Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

Решението на Конституционният съд, с което Делян Пеевски остана депутат в Народното събрание, бе водеща тема за печатните издания през изминалата седмица.  Съдиите не събраха нужния минимум от 7 гласа за решение, с което категорично да кажат дали неуспелият председател на ДАНС, медиен магнат и следовател в отпуск Делян Пеевски е в несъвместимост и не може да остане депутат. Така искането на 96 депутати от ГЕРБ срещу Пеевски бе отхвърлено. Това подпали социалните мрежи, в които протестът #ДАНСwithme получи нов прилив на енергия по подобие на 14 юни. Депутатът от ДПС, който стана емблема за това как се прави кариера без дори година стаж, направи поредния си пирует с помощта на влиятелните си покровители.

Въпросът: „Кой предложи Пеевски за председател на ДАНС?”, отдавна няма смисъл, каза самият Пеевски. „Защото отговорът бе даден многократно - премиерът Пламен Орешарски предложи кандидатурата ми на Народното събрание, съгласувано с двете политически сили, които подкрепят Кабинета. Рутинна технология при всеки избор. Кой и кога ме обвини в нещо? Кой и кога обоснова несъгласието си с моето избиране с факт, а не с афекта на инкриминирания си партийно-властови ужас от политическото си и корпоративно-сиво минало от близкия и по-далечния преход”. Това са само част от въпроси, които Пеевски отправи в своя защита.

Ситуацията с бежанците у нас ескалира всеки ден и това развитие на проблема бе акцент за пресата в периода 7-12 октомври. „Съвсем скоро може да очакваме хуманитарна криза и да се наложи да се вземат извънредни мерки по въпроса”, каза вътрешния министър Цветлин Йовчев пред депутатите от вътрешната комисия. МВР очаква 20 000 бежанци от Сирия до пролетта на следващата година, ако се запази тенденцията за непрекъснато нарастване на нелегално влизащите в България от Турция. До края на годината броят на бежанците ще достигне 13 000 души, а през първитетри-четири месеца на 2014 г. в България ще влязат още 7000-8000 души. Най-песимистичните прогнози на МВР са за 40 000 души, а най-оптимистичните бяха за 6000. Само на 9 октомври на българо-турската граница са хванати 121 души. Народното събрание отхвърли през седмицата с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС предложението на „Атака” за затваряне на границата ни с Турция и Гърция и недопускането на бежанци от Близкия Изток и Сирия. „Бихме ли затворили границата, ако от другата страна умира дете”, зададе риторичен въпрос по този повод в свое интервю европейският комисар по хуманитарните въпроси Кристалина Георгиева. „Ние живеем в свят, в който нямаме гаранция, че някой ден и нашите деца няма да имат нужда от помощ. Взаимопомощта е двупосочна улица”, подчерта Георгиева. „Бежанската вълна заплашва националната ни сигурност. През границата ни нахлуват обучени мюсюлмански терористи. Този масиран имигрантски поток цели ислямизацията на България”, изрази позицията на своята партия лидерът й Волен Сидеров. В анализ Лукан Луканов, председател на съюз „Произведено в България”, коментира: „Бежанската вълна отнесе Шенген. Шенген е геополитическа проекция на физическите и икономическите граници на интересите на големите европейски държави. Шенген е инструмент за конкурентоспособност за бизнеса на богатите държави. С настъпването на сирийската криза се оказа, че Шенген може да се използва като законово средство за прехвърляне на проблема с бежанците в периферията на Европейския съюз далеч от Германия, Франция и Холандия. Приемането на България сега би означавало бежанците да се разселят моментално в споменатите държави. Богатата Европа не ги иска, но не може да го каже. Вместо това изместват шенгенската граница с вечните аргументи за корупцията и правовия ред. Не че нямат основания, но в Европа образът на България е удобен за техния замисъл. Важното е сирийците да стоят далече. Това е основният проблем, който спира България за Шенген”. Печатът отрази и притесненията на българските лекари от опасен арабски грип, който може да бъде „внесен” у нас с бежанската вълна. Става въпрос за новия средноизточен респираторен синдром, при който смъртността е изключително висока. „За нас тази болест е напълно непозната”, заяви проф. Камен Плочев, ръководител на Инфекциозната клиника при ВМА.

