Министерството на вътрешните работи предлага въвеждането на изследване с полиграф като част от конкурсите за ръководни длъжности. Мярката ще бъде допълнителен елемент в оценката на кандидатите и няма да замества останалите етапи от подбора. Темата беше коментирана в предаването „Твоят ден“ от бившия ректор на Академията на МВР доц. Милен Иванов и криминалния психолог Иво Ташев.

Според доц. Иванов идеята не е нова и датира още от 2019-2020 г., когато е била част от план за противодействие на корупцията в МВР. „Целта беше да се гарантира, че до ръководни позиции достигат хора с лоялност към системата и нисък риск от корупционни зависимости“, обясни той. По думите му мярката е закъсняла, но може да допринесе за по-добър подбор, като дава допълнителна информация на комисията.

Той подчерта, че полиграфът няма да бъде решаващ фактор: „Това не е 100% гаранция. Той не елиминира кандидатите, а служи като ориентир, който може да бъде взет предвид или не“. Иванов предупреди и за риска от субективност при тълкуването на резултатите, като припомни, че в миналото подобни практики са били обект на критики.

Криминалният психолог Иво Ташев също вижда ползата на мярката основно в превенцията. „Самото знание, че ще бъдеш изследван, може да възпре част от хората от рисково поведение“, посочи той. В същото време подчерта, че методът не е напълно надежден: „Полиграфът отчита физиологични реакции - пулс, дишане, кожна проводимост - но точността му е около 80% и зависи от много фактори“.

Ташев допълни, че съществуват възможности за манипулиране на резултатите, особено при добре подготвени или специфични личности. „Не бива да се разчита само на този метод. Той трябва да бъде допълващ, а не основен инструмент за оценка“, каза още той.

И двамата експерти са категорични, че при евентуалното въвеждане на полиграфа е важно да се ограничат субективните влияния и да се гарантира прозрачност на процедурата, така че мярката да има реален ефект в борбата с корупцията.

NOVA