Президентът Румен Радев сезира днес Конституционния съд за задължително тълкуване на Конституцията и обявяване за нищожен отказа на председателя на Народното събрание да постави за разглеждане от парламента предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“. Това съобщиха от президентството.
В мотивите си държавният глава посочва, че реализирането на правомощията на конституционните органи в процедурите по произвежданена национален референдум следва да осигурява баланс между пряката и представителната демокрация. Само така се постига конституционната цел да бъде гарантирано участието на гражданите в държавната власт.
Радев ще сезира Конституционния съд за „безпрецедентното нарушение на законността“ от Киселова
В искането си до Конституционния съд държавният глава счита, че само задължителното тълкуване на конституционните разпоредби, свързани с правомощията на Народното събрание и неговия председател при реализирането на формите на пряка демокрация, ще осигури ясното и безпротиворечивото им прилагане.
Президентът посочва, че парламентът следва да се произнесе с решение на основание чл. 84, т. 5 от Конституцията както в хипотезата, когато взема решение за произвеждане на национален референдум, така и когато не приема внесено предложение, направено от конституционен орган, овластен в закон. Никой друг не може да се произнася по този въпрос вместо Народното събрание. Основният закон не търпи мълчалив отказ от правомощието на Народното събрание да се произнася по предложение за произвеждане на национален референдум. Обратното би означавало отказ от парламентарно управление.
Радев: Внасям в НС предложение за национален референдум за еврото (ВИДЕО)
Държавният глава също така поддържа, че разпореждането на председателя на Народното събрание със своето съдържание и де факто произнасяне по съществото на поставения въпрос изземва конституционно-установени правомощия на Народното събрание. То прегражда развитието на нормативно-уредено производство, създава несигурност и ограничава упражняването на правото на прякото участие на гражданите в държавната власт, което го прави несъвместимо с правния ред и процесуална логика.
На основание чл. 22, ал. 3 от Закона за Конституционен съд, президентът се обръща към Конституционния съд и с искане за обявяване на разпореждането, постановено от председателя на Народното събрание, за нищожно.
На 9 май, когато отбелязваме 80 г. от победата над фашизма и хитлеризма, ознаменувана с края на Втората световна война, както и Денят на Европа, президентът Румен Радев направи извънредно изявление в 19 вечерта в петък.
Той съобщи, че ще внесе предложение в Народното събрание за провеждане на национален референдум, чийто въпрос да звучи така: "Съгласни ли сте България да приеме еврото през 2026 година?". Мотивите му бяха, че след по-малко от месец ще бъде обявен извънредният доклад за готовността на България за еврозоната, но в българското общество все още няма консенсус за нито за готовността ни, нито за датата на приемане.
Припомняме, че Радев внесе предложението си в НС на 12 май, а въпросът бе формулиран така - "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.?". Президентът подчерта, че въпросът му е свързан с времевата рамка на присъединяването ни към еврозоната, а не е „за“ или „против“ и че така ще се даде думата на хората и ще позволи да се чуят всички аргументи.
Председателят на НС Наталия Киселова обаче върна предложението, тъй като според нея не е в съответствие с чл. 5, ал. 4, във връзка с чл. 4, ал. 3 и чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България и че предложението на държавния глава и мотивите към него не са съобразени с Мотивите и диспозитива на Решение № 3 на Конституционния съд от 2024 г. по к. д. № 13/ 2023 г. Иначе казано не стигна до разглеждане от депутатите.
