Ако сте дете на 90-те години в България, значи сте хванали "Златната ера" на истинските игри — тези на улицата, в квартала, между блоковете и къщите, на двора при баба и дядо, с ожулени колене, прашни обувки, много смях, много смях, свобода и "може ли още само 5 минути".
Ако обичате спомените и гледате към детското минало с носталгия, следващите редове са за вас.
Събрахме някои от най-любимите игри на българските деца през 90-те и по нещо за всяка.
♦ Дама
Участници: Неограничен брой
Правила: Първият трябва да хвърли камъчето на полето с номер 1, след което трябва да скача на един крак, като стъпва във всяко поле, а там, където са две – с двата крака. В последното поле се обръща и тръгва обратно, като на връщане се спира преди квадратчето, в което е камъчето и докато е на „куц крак“, трябва да се наведе и да го вдигне. После се връща до началото и продължава с номер 2. Ако сбърка (настъпи линия или стъпи с два крака там, където трябва да е на един), започва следващият играч.
Най-важно: Балансът е всичко! И внимавай да не бутнеш песъчето извън полето.
♦ Криеница
Какво представлява: Едно дете брои с лице към стена или дърво ("1, 2, 3… 20, без никой да се крие!"), а другите се крият. После трябва да бъдат намерени от "брояча" и „заковавани“ обратно на същото място.
Най-важното: Ако някой стигне до "стената" и извика "Пу за мене", без да бъде стигнат, спасява себе си, а ако каже "КЪР за всички!", всички се спасяват. Който бъде хванат последен той брои, а ако всички "се заплюят", брои отново същото дете. Ако някой твърде дълго не се появява, има и "царски път до 10" или "салам, стой си там" и "суджук, бързо тук".
♦ Стражари и апаши
Участници: Четен брой момичета и момчета
Правила: Децата се разделят на два отбора. Едните са стражари, а другите апаши. Стражарите броят до десет, а апашите се крият. След това стражарите гонят, а апашите бягат. Когато ги хванат, казват: “Стражарска марка бум печат, от днеска ставаш мой събрат”. И така той става стражар.
Най-важно: Апашите могат да се спасяват или да освобождават другарчетата си от затвора, ако докоснат стената и извикат "свобода!"
♦ На ластик
Какво представлява: Трябва дълъг ластик и поне трима играчи. Двама го държат около краката си, а третият скача по определени „фигури“ и ритъм - ниско, на колене, на кръста…
Най-важно: Има си нива на трудност и дори песни за всяка комбинация! ("Аката баката, чуката бе. Ондир пондир, до ми ре. Кики рики, романтики. Фльорц!", "Ем-а е-със-а е-със-а о пи-пи-а. Други варианти на български са: Ема есаса, есаса опипия. Ема есаса, есаса олимпия", "До, ре, ре – хайде на море! Ми, ми, ми – тръгваме сами. Фа, сол, ла – бързо тук ела! Си, до, си – топката носи! Ла, ла, ла – лодка със весла! Сол, сол, сол – лепнем ний от сол! Фа, ми, ре – много е добре! До, до … пак чак до мрак").
♦ Футбол с пластмасова топка
Какво представлява: Класика! Играе се в училищния двор, на улицата, с два камъка за врата и топка от пазара (обикновено някакъв евтин вариант, леко крива).
Най-важно: Да не се счупи прозорец или удари кола.
♦ Прескочи кобила
Какво представлява: Едно дете застава на четири крака, а другите скачат над него. После се сменят.
Най-важно: Колкото по-добре се огънеш, толкова по-лесно за другите — но и по-болезнено за теб, ако си отдолу.
♦ Кральо-портальо, дай ми царска дъщеря
Какво представлява: Две деца правят „порта“ с вдигнати нагоре ръце, а другите минават под нея, докато се пее. В края се „улавя“ дете, което избира от кой цар да бъде. Накрая двата отбора се дърпат като на въже.
Най-важно: Това е нещо между игра и спектакъл. Винаги е имало драма.
♦ Народна топка
Участници: Неограничен брой
Правила: Играчите се разделят на два отбора и всеки има свой консул, който хвърля топката и се стреми да уцели играч от противниковия отбор. Ако член от противниковия отбор хване топката, тя остава при тях и те имат правото да целят другия отбор. Ако топката се хване, има право да се спаси и вече излязъл играч.
♦ Фунийки
Участници: Играта е предимно за момчета. Всяко дете има пластмасова или друг вид тръбичка.
Правила: Момчетата си правят хартиени фунийки, или могат да се нарекат още „стрелички”, предварително. За целта може да се използват листите от списания или гланцова хартия. Навиват ги така, че да станат като стрелички, но отпред не трябва да има дупка, иначе няма да се излетят. „Стреличките“ не бива да имат нищо твърдо в началото, за да са безопасни. Участниците се събират и отиват в район, в който има къде да се скриеш. Разделят се на два отбора и започват да се обстрелват. Който бъде „уцелен“, изгаря. Така се играе, докато единият отбор изгуби всичките си членове.
♦ Игрите на „Сега“ и „Денди“
Какво представлява: Домашни електронни конзоли със суперпопулярни игри като Super Mario, Tank, Duck Hunt (с пистолет!), Mortal Kombat.
Най-важно: Касетката не тръгва? Няма проблем — духни я, сложи я пак и почвай!
♦ Тамагочи и тетрис
Какво представлява: Тамагочито - дигитално животинче - да се храни, да му се чисти и да се обича. Тетрисът — мини електронна игричка с падащи фигурки.
Най-важно: Който има тамагочи, има отговорности. А тетрис — за убиване на скуката в училище или горещите следобеди от 2 до 4.
Вероятно ако сте дете на 90-те, помните и миришещите листчета, които се събираха под строй и в албуми, най-вече от момичетата. Цветни, лъскави, понякога с брокат или с картинки на мече, зайче, русалка, сърчица, сладоледчета, плодчета… Имаше и с 3D ефект (гледаш от различен ъгъл – картинката се сменя!) Най-важното - миришеха! На ягода, дъвка, ванилия, грозде, дори парфюмчета. Някои бяха съвсем мънички, други – цели А5 листове. Колекционирането на миришещи листчета беше не просто хоби — това беше емоция, комуникация, и нещо като социална валута в училище.
Вероятно помните и лепнките от дъвки "Турбо", кецовете с въздух, касетофоните и навиване на лентата с молив, уокмените...
Няма нищо по-сладко от спомена за прашните летни вечери, аромат на липи, филия с лютеница и сирене, ожулени колене, "Лека нощ, деца" и смях, който ехти между панелките или къщите на село. Това не беше просто детство, това си беше цяла магия.
