Националната агенция за приходите е поискала от редица заведения да върнат парите, получени от бизнеса като подкрепа, вследствие на ограниченията срещу разпространението на COVID-19. Това твърдят от Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията и заявяват „Обезщетенията” се оказаха кредит".
Те определят действията на НАП като "натиск" и уточняват, че фирмите, получили подкрепа, е трябвало да отговарят на определени критерии, зададени именно от НАП и одобрени по тях.
От асоциацията публикуват история на казуса:
През месец декември 2020 се откри програма за изплащане на помощи в размер на 20% от оборота на всички дружества, чиято дейност е била преустановена или ограничена със Заповед на Министъра на здравеопазването. Процедурата по оценяване на кандидатите, изчисляване на дължимата помощ и нейното изплащане се администрираше от Националната агенция за приходите.
Процедурата се извърши в три фази, като в съответните фази НАП извършваше цялостен контрол по отношение допустимостта на кандидатите и размера на помощта. При несъответствия или грешки, НАП даваше възможност за отстраняване на нередовностите.
През януари 2022, една година след отпускане на средствата по първата фаза, НАП започна да изпраща покани за възстановяване на суми, получени по програмата, заедно със законната лихва, се оказва още в позицията на собствениците на заведения и отново се напомня, че контролът по получаването на сумите е бил упражнен именно от НАП.
От СБЗ и БАЗ заявяват:
• Липсват основания за изпращането на покани за възстановяване на получени помощи, без да е извършена надлежна предварителна проверка на всички обстоятелства;
• Липсват основания за връщане на получените средства при положение, че НАП е упражнявал контрол през цялата процедура по отношение допустимостта на участниците, размера на помощта и нейното изплащане;
• Липсват каквито и да било основания да се начислява законна лихва при положение, че в случай на неправилно отпусната помощ, то това се дължи на пропуск при контрола от страна на НАП;
• Съзираме опит да се ограничи участието на дружествата в последващи програми за подпомагане на основание съществуващи спорове с НАП по отношение законосъобразността на предоставената и ползвана помощ;
От бизнеса считат, че задължение за възстановяване на неправомерна помощ следва да се извърши след надлежно извършена проверка с активното участие на данъкоплатеца, "а не с едностранни покани, с които НАП едностранно и немотивирано посочва сума за възстановяване, заедно с лихва", завършва позицията на собствениците на заведения.
Те определят действията на НАП като "натиск" и уточняват, че фирмите, получили подкрепа, е трябвало да отговарят на определени критерии, зададени именно от НАП и одобрени по тях.
От асоциацията публикуват история на казуса:
През месец декември 2020 се откри програма за изплащане на помощи в размер на 20% от оборота на всички дружества, чиято дейност е била преустановена или ограничена със Заповед на Министъра на здравеопазването. Процедурата по оценяване на кандидатите, изчисляване на дължимата помощ и нейното изплащане се администрираше от Националната агенция за приходите.
Процедурата се извърши в три фази, като в съответните фази НАП извършваше цялостен контрол по отношение допустимостта на кандидатите и размера на помощта. При несъответствия или грешки, НАП даваше възможност за отстраняване на нередовностите.
През януари 2022, една година след отпускане на средствата по първата фаза, НАП започна да изпраща покани за възстановяване на суми, получени по програмата, заедно със законната лихва, се оказва още в позицията на собствениците на заведения и отново се напомня, че контролът по получаването на сумите е бил упражнен именно от НАП.
От СБЗ и БАЗ заявяват:
• Липсват основания за изпращането на покани за възстановяване на получени помощи, без да е извършена надлежна предварителна проверка на всички обстоятелства;
• Липсват основания за връщане на получените средства при положение, че НАП е упражнявал контрол през цялата процедура по отношение допустимостта на участниците, размера на помощта и нейното изплащане;
• Липсват каквито и да било основания да се начислява законна лихва при положение, че в случай на неправилно отпусната помощ, то това се дължи на пропуск при контрола от страна на НАП;
• Съзираме опит да се ограничи участието на дружествата в последващи програми за подпомагане на основание съществуващи спорове с НАП по отношение законосъобразността на предоставената и ползвана помощ;
От бизнеса считат, че задължение за възстановяване на неправомерна помощ следва да се извърши след надлежно извършена проверка с активното участие на данъкоплатеца, "а не с едностранни покани, с които НАП едностранно и немотивирано посочва сума за възстановяване, заедно с лихва", завършва позицията на собствениците на заведения.
