На днешното заседание на Министерски съвет (МС) не е обсъждан нов договор между България и Украйна за предоставяне на военна помощ и изобщо не е разглеждано предоставянето на такава. Това съобщиха от правителствената пресслужба.
В решението си от днес Министерският съвет предлага отново всяка следваща военна помощ за Украйна да бъде гласувана от Народното събрание. Това, което предишният парламент не прие, се допълва в съобщението.
Относно посещението на еврокомисаря на европейския комисар по вътрешния пазар Тиери Бретон от правителствената пресслужба уточняват, че България има интерес от повишаване на капацитета на своята отбранителна индустрия и приветства подкрепата на Европейския съюз в тази насока. Но страната ни не се ангажира по никакъв начин с предоставяне на въоръжение на Украйна, посочват от МС.
По-късно с позиция по темата излезе и военният ни министър Димитър Стоянов.
„Абсолютно манипулативни са твърденията, че се готви ново споразумение за предоставяне на въоръжение на Украйна. Приетото днес решение на Министерския съвет е същото като това в края на 2022 г. То беше внесено в 48-ото Народно събрание, което не успя да го разгледа. С него се иска всяко предоставяне на оръжие за Украйна да бъде ратифицирано от Народното събрание“, посочи министър Стоянов в Сопот, където днес заедно с европейския комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон проведе среща с представители на българската отбранителна индустрия.
Военният министър припомни, че 48-ото Народно събрание не е разполагало с време, за да разгледа предложението на Министерския съвет от края на миналата година всяко предоставяне на военна помощ за Украйна да бъде ратифицирано от Народното събрание. Затова днес Министерският съвет прие решение споразумението отново да бъде предоставено за разглеждане от следващото, 49-о Народно събрание. „Целта е обществото да има яснота какво се предоставя от Българската армия на Украйна, ако въобще се предоставя в бъдеще, и това да преминава през ратификация на Народното събрание“, заяви министърът на отбраната.
Той коментира и решението на Министерския съвет, прието днес, за промяна на Наредбата за условията и реда за създаване на ведомствени военновременни запаси на Министерството на отбраната.
Министър Стоянов посочи, че измененията в Наредбата кореспондират с т. 7 от решението на Народното събрание от декември 2022 г. за обновяване на боеприпасите на Българската армия с изтичащ ресурс. „Ако ние не обновим сега боеприпасите си чрез замяна, т. е. ако не ги предоставим на военнопромишления комплекс, след това ще трябва да закупим нови боеприпаси, а за тези с изтекъл ресурс ще трябва да платим допълнително за утилизация и унищожаване. Това е една възможност да направим такъв обмен на боеприпаси, която ни даде Народното събрание, използвайки Закона за публичните предприятия“, посочи той.
Увеличаването на капацитета на отбранителната индустрия за произвеждане на повече боеприпаси, необходими за попълването на запасите на страните-членки на ЕС и НАТО е била основната тема на разговорите с европейския комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон. В отговор на въпрос министър Стоянов посочи, че запасите от определени боеприпаси на държавите-членки на ЕС и НАТО са на изчерпване и това налага производството на по-голямо количество боеприпаси. По думите му, българската военна индустрия ще може да се възползва от финансирането за това производство, което ще бъде договорено на ниво ЕС.
„Средствата на ЕС ще позволят обновяване на базата за производство на военно-промишления комплекс, който, както и други сфери от нашата икономика, е необходимо да бъде модернизиран“, посочи Стоянов.
„Това е възможност да имаме по-модерен военнопромишлен комплекс, произвеждащ боеприпаси“, каза той. В бъдеще Българската армия също ще се възползва да придобие модерно оборудване, което използва 155 мм снаряди, категоричен беше министърът на отбраната.
Министър Стоянов коментира и необходимостта бюджетът на Министерството на отбраната за 2023 г. да остане в рамките на 1.85% от БВП, както е посочено в „Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“ „Надявам се, че по никакъв начин няма да бъде компрометиран плана, който е предоставен и в НАТО“, заяви той.
