Българските власти не са разследвали ефективно сексуално посегателство над малолетна. Това е решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), съобщава Български хелзинкски комитет. Въпреки че извършителите са посочени от пострадалото дете, прокурорът решава да спре разследването с аргумента че не са установени. ЕСПЧ намира това решение за „парадоксално“.
На жалбоподателката са присъдени обезщетение в размер на 7500 евро за неимуществени вреди и 3000 евро за разноски за процесуално представителство.
„Отрезвяващо е, че ЕСПЧ нарича решението на прокурора да спре производството в настоящия случай „парадоксално“. За съжаление наблюдаваме проблеми в разследването и в наказателното преследване в много случаи на сексуално насилие. Българските власти, в това число прокуратурата и разследващите органи, дължат повишена чувствителност на тези най-уязвими жертви“, коментира Ивета Савова, адвокат на жалбоподателката по делото, работеща в Програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет.
Всичко започва през 2015 година
Случаят се отнася до сексуален контакт на ненавършило 14-годишна възраст момиче с четирима мъже от нейния квартал. След като научава за случилото се, през май 2015 г. майката на детето подава жалба в полицията, назовавайки и извършителите, посочени от дъщеря ѝ, които са познати от квартала. В същия ден четиримата са разпитани, а в домовете им е извършено претърсване и изземване на доказателства.
На следващия ден прокурор при Софийска окръжна прокуратура се произнася, че фактите по случая не могат да се квалифицират като изнасилване по чл. 152 от Наказателния кодекс, а като по-леко наказуемото престъпление „съвкупление с лице, ненавършило 14-годишна възраст“ по чл. 151 от Наказателния кодекс.
Делото е препратено на районния прокурор в Ботевград, който е компетентен да проведе наказателното преследване на посоченото престъпление. През юли районният прокурор обаче намира, че е налице принуда при осъществяване на сексуалния акт с детето, поради което отново изпраща материалите на окръжната прокуратура.
През септември 2017 г. окръжният прокурор изпраща отново делото на районната прокуратура
След проведено разследване, неколкократни разпити на пострадалата и след самопризнание на единия от посочените за извършители, че е осъществил сексуален контакт с нея, през септември 2017 г. окръжният прокурор се произнася, че показанията са противоречиви, но детето изглежда е участвало в сексуален контакт през април или май 2015 г. И изпраща отново делото на районната прокуратура.
През 2018 г. разследването е преустановено
През юни 2018 г. районната прокуратура намира, че извършителите на деянието не са установени и спира разследването. През октомври районният съд потвърждава, че данни за изнасилване не са установени. Разследването на хипотезата за съвкупление с малолетно лице изобщо не е продължено от прокуратурата.
2022 година: Европейският съд по правата на човека отсъжда, че българските власти не са разследвали ефективно сексуално посегателство над малолетна
ЕСПЧ намира, че разследването е било навременно и достатъчно задълбочено в началния си етап. След постановлението от септември 2017 г. обаче са изминали девет месеца, без да бъдат предприети каквито и да било допълнителни действия по разследването, докато районният прокурор вземе решение за спиране на производството през юни 2018 г. След това минават повече от петнадесет месеца, преди районният съд да се произнесе по жалбата на жалбоподателя срещу постановлението за спиране на производството. Такива забавяния, посочва Съдът в Страсбург, очевидно могат да подкопаят ефективността на разследването.
„На сексуалното посегателство над деца се дължи остър и навременен отговор от правораздавателната система, а това предполага и бързо и ефективно разследване“, коментира Ивета Савова от Българския хелзинкски комитет.
На жалбоподателката са присъдени обезщетение в размер на 7500 евро за неимуществени вреди и 3000 евро за разноски за процесуално представителство.
„Отрезвяващо е, че ЕСПЧ нарича решението на прокурора да спре производството в настоящия случай „парадоксално“. За съжаление наблюдаваме проблеми в разследването и в наказателното преследване в много случаи на сексуално насилие. Българските власти, в това число прокуратурата и разследващите органи, дължат повишена чувствителност на тези най-уязвими жертви“, коментира Ивета Савова, адвокат на жалбоподателката по делото, работеща в Програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет.
Всичко започва през 2015 година
Случаят се отнася до сексуален контакт на ненавършило 14-годишна възраст момиче с четирима мъже от нейния квартал. След като научава за случилото се, през май 2015 г. майката на детето подава жалба в полицията, назовавайки и извършителите, посочени от дъщеря ѝ, които са познати от квартала. В същия ден четиримата са разпитани, а в домовете им е извършено претърсване и изземване на доказателства.
На следващия ден прокурор при Софийска окръжна прокуратура се произнася, че фактите по случая не могат да се квалифицират като изнасилване по чл. 152 от Наказателния кодекс, а като по-леко наказуемото престъпление „съвкупление с лице, ненавършило 14-годишна възраст“ по чл. 151 от Наказателния кодекс.
Делото е препратено на районния прокурор в Ботевград, който е компетентен да проведе наказателното преследване на посоченото престъпление. През юли районният прокурор обаче намира, че е налице принуда при осъществяване на сексуалния акт с детето, поради което отново изпраща материалите на окръжната прокуратура.
През септември 2017 г. окръжният прокурор изпраща отново делото на районната прокуратура
След проведено разследване, неколкократни разпити на пострадалата и след самопризнание на единия от посочените за извършители, че е осъществил сексуален контакт с нея, през септември 2017 г. окръжният прокурор се произнася, че показанията са противоречиви, но детето изглежда е участвало в сексуален контакт през април или май 2015 г. И изпраща отново делото на районната прокуратура.
През 2018 г. разследването е преустановено
През юни 2018 г. районната прокуратура намира, че извършителите на деянието не са установени и спира разследването. През октомври районният съд потвърждава, че данни за изнасилване не са установени. Разследването на хипотезата за съвкупление с малолетно лице изобщо не е продължено от прокуратурата.
2022 година: Европейският съд по правата на човека отсъжда, че българските власти не са разследвали ефективно сексуално посегателство над малолетна
ЕСПЧ намира, че разследването е било навременно и достатъчно задълбочено в началния си етап. След постановлението от септември 2017 г. обаче са изминали девет месеца, без да бъдат предприети каквито и да било допълнителни действия по разследването, докато районният прокурор вземе решение за спиране на производството през юни 2018 г. След това минават повече от петнадесет месеца, преди районният съд да се произнесе по жалбата на жалбоподателя срещу постановлението за спиране на производството. Такива забавяния, посочва Съдът в Страсбург, очевидно могат да подкопаят ефективността на разследването.
„На сексуалното посегателство над деца се дължи остър и навременен отговор от правораздавателната система, а това предполага и бързо и ефективно разследване“, коментира Ивета Савова от Българския хелзинкски комитет.
