Министерство на земеделието, храните и горите представи първите проекти на мерки за новата Обща селскостопанска политика пред над 100 представители на бранша и широката общественост. Това стана по време на видеоконферентно заседание на Тематичната работна група (ТРГ) за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 - 2027 г. Проектите на мерки са насочени към биологичното производство, необлаготелстваните райони, стартовата помощ за млади земеделски стопани, подпомагането на малки стопанства, както и инвестиции в стопанствата, преработката на селскостопански продукти и неземеделските дейности.
„Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони представя визията си за широка дискусия, която в по-напреднал етап ще актуализираме и прецизираме в детайл. Идеалният случай за работа е да разполагаме с финални бюджет, законодателство и регламент за Стратегическия план, но преговорите на ниво ЕС вървят бавно и всяка държава-членка програмира в такава ситуация“, каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева по време на ТРГ. Тя изтъкна необходимостта от участието на браншовите организации при разработването на мерките в новия програмен период, които да отразяват спецификите и нуждите от подпомагане на българското земеделие. Д-р Василева представи разработените проекти на интервенции, както и разяснение и информация за логиката на програмирането им. По време на заседанието, заместник –министърът подчерта и необходимостта от вземане под внимание на научените уроци от прилагането на текущата и предходна програма.
Тематичната работна група дискутира подпомагането на биологичните производители. Целта е да се покрият разликите в допълнителните разходи и пропуснатите приходи при биологичния начин на отглеждане на земеделската продукция, сравнени с конвенционалните методи на производство. Предлага се въвеждане на изискване, при което след изтичане на преходните периоди, ежегодно да се проверява наличието на издадени сертификати за биологична продукция.
Предложението в проекта за мярката „Плащания за природни или други специфични за района ограничения” е продължаването на трите мерки НР1, НР 2 и НР 3. Предвижда се при заявени постоянно затревени площи (ПЗП) да се предлага диференциран подход за подпомагане според това дали в стопанството на кандидата се отглеждат или не се отглеждат животни. Браншът подкрепи предложената визия на УО по представения проект на мярка.
Обсъдено беше подпомагането на млади и малки земеделски стопани под формата на грант в случай, че стопанството им е до 20 000 евро СПО. Безвъзмездното плащане ще е в размер на 100% грант, който да бъде достъпен от по-голям брой земеделски стопанства по по-лесен и достъпен начин на кандидатстване. Дискутирано бе стопанствата над този обем да имат възможност за инвестиционна подкрепа, която да послужи за тяхното модернизиране и разрастване. При подкрепата за инвестиционни дейности в земеделските стопанства Министерството предлага земеделските производители да са били регистрирани най-малко 36 месеца преди кандидатстване. Целта е финансовата помощ да бъде насочена към съществуващи земеделски стопанства, които са натрупали опит и капацитет да изпълнят инвестиционно намерение. Така те ще имат възможност да се развиват, да бъдат устойчиви и да се модернизират.
По отношение на инвестициите за преработка на селскостопански продукти се предлага, кандидатите малки и средни предприятия (МСП) и земеделски стопани също да имат история на своята дейност.
Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони ще бъдат насочени към земеделски стопани и микро предприятията, които са основен източник на растежа и създаването на повече работни места. В обхвата на интервенцията физическите лица са допустими за подпомагане само за инвестиции в неземеделски дейности, които са насочени към развитие на занаяти.
Дискутирана бе темата, за ключовата роля на финансовите инструменти при подпомагане на селското стопанство. Предложено бе на обсъждане финансовото подпомагане да бъде допълвано и възможност за комбиниране с кредити, които да бъдат отпускани от Държавен фонд „Земеделие“.
„Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони представя визията си за широка дискусия, която в по-напреднал етап ще актуализираме и прецизираме в детайл. Идеалният случай за работа е да разполагаме с финални бюджет, законодателство и регламент за Стратегическия план, но преговорите на ниво ЕС вървят бавно и всяка държава-членка програмира в такава ситуация“, каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева по време на ТРГ. Тя изтъкна необходимостта от участието на браншовите организации при разработването на мерките в новия програмен период, които да отразяват спецификите и нуждите от подпомагане на българското земеделие. Д-р Василева представи разработените проекти на интервенции, както и разяснение и информация за логиката на програмирането им. По време на заседанието, заместник –министърът подчерта и необходимостта от вземане под внимание на научените уроци от прилагането на текущата и предходна програма.
Тематичната работна група дискутира подпомагането на биологичните производители. Целта е да се покрият разликите в допълнителните разходи и пропуснатите приходи при биологичния начин на отглеждане на земеделската продукция, сравнени с конвенционалните методи на производство. Предлага се въвеждане на изискване, при което след изтичане на преходните периоди, ежегодно да се проверява наличието на издадени сертификати за биологична продукция.
Предложението в проекта за мярката „Плащания за природни или други специфични за района ограничения” е продължаването на трите мерки НР1, НР 2 и НР 3. Предвижда се при заявени постоянно затревени площи (ПЗП) да се предлага диференциран подход за подпомагане според това дали в стопанството на кандидата се отглеждат или не се отглеждат животни. Браншът подкрепи предложената визия на УО по представения проект на мярка.
Обсъдено беше подпомагането на млади и малки земеделски стопани под формата на грант в случай, че стопанството им е до 20 000 евро СПО. Безвъзмездното плащане ще е в размер на 100% грант, който да бъде достъпен от по-голям брой земеделски стопанства по по-лесен и достъпен начин на кандидатстване. Дискутирано бе стопанствата над този обем да имат възможност за инвестиционна подкрепа, която да послужи за тяхното модернизиране и разрастване. При подкрепата за инвестиционни дейности в земеделските стопанства Министерството предлага земеделските производители да са били регистрирани най-малко 36 месеца преди кандидатстване. Целта е финансовата помощ да бъде насочена към съществуващи земеделски стопанства, които са натрупали опит и капацитет да изпълнят инвестиционно намерение. Така те ще имат възможност да се развиват, да бъдат устойчиви и да се модернизират.
По отношение на инвестициите за преработка на селскостопански продукти се предлага, кандидатите малки и средни предприятия (МСП) и земеделски стопани също да имат история на своята дейност.
Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони ще бъдат насочени към земеделски стопани и микро предприятията, които са основен източник на растежа и създаването на повече работни места. В обхвата на интервенцията физическите лица са допустими за подпомагане само за инвестиции в неземеделски дейности, които са насочени към развитие на занаяти.
Дискутирана бе темата, за ключовата роля на финансовите инструменти при подпомагане на селското стопанство. Предложено бе на обсъждане финансовото подпомагане да бъде допълвано и възможност за комбиниране с кредити, които да бъдат отпускани от Държавен фонд „Земеделие“.