В решението си от днес Министерският съвет предлага отново всяка следваща военна помощ за Украйна да бъде гласувана от Народното събрание. Това, което предишният парламент не прие, се допълва в съобщението.
Относно посещението на еврокомисаря на европейския комисар по вътрешния пазар Тиери Бретон от правителствената пресслужба уточняват, че България има интерес от повишаване на капацитета на своята отбранителна индустрия и приветства подкрепата на Европейския съюз в тази насока. Но страната ни не се ангажира по никакъв начин с предоставяне на въоръжение на Украйна, посочват от МС.
По-късно с позиция по темата излезе и военният ни министър Димитър Стоянов.
„Абсолютно манипулативни са твърденията, че се готви ново споразумение за предоставяне на въоръжение на Украйна. Приетото днес решение на Министерския съвет е същото като това в края на 2022 г. То беше внесено в 48-ото Народно събрание, което не успя да го разгледа. С него се иска всяко предоставяне на оръжие за Украйна да бъде ратифицирано от Народното събрание“, посочи министър Стоянов в Сопот, където днес заедно с европейския комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон проведе среща с представители на българската отбранителна индустрия.
Военният министър припомни, че 48-ото Народно събрание не е разполагало с време, за да разгледа предложението на Министерския съвет от края на миналата година всяко предоставяне на военна помощ за Украйна да бъде ратифицирано от Народното събрание. Затова днес Министерският съвет прие решение споразумението отново да бъде предоставено за разглеждане от следващото, 49-о Народно събрание. „Целта е обществото да има яснота какво се предоставя от Българската армия на Украйна, ако въобще се предоставя в бъдеще, и това да преминава през ратификация на Народното събрание“, заяви министърът на отбраната.
Той коментира и решението на Министерския съвет, прието днес, за промяна на Наредбата за условията и реда за създаване на ведомствени военновременни запаси на Министерството на отбраната.
Министър Стоянов посочи, че измененията в Наредбата кореспондират с т. 7 от решението на Народното събрание от декември 2022 г. за обновяване на боеприпасите на Българската армия с изтичащ ресурс. „Ако ние не обновим сега боеприпасите си чрез замяна, т. е. ако не ги предоставим на военнопромишления комплекс, след това ще трябва да закупим нови боеприпаси, а за тези с изтекъл ресурс ще трябва да платим допълнително за утилизация и унищожаване. Това е една възможност да направим такъв обмен на боеприпаси, която ни даде Народното събрание, използвайки Закона за публичните предприятия“, посочи той.
Увеличаването на капацитета на отбранителната индустрия за произвеждане на повече боеприпаси, необходими за попълването на запасите на страните-членки на ЕС и НАТО е била основната тема на разговорите с европейския комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон. В отговор на въпрос министър Стоянов посочи, че запасите от определени боеприпаси на държавите-членки на ЕС и НАТО са на изчерпване и това налага производството на по-голямо количество боеприпаси. По думите му, българската военна индустрия ще може да се възползва от финансирането за това производство, което ще бъде договорено на ниво ЕС.
„Средствата на ЕС ще позволят обновяване на базата за производство на военно-промишления комплекс, който, както и други сфери от нашата икономика, е необходимо да бъде модернизиран“, посочи Стоянов.
„Това е възможност да имаме по-модерен военнопромишлен комплекс, произвеждащ боеприпаси“, каза той. В бъдеще Българската армия също ще се възползва да придобие модерно оборудване, което използва 155 мм снаряди, категоричен беше министърът на отбраната.
Министър Стоянов коментира и необходимостта бюджетът на Министерството на отбраната за 2023 г. да остане в рамките на 1.85% от БВП, както е посочено в „Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“ „Надявам се, че по никакъв начин няма да бъде компрометиран плана, който е предоставен и в НАТО“, заяви той.
