В пъти по-малко болнични са издадени тази година на фона на големия брой болни и в изолация заради коронавируса, информира NOVA.
Цифрите на НОИ сочат, през октомври тази година са приети около 230 000 болнични листове. Тове е с почти 11 400 по-малко от същия период през миналата година.
През 2020 г. до момента общо приетите болнични листове са малко над 2 250 000. Това е с близо 378 000 по-малко спрямо 2019 г.
Едва 36 000 от болничните тази година са за карантина за коронавирус.
В столичното 125 СУ „Боян Пенев” наскоро става ясно, че учителите с положителни проби за COVID вече са 16. Затова директорът взима решение – минават онлайн. А заразените учители са болни, но състоянието им позволява да преподават от вкъщи.
„Едно от предимствата на дистанционното обучение е, че 8 колеги, които са болни, не взимат болнични, а работят от вкъщи”, обясни директорът Венелина Николова.
А лични лекари признават – с настъпването на пандемията вместо пациенти за болничен молят и работодатели.
„Пролетта имаше по-голям натиск върху нас от работодатели за издаване на болнични. Тогава паниката беше голяма и ако вие кихнете в работата, работодателят ви праща да си ходите”, обясни д-р Атанас Пелтеков, общопрактикуващ лекар.
Междувременно, болни хора продължават да работят и от вкъщи, под формата на хоумофис. Така - болничните намаляват още, а разликата спрямо миналата година се усеща и по още една причина - спирането на плановия прием в болниците. Изкривената статистика пациентските организации обаче определиха като бомба със закъснител.
„Хората се уплашиха и не ходиха на лекар. Плановите операции са 90% от всички операции. Тоест, когато с 90% е намаляла дейността на болниците, е логично да намалеят и болничните”, обясни д-р Стойчо Кацаров.
„Ние един път го преживяхме това след първото затваряне на първата вълна. Когато след това дойдоха болните и те бяха вече в късния стадий, когато ние не можехме да помогнем вече”, обясни д-р Зоран Станков, Клиника по „Инвазивна кардиология”, Сити клиник.
Още в началото на пандемията и медици алармираха за обратния ефект, който се очаква след спирането на плановите интервенции и диагностиката.
Последиците, според тях, сега ще са още по-сериозни. От справката на НСИ пък става ясно, че смъртността също се повишава от края на юни. Пример е последната седмица на октомври, в която починалите са с 652-ма повече, спрямо 2019 г. са средно с между 20 и 30 повече спрямо същия период на миналата година.
Цифрите на НОИ сочат, през октомври тази година са приети около 230 000 болнични листове. Тове е с почти 11 400 по-малко от същия период през миналата година.
През 2020 г. до момента общо приетите болнични листове са малко над 2 250 000. Това е с близо 378 000 по-малко спрямо 2019 г.
Едва 36 000 от болничните тази година са за карантина за коронавирус.
В столичното 125 СУ „Боян Пенев” наскоро става ясно, че учителите с положителни проби за COVID вече са 16. Затова директорът взима решение – минават онлайн. А заразените учители са болни, но състоянието им позволява да преподават от вкъщи.
„Едно от предимствата на дистанционното обучение е, че 8 колеги, които са болни, не взимат болнични, а работят от вкъщи”, обясни директорът Венелина Николова.
А лични лекари признават – с настъпването на пандемията вместо пациенти за болничен молят и работодатели.
„Пролетта имаше по-голям натиск върху нас от работодатели за издаване на болнични. Тогава паниката беше голяма и ако вие кихнете в работата, работодателят ви праща да си ходите”, обясни д-р Атанас Пелтеков, общопрактикуващ лекар.
Междувременно, болни хора продължават да работят и от вкъщи, под формата на хоумофис. Така - болничните намаляват още, а разликата спрямо миналата година се усеща и по още една причина - спирането на плановия прием в болниците. Изкривената статистика пациентските организации обаче определиха като бомба със закъснител.
„Хората се уплашиха и не ходиха на лекар. Плановите операции са 90% от всички операции. Тоест, когато с 90% е намаляла дейността на болниците, е логично да намалеят и болничните”, обясни д-р Стойчо Кацаров.
„Ние един път го преживяхме това след първото затваряне на първата вълна. Когато след това дойдоха болните и те бяха вече в късния стадий, когато ние не можехме да помогнем вече”, обясни д-р Зоран Станков, Клиника по „Инвазивна кардиология”, Сити клиник.
Още в началото на пандемията и медици алармираха за обратния ефект, който се очаква след спирането на плановите интервенции и диагностиката.
Последиците, според тях, сега ще са още по-сериозни. От справката на НСИ пък става ясно, че смъртността също се повишава от края на юни. Пример е последната седмица на октомври, в която починалите са с 652-ма повече, спрямо 2019 г. са средно с между 20 и 30 повече спрямо същия период на миналата година.
