстниците, които също са потънали в социалните мрежи", каза проф. Бакрачева.
По този въпрос има регулаторни дискусии във Великобритания, Франция и Нидерландия
Според проф. Маргарита Бакрачева като клише би звучал теоретичният идеален модел, който включва например ползване с осмисленост и насоченост, ангажираща всички - семейството, обществото като цяло. Да се стреснем от ефекта върху децата и всички да следваме просоциален пример е химера.
"Примерът с Австралия, опитът да се прехвърли отговорността върху технологичните компании, които да следят възрастта на потребителите под 16-годишна възраст и да им налагат глоби, и отмяната на фокуса към компаниите, показва невъзможността за прилагане. Регулаторните дискусии във Великобритания, Франция, Нидерландия в тази връзка, опират и до доказване на възрастта, и до неприкосновеността на личните данни.
Отново попадаме в омагьосан кръг или в задънена улица. Има ясни негативи, всички са съгласни с това, какво обаче може да се направи? Как да се ангажират платформите, които са наднационални? Как да се ангажират родителите, семействата, които имат различни позиции по въпроса? Как да се създадат мерки за контрол? И най-важният въпрос - как да се ангажират децата? Какво е това, което ще им предостави алтернатива, която е също толкова атрактивна? За каква цел говорим? Формално ограничение или реална търсена полза? Така отиваме към промяна на концепцията - не дали да се приеме, а как да се изпълни.
Такова решение не е в компетенциите на отделна институция, а има икономически, социални, регулаторни и технологични аспекти. Нещо повече, глобални, а не локални, процеси, свързани с много широк кръг въпроси, които трябва да се вземат предвид, с приемане на мерки, срокове, но и със създаване на възможности за прилагане", пояснява проф. Бакрачева.
Според нея човекът или екипът, който намери реалистично решение на този въпрос, ще са подходящ кандидат за Нобелова награда. Част от решението са "превенция и информационни кампании, които предлагат решения с участието на самите потребители на социалните мрежи, където се разпространяват и забавни коментари по темата от типа на: "Виждам дечица играят с топка и се притеснявам, да не са им откраднали телефоните". Полезен е фокусът върху промотирането на алтернативи, които са атрактивни и носят поне еквивалентни ползи, и упражняването на такива дейности като просоциално "зарибяване" и алтернативна, но здравословна "зависимост".
Въпросът засега остава без отговор или по-точно без еднозначно решение, но с ясен ракурс към "как", е мнението на психолога проф. Маргарита Бакречева по темата за социалните мрежи.
