Обявеното преди седмица от Румен Радев намерение да внесе предложение за референдум за еврото предизвика политическа буря. Сред критиките беше основно това, че Консититуционният съд вече е отхвърлил подобно предложение на „Възраждане“. Чуха се и упреци, че държавният глава е закъснял с близо 20 години.
Въпросът на Радев: "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.?"
На 9 май, когато отбелязваме 80 г. от победата над фашизма и хитлеризма, ознаменувана с края на Втората световна война, както и Денят на Европа, президентът Румен Радев направи извънредно изявление в 19 вечерта в петък.
Той съобщи, че ще внесе предложение в Народното събрание за провеждане на национален референдум, чийто въпрос да звучи така: "Съгласни ли сте България да приеме еврото през 2026 година?". Мотивите му бяха, че след по-малко от месец ще бъде обявен извънредният доклад за готовността на България за еврозоната, но в българското общество все още няма консенсус за нито за готовността ни, нито за датата на приемане.
Радев внесе предложението си в НС на 12 май, а въпросът бе формулиран така - "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.?". Президентът подчерта, че въпросът му е свързан с времевата рамка на присъединяването ни към еврозоната, а не е „за“ или „против“ и че така ще се даде думата на хората и ще позволи да се чуят всички аргументи.
Председателят на НС и бивш президентски съветник Наталия Киселова обаче върна предложението, тъй като според нея не е в съответствие с чл. 5, ал. 4, във връзка с чл. 4, ал. 3 и чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България и че предложението на държавния глава и мотивите към него не са съобразени с Мотивите и диспозитива на Решение № 3 на Конституционния съд от 2024 г. по к. д. № 13/ 2023 г. Иначе казано не стигна до разглеждане от депутатите.
Въпросът на „Възраждане“: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г.?”
„Възраждане“ застанаха зад инициативата на Радев и поискаха оставката на председателя на парламента. Темата за влизането на страната ни в еврозоната е от онези, срещу които партията яростно се съпротивлява.
През април 2023 г. депутатите на Костадин Костадинов искаха да инициират допитване, в което българските граждани да отговорят на въпроса “Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г.?”. Попдиската им беше подкрепена от 470 000 подписа. Тогава обаче Народното събрание отхвърли предложението за провеждане на допитване.
Година по-късно - на 4 септември 2024 г., от партията отново внесоха предложението за референдум, този път подкрепено и от “Има такъв народ”. Въпреки това депутатите от 49-ото Народно събрание отхвърлиха инициативата.
Конституционният съд: Законът забранява с референдум да се решават въпроси, уредени в международни договори
В крайна сметка и двата въпроса – и на „Възраждане“, и на Радев, опират до Конституционния съд.
На 14 юли 2023 г. 49 народни избраници - депутатите на Костадин Костадинов, заедно с тези на ИТН и Радостин Василев, който тогава не членуваше в ПГ, поискаха да се обяви за противоконституционно решението на 49-то Народно събрание да отхвърли провеждането на референдума. Костадинов изтъкна тогава като причина, че според него парламентът е "погазил закона и конституцията", а президентът е "игнорирал решението на над 500 000 българи".
Самият Радев коментира тогава, че решеноето на парламента издава страх, недоверие и пренебрежение към българските граждани. "Отделно е дали така трябва да бъде формулиран въпросът", добави той. Все пак Радев обясни, че няма как да насрочи дата за референдум, както поискаха от "Възраждане", тъй като има решение на Народното събрание.
Така топката отиде в полето на в КС, където 11 от 12-те съдии гласуваха за отхвърлянето на обжалването на решението на парламента. Мотивът беше, че законът забранява с референдум да се решават въпроси, които са вече уредени в сключени от България международни договори, а такъв може да се проведе само преди ратификацията на тези договори. В решението се уточнява и че "нито в статуса си на международни договори, нито в този на първично право на Съюза Договорът за присъединяване на България, Договорът за Европейския съюз и Договорът за функционирането на Европейския съюз могат да бъдат едностранно изменяни от българския парламент".
От КС добавиха също, че съдът "приема за неоснователно твърдението на вносителя за липса на компетентност на Народното събрание да приеме решение за отхвърляне на предложение за произвеждане на национален референдум, когато е сезирано чрез подписка от повече от 400 000 граждани с избирателни права – такова твърдение е в несъответствие с логиката, духа и разума на основополагащите за съвременната представителна демокрация принципи на народен суверенитет, върховенство на правото и разделение на властите".
С второ решение конституционните съдии тогава отклониха с единодушие друго искане на депутатите от "Възраждане", "Има такъв народ" и Радостин Василев - за произнасяне дали е съобразен с Конституцията самият въпрос на референдума - "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?".
А с днешна дата, когато предложението на Радев за референдум не стигна до пленарната зала, отново гледаме към КС. На 16 май президентът каза, че ще сезира конституционните съдии, тъй като намира решението на Киселова за "безпрецедентното нарушение на законността“.
Президентът все пак намира, че в крайна сметка „най-сетне са започнали дебати за реалната ни готовност да приемем еврото догодина, а Делян Пеевски и Бойко Борисов са заговорили за "цени" и "нужда от контрол", макар и според държавния глава „твърде късно и под натиск".
