Председателят на парламентарната Комисия по култура и медии Вежди Рашидов в интервю за DarikNews.bg по темата за необходимата реформа в медиите, свободата на словото и лъжливите новини.
- Г-н Рашидов, в едно телевизионно интервю отпреди дни изразихте тезата, че генералните директори на обществените медии – БНТ и БНР, трябва да бъдат избирани от парламента, а не от СЕМ. Какви са аргументите Ви в тази посока?
- Първо – това е лично мое мнение. Хубаво е да има контрол върху средствата, за да могат медиите да обслужват обществото, наистина да бъдат обществени. А иначе отговорността на генералните директори е ясна. Имат си Управителен съвет, програмни директори, Обществен съвет – да могат да вземат решения, да решават кадровите проблеми на ведомството си, да решават програмните проблеми. Да се създаде политика на обществените медии, за да са гледаеми и атрактивни. В крайна сметка, единствените хора, които носят отговорност за успеха или неуспеха, са техните генерални директори, както е изписано в закона.
- Изказахте мнение, че мандатът на генералните директори на БНТ и БНР трябва да бъде удължен от 3 на 5 години. Какво ще промени това?
- Лично аз смятам, че така би било по-добре, иначе се крием всички зад една мимикрия. Хубаво е те да имат по-голям мандат, за да могат да правят съответните реформи, да имат време. У нас съществува един модел, при който всеки нов ръководител смята, че светът започва от него. Докато за 3 години се даврандиса да направи съответни реформи, изтича мандатът му. Идва следващият, който започва наново. Това държи хората в едно непрекъснато очакване и създава несигурност. Смятам, че ще е полезно, но това са мои разсъждения.
А иначе – вече има експертна група, която започна да работи. След това ще се подготвят съответните промени. Ще направим и обществени обсъждания, широки, с всички медии. Правим закона в подкрепа на българските медии. Трябва обаче да съобразим всичко с европейските стандарти, да седнем и да обсъдим всичко. Който има предложения, да ги внесе. Това, което аз казвам, може и да не стане така, защото трябва да бъде чуто мнението на всички останали.
За да станат медиите качествени, добри, атрактивни, смислени, нужни, това става и със закон. Ще направим съвременни закони, защото отдавна законът за медиите не е пипан.
- Ако вашето мнение не срещне подкрепа?
- Ако не се приеме, ще остане глас в пустиня. Едно мнение не решава нищо. Няма драма.
- Ще създадат ли тези промени по-добър начин за носене на отговорност?
- Както сега. Телевизията е в голям дефицит, но той е трупан с години наред. В момента търсим отговорност само от един генерален директор, а това е било процес с дълго натрупване. Виждате едно нещо, в което не можеш да намериш виновник, защото се е трупало във времето. Оттук нататък трябва да създадем форма за търсене на отговорност. Ако медията нещо не е наред, медиите са притеснени или хората не могат да работят свободно, някой трябва да носи отговорност. Това говорим.
Да кажа допълнително и нещо друго. Аз имам теза, че да, има свобода на словото, но ние понякога минаваме границата, защото сами се топим и носим негативите. Въпросът е и как да разпознаваме лъжливите новини.
- Защо, според вас, има толкова много хора, които не успяват да разпознават фалшивите новини?
- Не само има, но и тази болест се разраства. Всички имаме нужда от свободни и обективни медии, но лъжливите новини до такава степен стават болест, че ние не разпознаваме истината от лъжата. Това убива самите медии. Те стават негледаеми, а хората започват да не вярват. Ние трябва да върнем силата на българските медии и на голямата журналистика. Словото е велика сила. Това се опитвам да кажа. Трябва да върнем и самочувствието на медиите. Нека направим модерни и европейски стандарти, за да останат медиите медии, а клюкарникът нека да бъде клюкарник. Смятам, че това е полезен и нужен дебат. Безкрайно уважение имам към сериозните медии, но хората започват все повече да се отдалечават. Намаляват зрителите, слушателите и читателите, което за мен не е добре. Медиите заприличват на „Фейсбук“, а не бива.
- Защо „Репортери без граници“ отново ни подреди на 111-то място по свобода на словото?
Разбирам въпроса, той е важен. Аз обаче съм повдигал друг въпрос в техния офис в Германия: от къде получават информация? Те не желаят да отговорят. Те се намесват във вътрешните работи на една държава, това е агресия. Смятам, че в българските медии има добри журналисти.
Това е една малка подмяна, тарикатска, направена от определени хора. В България има прекрасни медии. Да ни хокат, да размахват пръст и да обвиняват моята Родина в най-долна проба журналистика, няма да го приема. Ако българските журналисти са съгласни, да го приемат. В България има сериозни и качествени медии и журналисти. Дълбоко вярвам в това.
Въпреки че не бих казал, че няма свобода на словото, но ако толкова искаме това да бъде тема – не е ли свободата на словото право на всеки човек и не е ли този проблем в ръцете на самите медии. Кой български гражданин – политик или обикновен човек, забрани на някого да има свободно слово? Отговор няма.
