Моделът „парите следват ученика“, известен още като делегирани бюджети, е въведен след голямата учителска стачка през 2007 г. Той е бил стратегическо политическо решение, което е прехвърлило част от отговорността за финансирането на образованието от държавата към директорите, посочват от синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, чийто председател е д-р Юлиян Петров.
Според синдиката моделът е имал и положителни страни. Сред тях е възможността неизразходваните в края на годината средства да остават в училищните бюджети като т.нар. „преходен остатък“. Преди това общините са разполагали с тези средства.
От „Образование“ посочват, че добрите директори са получили по-голяма свобода да управляват бюджетите си, като част от тях са инвестирали в училищната среда и са спазвали националния Колективен трудов договор.
Не само „парите следват ученика“
От синдиката подчертават, че днес делегираният бюджет не се определя единствено от броя на учениците.
Моделът включва три основни компонента – брой ученици, брой паралелки и физическа среда, като най-голяма тежест има броят на учениците – около 70%.
Според синдиката обаче липсва още един важен компонент – броят на учителите. Оттам посочват, че многократно са предлагали въвеждането му и настояват това да бъде направено.
Училищата получават и допълнително финансиране в зависимост от специфичните си нужди – например за деца със специални образователни потребности, ученици от уязвими групи, защитени и обединени училища, както и по национални програми.
Синдикатът е против финансиране според резултатите
От „Образование“ предупреждават и за рисковете при евентуално обвързване на финансирането с резултатите на учениците.
Според синдиката все още няма единни критерии за оценка на качеството на образованието, а успехът на учениците не зависи единствено от учителите. Влияние имат мотивацията и поведението на учениците, както и участието на родителите.
Оттам предупреждават, че при подобен модел може да се стигне до „галопираща инфлация“ на отличните оценки, а системата би могла да постави в по-неблагоприятно положение училища, в които се обучават деца със СОП, ученици от ромската общност или деца, които идват от чужбина.
Какво предлагат учителите?
Според синдиката настоящият модел може да бъде оптимизиран, но това трябва да стане с повече средства за образование от БВП, а не чрез преразпределяне на съществуващите средства между училищата.
Сред предложенията са финансирането на учителските заплати да не зависи от броя на учениците, намаляване на броя на децата в паралелките и групите и осигуряване на средства за ремонти и подобряване на училищната инфраструктура.
От синдиката настояват да бъде въведен и компонент, който отчита броя на учителите.
Според тях качественото образование изисква и възстановяване на авторитета на учителя, спазване на училищните правила, оценка на дисциплината, ангажираност на родителите и ефективно прилагане на забраната за използване на телефони в училище.
Дискусията за учебното време и ваканциите
От синдикат „Образование“ коментират и тенденцията към увеличаване на учебното време.
Според тях част от родителите възприемат образованието предимно като социална услуга – място, в което детето да бъде отглеждано и пазено в сигурна среда. От синдиката обаче подчертават, че за постигането на добри резултати е необходимо активно участие както на учениците, така и на техните родители.
Темата за финансирането на образованието идва на фона на изказването на премиера Румен Радев от 27 август, че най-важната инвестиция в бъдещето на България е образованието.