„Всеки четвърти е работещ беден”, показват данните от изследване на КНСБ, чиито резултати бяха публикувани през изминалата седмица. Около 600 000 българи, или над една четвърт от всички заети на пълно работно време, са нископлатени. Нетният им доход (след удържането на осигуровки и данъци) едва стига 352 лв., което е 67% от средната нетна заплата в страната (525 лв.). По-голяма част от нископлатените служители са жени. Анкетата на КНСБ показва, че нископлатените служители се страхуват много повече за работното си място от останалите заети.

„Частници ще конкурират здравната каса”, обявява на първа страница „Труд”. Най-вероятният сценарий за промяна в здравноосигурителния модел е създаването на една или няколко частни здравни каси, равноправни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Анализът на експерти показва, че ако се заложи на лансираната от здравния министър д-р Таня Андреева идея за здравни фондове, които да оперират с 2% от осигурителната вноска, възникват много неизвестни. Първо - такива фондове няма, тъй като от началото на август т.г. те вече са застрахователни дружества. Ако им се даде да оперират с пари от бюджета на НЗОК, те могат да покриват инциденти след вече настъпилата щета. Т.е. пациентът първо трябва да си плати лечението и чак след това разходите му бъдат възстановени чрез застрахователя със средства от здравните вноски, разсъждаваха пред „Труд” специалисти от управляващата коалиция. На практика това е абсурдно, защото колко души могат да си позволят да платят сърдечна или друга операция от 10 000 лв. например, посочиха и от ДПС.

„Медици на нож заради ваксините”, е здравният акцент на „Стандарт”. От 2013 г. НЗОК е поела плащането на интензивните грижи, ваксините и ин витрото. Преди това те са били ангажимент на здравното министерство. Според специалистите прехвърлянето им е грешка и Лекарският съюз отказа да подпише рамков договор с касата за 2013 г. Преди няколко месеца новата власт обеща, че ще върне и трите дейности в министерството за 2014 г. Първо обаче управляващите заявиха, че интензивните грижи няма да се пипат. Сега се оказа, че ваксините също ще останат в касата. „Ако това наистина се случи, съм песимист, че ще има нов рамков договор”, заяви председателят на Лекарския съюз д-р Цветан Райчинов.

„Преса” продължава здравната тема със съобщението, че ВМА минава на пазарен принцип, за да погаси задълженията си. Елитната болница спира безплатните приеми за цивилните пациенти, които съставляват 82% от пациентския поток на лечебното заведение. Освен това болницата обслужва и целия дипломатически корпус. Вече всеки, който иска да го оперира екип по желание, ще трябва да заплати 900 лв.

„Монитор” алармира: „Нова болест откриха българските лекари”. Тя се предава генетично, покосява мускулите и  пациентите лесно правят пневмонии. Заболяването се нарича автономно-доминантна спинална мускулна атрофия. За момента лечение няма, но откриването на гена е предпоставка за намиране на решение за лекуване - рехабилитацията.

Съкращаване на бюджетните разходи за чиновници и канцеларии подготвя правителството за следващата година. „Предвиждаме с 10% свиване на разходите за бюджетна издръжка”, обяви в Разград премиерът Пламен Орешарски след среща с областния управител и кметове от региона. Министър-председателят не отрече излязлата в медиите информация, че „затягането на коланите” ще доведе и до съкращения в администрацията. „В момента върви дискусия по бюджетната процедура и тези въпроси се обсъждат”, цитира думите на премиера „Стандарт”. Той не потвърди, че ще бъдат съкратени точно 10 на сто от чиновниците.

България е усвоила до момента 37% от еврофондовете, съобщи вчера вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова. Тя подчерта, че има сериозен ръст, като сравни цифрите с края на управлението на ГЕРБ, когато усвояемостта била 27 на сто. „Изключително съм възмутена от това, което се случваше през последните години. Лъжа беше  повтарянето на рефрена през цялото време, че България се справя добре с еврофондовете”, предава думите на  вицепремиера „Монитор”. Според нея не можело да се счита за успех предпоследно място по усвояване на парите от ЕС сред страните членки, като само Румъния била след нас. „Аз съм амбициозен човек и повече обичам страната си, за да смятам, че това е добре”, подчерта Златанова. Тя разкритикува и начина, по който са били използвани средствата от Европа по време на правителството на ГЕРБ. „Парите на европейските данъкоплатци се превръщаха в грозен ПР чрез рязането на ленти”, посочвайки, че още преди повече от година се е знаело, че България ще загуби средства от ЕС, но тогава този факт бил скриван умишлено. „Никой не говореше за това и гражданите бяха заблуждавани”, обясни вицепремиерът. (БТА)

Последвайте ни

България