На 8 февруари ще излезе решението на Конституционния съд дали правосъдният министър има право да иска предсрочното освобождаване на главния прокурор. Пленумът на ВСС ще реши дали събраните материали по този казус ще са безспорни и достатъчни за освобождаването на Иван Гешев. Това заяви пред NOVA ресорният министър Надежда Йорданова и допълни: „Главният прокурор трябва да носи своята отговорност”.
„В момента от Прокуратурата се замитат определени случаи”, заяви Йорданова и попита „какво става с кюлчетата, банкнотите... Година и половина по-късно – как работят. Има ли експертиза за автентичността на записите?“
По думите й се измислят оправдания, за да не кажат, че Прокуратурата отказва да прави разследване по този случай. Към днешна дата няма ефективен механизъм, по който да се търси отговорност от главния прокурор – предсрочното му освобождаване или наказателна отговорност.
„Проблемът не е само в личността, но и в самата институция. Има различни опции за контрол върху Обвинението. Едната е МВР да може само да образува досъдебни производства, които впоследствие прокуратурата ще може да отхвърли ако прецени, че не са законосъобразни. Другата идея е в случаите, когато прокуратурата откаже да образува производство – отказът да може да бъде обжалван пред съда”, смята правосъдният министър.
Тя коментира и Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Преди дни председателят й Сотир Цацаров депозира оставката си в деловодството на Народното събрание.
По думите й настоящата антикорупционна комисия продължава да служи „като бухалка за неудобните и изтривалка за удобните“.
„Тази комисия трябва да бъде със засилени правомощия, включително използването на специални разузнавателни средства, които да могат да се ползват в съда”, допълни Йорданова.
„Не съм водила разговори за конкретни личности за председатели на двете комисии, на които предстои да се раздели КПКОНПИ. По-важно е с какви правомощия и как точно ще действат тези органи“, каза още тя.
По отношение на проблема с домашното насилие у нас, министърът на правосъдието уточни, че жертвите на домашно насилие са както жени, така деца и мъже. За 2021 г. били издадени 3244 заповеди за закрила.
Предвижда се разширяване на кръга забрани, които да се налагат след издаването на такава заповед – включително контакт по телефон и интернет.
„В момента от Прокуратурата се замитат определени случаи”, заяви Йорданова и попита „какво става с кюлчетата, банкнотите... Година и половина по-късно – как работят. Има ли експертиза за автентичността на записите?“
По думите й се измислят оправдания, за да не кажат, че Прокуратурата отказва да прави разследване по този случай. Към днешна дата няма ефективен механизъм, по който да се търси отговорност от главния прокурор – предсрочното му освобождаване или наказателна отговорност.
„Проблемът не е само в личността, но и в самата институция. Има различни опции за контрол върху Обвинението. Едната е МВР да може само да образува досъдебни производства, които впоследствие прокуратурата ще може да отхвърли ако прецени, че не са законосъобразни. Другата идея е в случаите, когато прокуратурата откаже да образува производство – отказът да може да бъде обжалван пред съда”, смята правосъдният министър.
Тя коментира и Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Преди дни председателят й Сотир Цацаров депозира оставката си в деловодството на Народното събрание.
По думите й настоящата антикорупционна комисия продължава да служи „като бухалка за неудобните и изтривалка за удобните“.
„Тази комисия трябва да бъде със засилени правомощия, включително използването на специални разузнавателни средства, които да могат да се ползват в съда”, допълни Йорданова.
„Не съм водила разговори за конкретни личности за председатели на двете комисии, на които предстои да се раздели КПКОНПИ. По-важно е с какви правомощия и как точно ще действат тези органи“, каза още тя.
По отношение на проблема с домашното насилие у нас, министърът на правосъдието уточни, че жертвите на домашно насилие са както жени, така деца и мъже. За 2021 г. били издадени 3244 заповеди за закрила.
Предвижда се разширяване на кръга забрани, които да се налагат след издаването на такава заповед – включително контакт по телефон и интернет.
