Половината от всички психични заболявания започват около 14-годишна възраст, а разпространението на депресията се удвоява сред хората над 65-годишна възраст, но в България достъпът до услуги за превенция е нисък. Това каза доц. Михаил Околийски, представител на СЗО за България по време на онлайн дискусия
„Картина на психичното здраве с фокус върху депресивните състояния“. Дискусията е организирана по инициатива на СЗО, със съдействието на неправителствени организации. По думите му 75 на сто от българите, потърсилите помощ при депресивно разстройство са съобщили, че не получават адекватна помощ. На всеки 10 хиляди човека в света има по-малко от един специалист по психично здраве, посочи още доц. Околийски. По думите му финансирането за психично здраве е по-малко от един процент от бюджета за здравеопазване.
Родители искат децата да се тестват вкъщи, за да не се травмират психически
От началото на опита да има услуги в общността в страната ни, все още липсва добра комуникация между отговорните институции. Центровете за психо-социална рехабилитация трябва да бъдат близо до населени места, добави доц. Околийски.
По думите му в условията на ковид пандемия никой не е помислил за психичното състояние на работещите "на първа линия", а те са в много висок риск от "бърнаут". Не беше помислено и за психическото състояние на възрастните хора, които останаха по домовете си, добави още той.
В Националния план за възстановяване и устойчивост е предвидена модернизация и развитие на психиатричната помощ, като с 30 млн.лв. ще се подкрепи националната стратегия за психично здраве, посочи доц. Околийски. Стратегията предполага развиването на различни услуги в общността, обучения, координация на социална и здравна сфера. Другата ключова област е създаване на здравно обучение на децата от 1 до 12 клас, като целта е те да придобият знания, нагласи и умения да се справят с кризи в отношенията, да знаят как да се пазят от недоброжелателно влияние, както и знания по отношение на депресията, добави доц. Околийски.
Тъгата от загуба на близък човек може да има опустошителни последствия върху младежите, допълни той. Не виждам края на пандемията, но тя се неглижира и от новите власти.
„Картина на психичното здраве с фокус върху депресивните състояния“. Дискусията е организирана по инициатива на СЗО, със съдействието на неправителствени организации. По думите му 75 на сто от българите, потърсилите помощ при депресивно разстройство са съобщили, че не получават адекватна помощ. На всеки 10 хиляди човека в света има по-малко от един специалист по психично здраве, посочи още доц. Околийски. По думите му финансирането за психично здраве е по-малко от един процент от бюджета за здравеопазване.
Родители искат децата да се тестват вкъщи, за да не се травмират психически
От началото на опита да има услуги в общността в страната ни, все още липсва добра комуникация между отговорните институции. Центровете за психо-социална рехабилитация трябва да бъдат близо до населени места, добави доц. Околийски.
По думите му в условията на ковид пандемия никой не е помислил за психичното състояние на работещите "на първа линия", а те са в много висок риск от "бърнаут". Не беше помислено и за психическото състояние на възрастните хора, които останаха по домовете си, добави още той.
В Националния план за възстановяване и устойчивост е предвидена модернизация и развитие на психиатричната помощ, като с 30 млн.лв. ще се подкрепи националната стратегия за психично здраве, посочи доц. Околийски. Стратегията предполага развиването на различни услуги в общността, обучения, координация на социална и здравна сфера. Другата ключова област е създаване на здравно обучение на децата от 1 до 12 клас, като целта е те да придобият знания, нагласи и умения да се справят с кризи в отношенията, да знаят как да се пазят от недоброжелателно влияние, както и знания по отношение на депресията, добави доц. Околийски.
Тъгата от загуба на близък човек може да има опустошителни последствия върху младежите, допълни той. Не виждам края на пандемията, но тя се неглижира и от новите власти.
