Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) ще съсредоточи дейността си през 2026 г. върху ускоряването на европейските инвестиции, финансовата устойчивост на общините, секторните реформи в отпадъците, енергетиката и транспорта, както и върху дигиталната трансформация на местната власт. Това предвижда програмата за дейността на организацията, представена и приета на 39-ото Общо събрание в София.
Програмата беше представена от заместник-председателя на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на Троян Донка Михайлова. Тя подчерта, че приоритетите произтичат както от устава на сдружението, така и от трудната среда, в която работят общините – при липса на приет държавен бюджет и в условията на сериозни предизвикателства. По думите ѝ 2026 г. ще бъде ключова както за изпълнението на текущите инвестиции, така и за подготовката на следващия програмен период.
Сред водещите теми е приключването на над 2100 проекта по Плана за възстановяване и устойчивост в кратки срокове. НСОРБ ще следи напредъка, ще сигнализира за забавяния и ще настоява за ускорено отчитане и разплащане на средствата. По европейските програми в момента се изпълняват около 900 проекта, основно в социалната сфера, като предизвикателство остават инфраструктурните инвестиции по интегрираните териториални инвестиции.
Сдружението ще участва активно и в подготовката на новата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г., по която за България се предвиждат 23,3 млрд. евро. Целта е общините да имат реална роля в планирането и изпълнението на бъдещите инвестиции.
Финансовата устойчивост и децентрализацията остават сред основните приоритети. През 2026 г. ще започне изработването на нов модел за оценка на адекватността на бюджетните субсидии, който да идентифицира общини в риск и да подпомага аргументираната защита на потребностите на местната власт пред държавата.
В сектор „Отпадъци“ НСОРБ ще продължи работата по въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ и преминаването към такса битови отпадъци на количество. Организацията ще настоява за реалистични срокове, ясна законова рамка и финансова подкрепа за общините, включително във връзка с предстоящи промени в законодателството и въвеждането на депозитна система.
Сред акцентите е и "зеленият преход" – одобряването на национален план за саниране и финализирането на Социалния план за климата, в който значителна част от инвестициите са насочени към общините. Сдружението ще следи за ясно разпределение на отговорностите и осигуряване на необходимия ресурс, както и за достъп на общините до данни във връзка с идентифицирането на енергийно уязвими домакинства, заяви Михайлова.
По отношение на обществения транспорт НСОРБ ще участва активно в обсъждането на проекта на нов закон, приет на ниво Министерски съвет, както и в изработването на подзаконовата нормативна уредба след приемането му от парламента.
Като стратегически приоритет е определена дигиталната трансформация на общините. Предвижда се създаването на Център за дигитална трансформация – „Виртуална община“, който да бъде демонстрационен и обучителен хъб за прилагане на нови технологии, включително решения с изкуствен интелект. Планира се подкрепа за въвеждане на електронен документооборот, повишаване на киберсигурността, създаване на споделени IT-звена и по-широко използване на централизирани електронни услуги.
Програмата включва още подкрепа за прилагането на националната карта на социалните услуги, развитие на капацитета на общинските екипи чрез обучения и обмен на добри практики, както и засилено международно участие – в Комитета на регионите и в Конгреса на местните и регионалните власти към Съвета на Европа.
Комуникацията с обществото ще бъде стратегически акцент, особено в контекста на 30-годишнината на НСОРБ. Планирани са медийни инициативи, подкаст, видеопоредици и събития, насочени към подчертаване ролята на общините в развитието на страната.
Общото събрание прие програмата за дейността на НСОРБ за 2026 г. с видимо мнозинство и възложи на изпълнителния директор да създаде необходимата организация за изпълнението ѝ и да кандидатства с проекти за привличане на допълнителни финансови ресурси.
Големите национални цели са постижими единствено с подкрепата на всички 265 общини. Всяка една политика е обречена на провал без силно местно самоуправление, заяви президентът Илияна Йотова, която взе участие във форума.
Председателят на НСОРБ Даниел Панов благодари на Илияна Йотова за неизменната ѝ подкрепа за местното самоуправление и ангажираността ѝ към регионалното развитите.
