Обществен съвет към...
И тук може да сложим името на министерство или някоя друга институция, включително и към президентството. Те станаха много модерни, откакто започнаха масовите протести и предишното правителство подаде оставка. Президентът Росен Плевнелиев се обяви за пълна прозрачност и оттам тръгнаха съвет след съвет. Днес започнаха почти паралелно два съвета - към енергийното и към здравното министерство. И докато в здравното министерство приключиха сравнително бързо резултатите, в енергийното - разговорите продължават вече няколко часа.
Какъв е техният смисъл, ще доведат ли до решения в полза на потребителите и кой представлява гражданите в тези съвети?
Кой влиза в обществения съвет? В икономическото министерство написаха правила, публикуваха ги на сайта и седмица по-късно събраха представители на различни институции, научни звена и неправителствени организации, за да обсъдят проблемите в енергетиката - именно сега, когато страната ни е изправена пред енергийна криза, според думите на някои специалисти или не чак до там специалисти. Разбира се, частният сектор също беше представен, както и синдикатите. И възникна въпрос от министъра Асен Василев: „Има ли представители на ЕРП-тата?" - „Благодаря ви, Пламен Стефанов от квотата на електроразпределителните дружества", беше отговорът.
Но по-големият въпрос е има ли представител на гражданите? Отговорът формално е „да", сред които известният ядрен физик Георги Котев, недотам известният Георги Найденов и Огнян Винаров. Същото се отнася и за съвета към здравното министерство, който заседаваше почти по същото време и в който влизаше д-р Станимир Хасърджиев
Анкета сред граждани показа, че имената на Георги Котев и Станимир Хасърджиев са им абсолютно непознати. Също толкова неизвестни за хората се оказаха и Георги Найденов и Пламен Теошанов.
„Нека да ни представляват в обществените съвети, щом пък желаят, ще ги подкрепим", обясниха някои от анкетираните. Според други хората в съветите трябва да са „над 60 г., 65 примерно" и да са си изградили голям авторитет „на други места - като учен, като държавник, управител", за да влязат в политиката.
В самия обществен съвет по енергетика също имаше проблем кой кого представлява, като дебатите започнаха още преди да се решат проблемите с качеството на звука и предаването в интернет. Отговорът на медийния съветник Бетина Жотева:
„Една публична дискусия с повече от 20 души би била доста непродуктивна. И затова се спряхме на един представител и той е на масата. Ако вие не сте съгласни с това, спокойно можем да обсъдим следващия път евентуално разширяване на състава, но това би било прецедент".
В здравното министерство не се случи така, но имаше и един любопитен факт - пресаташето на министерството Георги Спасов също беше част от съвета, но не само като модератор. След това пациентските организации излязоха доволни и заявиха, че за тях е най-важно съветът да не е само на хартия. Д-р Станимир Хасърджиев:
„Идеите за създаване на подобен консултативен орган са доста стари. От години съсловни и пациентски организации настояваме за създаването на подобен консултативен орган, защото смятаме, че здравеопазването е толкова важна тема, че е трудно който и да било министър да вземе решенията сам и те да бъдат подкрепени от абсолютно всички. По-важното е това да не бъде един съвет на хартия, а тук да се кове дългосрочна здравна политика".
Странно или не - същината на обществения съвет по енергетика започна с презентация от А и Б в енергетиката, въпреки че повечето хора в залата бяха енергетици с голям опит. Разбира се, имаше и такива, които останаха извън съвета, макар и с утвърден опит. Един от тях е проф. Атанас Тасев, който смята, че съветът е необходим, но трябва да се ръководи правилно, за да не се превърне в говорилня.
„Това е известен бюрократичен похват - когато искаш да не се реши някакъв проблем, правиш заседание, комисия, съвещание и т.н., но енергетиката няма нужда от външна намеса. Ето сега как прекрасно се справиха със ситуацията в момента и намериха възможност най-доброто - и от гледна точка на стабилността на системата, и от икономическа гледна точка, решение. Това не може да подскаже един обществен съвет. Защото ще дойдат представители на фотоволтаици и ще ревнат: „Защо ни спирате тока?". Ще дойдат други и ще кажат: „Каквото и да правите, цената на тока ще расте". Ходи обяснявай, че цената на тока ще нарасне още повече, ако не се направи това, което се прави в момента, и пак става една говорилня. Но има смисъл като цяло. Нали и парламентът по определение е говорилня, но е част от демократичната система", каза още Тасев.
И така - без конкретни мерки и без конкретно задължение ще заседават съвети, ще говорят експерти или не съвсем експерти. Отговори на обикновените потребителски въпроси и решения на проблемите на хората обаче така и не се случват. Така и не разбрахме, а и май никой не ни защити - нас, потребителите, как може да се овладеят цените на тока по начин, който да не доведе до колапс на системата, която и без това е не е в добро състояние. Как да си купим нужните лекарства на поносими цени и как ще се осигури спокойствие на лекарите да работят в добри условия и с добри заплати, а не да стегнат багажа за Терминал 1 или Терминал 2? Въпроси, които си задаваме всеки ден, но когато се поставят на масата сред експертите, всеки започва да дърпа към себе си и собствения си интерес като орел, рак и щука....но уви, място за нас, обикновените хора, няма.