- Г-н Рашидов, в едно телевизионно интервю отпреди дни изразихте тезата, че генералните директори на обществените медии – БНТ и БНР, трябва да бъдат избирани от парламента, а не от СЕМ. Какви са аргументите Ви в тази посока?
- Първо – това е лично мое мнение. Хубаво е да има контрол върху средствата, за да могат медиите да обслужват обществото, наистина да бъдат обществени. А иначе отговорността на генералните директори е ясна. Имат си Управителен съвет, програмни директори, Обществен съвет – да могат да вземат решения, да решават кадровите проблеми на ведомството си, да решават програмните проблеми. Да се създаде политика на обществените медии, за да са гледаеми и атрактивни. В крайна сметка, единствените хора, които носят отговорност за успеха или неуспеха, са техните генерални директори, както е изписано в закона.
- Изказахте мнение, че мандатът на генералните директори на БНТ и БНР трябва да бъде удължен от 3 на 5 години. Какво ще промени това?
- Лично аз смятам, че така би било по-добре, иначе се крием всички зад една мимикрия. Хубаво е те да имат по-голям мандат, за да могат да правят съответните реформи, да имат време. У нас съществува един модел, при който всеки нов ръководител смята, че светът започва от него. Докато за 3 години се даврандиса да направи съответни реформи, изтича мандатът му. Идва следващият, който започва наново. Това държи хората в едно непрекъснато очакване и създава несигурност. Смятам, че ще е полезно, но това са мои разсъждения.
А иначе – вече има експертна група, която започна да работи. След това ще се подготвят съответните промени. Ще направим и обществени обсъждания, широки, с всички медии. Правим закона в подкрепа на българските медии. Трябва обаче да съобразим всичко с европейските стандарти, да седнем и да обсъдим всичко. Който има предложения, да ги внесе. Това, което аз казвам, може и да не стане така, защото трябва да бъде чуто мнението на всички останали.
За да станат медиите качествени, добри, атрактивни, смислени, нужни, това става и със закон. Ще направим съвременни закони, защото отдавна законът за медиите не е пипан.
- Ако вашето мнение не срещне подкрепа?
- Ако не се приеме, ще остане глас в пустиня. Едно мнение не решава нищо. Няма драма.
- Ще създадат ли тези промени по-добър начин за носене на отговорност?
- Както сега. Телевизията е в голям дефицит, но той е трупан с години наред. В момента търсим отговорност само от един генерален директор, а това е било процес с дълго натрупване. Виждате едно нещо, в което не можеш да намериш виновник, защото се е трупало във времето. Оттук нататък трябва да създадем форма за търсене на отговорност. Ако медията нещо не е наред, медиите са притеснени или хората не могат да работят свободно, някой трябва да носи отговорност. Това говорим.
Да кажа допълнително и нещо друго. Аз имам теза, че да, има свобода на словото, но ние понякога минаваме границата, защото сами се топим и носим негативите. Въпросът е и как да разпознаваме лъжливите новини.
- Защо, според вас, има толкова много хора, които не успяват да разпознават фалшивите новини?
- Не само има, но и тази болест се разраства. Всички имаме нужда от свободни и обективни медии, но лъжливите новини до такава степен стават болест, че ние не разпознаваме истината от лъжата. Това убива самите медии. Те стават негледаеми, а хората започват да не вярват. Ние трябва да върнем силата на българските медии и на голямата журналистика. Словото е велика сила. Това се опитвам да кажа. Трябва да върнем и самочувствието на медиите. Нека направим модерни и европейски стандарти, за да останат медиите медии, а клюкарникът нека да бъде клюкарник. Смятам, че това е полезен и нужен дебат. Безкрайно уважение имам към сериозните медии, но хората започват все повече да се отдалечават. Намаляват зрителите, слушателите и читателите, което за мен не е добре. Медиите заприличват на „Фейсбук“, а не бива.
- Защо „Репортери без граници“ отново ни подреди на 111-то място по свобода на словото?
Разбирам въпроса, той е важен. Аз обаче съм повдигал друг въпрос в техния офис в Германия: от къде получават информация? Те не желаят да отговорят. Те се намесват във вътрешните работи на една държава, това е агресия. Смятам, че в българските медии има добри журналисти.
Това е една малка подмяна, тарикатска, направена от определени хора. В България има прекрасни медии. Да ни хокат, да размахват пръст и да обвиняват моята Родина в най-долна проба журналистика, няма да го приема. Ако българските журналисти са съгласни, да го приемат. В България има сериозни и качествени медии и журналисти. Дълбоко вярвам в това.
Въпреки че не бих казал, че няма свобода на словото, но ако толкова искаме това да бъде тема – не е ли свободата на словото право на всеки човек и не е ли този проблем в ръцете на самите медии. Кой български гражданин – политик или обикновен човек, забрани на някого да има свободно слово? Отговор няма.