В приветствието си към участниците в Общото събрание президентът подчерта ключовата роля на местната власт за развитието на страната и за отстояването на интересите на българските граждани. Тя отбеляза, че без силно местно самоуправление връзката между държавата и гражданите е невъзможна. Държавният глава изрази признателност към ръководството на НСОРБ и към всички кметове за последователната им работа през годините като партньор на националните институции, като активен участник в изработването на стратегически решения и като коректив в процеса на тяхното прилагане.
„Вие сте едновременно министри на всичко по места – хората търсят от вас отговорност и решения, независимо от характера на проблемите“, подчерта Йотова и посочи, че местната власт често поема тежестта на кризи, породени от политическа нестабилност и институционална ерозия на национално ниво.
Президентът открои натрупаните предизвикателства пред общините – демографския срив, задълбочаващите се регионални дисбаланси, социалните неравенства, изоставането в стратегическата инфраструктура и необходимостта от устойчиви решения вместо временни импровизации.
„Не можем вечно да разчитаме на чудеса от храброст. Необходими са стратегическа визия, насърчителни мерки и равнопоставена система от правила и възможности за всяка община“, посочи държавният глава. Илияна Йотова изтъкна, че държавата е длъжна да защитава интересите на българските общини в европейските институции. А националните позиции по отношение на кохезионната политика трябва да бъдат изградени върху експертизата на местната власт и познаването на реалните потребности.
Илияна Йотова постави акцент върху необходимостта от финансова автономия на общините, от по-голяма самостоятелност при планирането и изпълнението на политики.
Държавният глава изрази очакване служебното правителство да проведе незабавен диалог с НСОРБ, тъй като липсата на редовен бюджет затруднява изпълнението на вече поети ангажименти, възпрепятства и планирането. „Два месеца може да изглеждат кратък срок, но в динамично време като днешното те могат да блокират ключови дейности“, предупреди тя. Йотова подчерта, че в рамките за консултациите с парламентарните групи за съставяне на служебен кабинет неизменно е поставяла темата за местната власт и трудностите пред дейността ѝ при липсващ редовен национален бюджет.
Президентът открои проблемите с управлението на ВиК системите и високите загуби на питейна вода. Йотова изтъкна липсата на достатъчна ефективност на прилаганите досега от държавата мерки за устойчиво управление в тази област, като даде пример с 60% загуба на питейна вода.
По думите на държавният глава не по-малък проблем пред местната власт е справянето и с наводненията и пожарите. По думите ѝ основната тежест при подобни кризи пада именно върху местното упрвление, което се ангажира както с мобилизацията на хората и се сблъсква с липсата на достатъчно средства, осигурени от държавата, за справяне с проблеми от такъв характер.
„Хората питат кмета защо не могат да си платят сметките и защо цените растат. Бог високо, цар далеко – кметът е до тях“, заяви президентът и подчерта необходимостта от спешни социални мерки. Илияна Йотова изтъкна тревогите на българските граждани след влизането на страната в еврозоната, свързани с нарастващите цени на стоки и услуги и ограничените възможности на общините да подпомагат най-уязвимите в условията на бюджетни ограничения.
„Дошло е време да говорим по-малко за високите политики и повече за вседневните грижи на хората“, подчерта Илияна Йотова. По думите ѝ фокусът трябва да е върху инфраструктурата в кварталите, достъпа до детски градини и училища, чистата среда и безопасните пространства за децата. Държавният глава изтъкна, че подобни ежедневни грижи на хората във всяко населено място се решават от местната власт, въпреки че често политици с готовност от първо лице си присвояват успехите на общините. „Доброто управление не е надлъгване и не е разменна монета на политическия пазар. То изисква сътрудничество, доверие и предвидимост“, подчерта президентът.
Президентът Йотова акцентира и върху отговорността на местната власт в контекста на предстоящите избори и необходимостта от гарантиране на честен и прозрачен вот. „Нека направим така, че хората да вярват, когато отиват да гласуват, че всеки глас ще бъде зачетен“, призова президентът.
