За разкриване на клинични пътеки за диагностика и лечение на постковид синдрома и комплексен подход в лечението му апелираха на пресконференция в БТА проф. Чавдар Ботев и д-р Павлина Михайлова от Сдружение "Лечение на КОВИД-19 с реконвалесцентна плазма", както и Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.
Те ще изпратят писмо до Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и институции, от които се очаква да вземат решение за създаването на клинични пътеки за лечение на постковид синдрома. Организациите планират кръгла маса с медицинските лица, които са ангажирани с лечението.
Според тримата специалисти у нас много малко лични лекари знаят как да се справят с пациент със симптоми след прекаран ковид и какви изследвания да му се направят. Друг проблем, според проф. Ботев, е "самото лечение на ковида, в България напълно погрешно още от първия стадий масово се приемат антибиотици". Това противоречи на практиката в другите европейски държави, където приемът на антибиотици е път пъти по-малък, отколкото у нас, каза професорът. Прекомерната и неправилната им употреба води до увреждане на организма - най-вече на стомашно-чревния тракт и до развиване на автоимунни заболявания, каза Ботев.
Що се отнася до постковид уврежданията, те, според специалистите, могат да засегнат редица органи и системи, но най-вече мозък, бъбреци и бял дроб. Тези три органа почти при всички пациенти с ковид биват увредени и състарени, заяви Ботев. Изходът, според него, е ограничаване на приема на антибиотици и специфични терапии, за които обаче у нас няма единен протокол. "Трябва да се опитаме да направим цялостна диагностика и цялостен подход в лечението на постковида. Да има едно място, където човек да отиде и да получи цялостна терапия", заяви Ботев.
Той подчерта, че 80 процента от преболедувалите в една или друга степен имат постоковидна симптоматика. Според Ботев трябва да се намерят целево средства, които да покрият изследванията и лечението на този тип болни. Нелекуването сега ще доведе до много по-големи разходи за здравната система на много по-тежките състояния, заяви специалистът. За всички преболедували скоро ковид, той препоръча ограничаване на физическото натоварване като например спорта.
Пресконференцията е част от информационната кампания на проекта "Здрави след КОВИД-19!", който се изпълнява по Програма "Европа 2022" на Столична община.
Те ще изпратят писмо до Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и институции, от които се очаква да вземат решение за създаването на клинични пътеки за лечение на постковид синдрома. Организациите планират кръгла маса с медицинските лица, които са ангажирани с лечението.
Според тримата специалисти у нас много малко лични лекари знаят как да се справят с пациент със симптоми след прекаран ковид и какви изследвания да му се направят. Друг проблем, според проф. Ботев, е "самото лечение на ковида, в България напълно погрешно още от първия стадий масово се приемат антибиотици". Това противоречи на практиката в другите европейски държави, където приемът на антибиотици е път пъти по-малък, отколкото у нас, каза професорът. Прекомерната и неправилната им употреба води до увреждане на организма - най-вече на стомашно-чревния тракт и до развиване на автоимунни заболявания, каза Ботев.
Що се отнася до постковид уврежданията, те, според специалистите, могат да засегнат редица органи и системи, но най-вече мозък, бъбреци и бял дроб. Тези три органа почти при всички пациенти с ковид биват увредени и състарени, заяви Ботев. Изходът, според него, е ограничаване на приема на антибиотици и специфични терапии, за които обаче у нас няма единен протокол. "Трябва да се опитаме да направим цялостна диагностика и цялостен подход в лечението на постковида. Да има едно място, където човек да отиде и да получи цялостна терапия", заяви Ботев.
Той подчерта, че 80 процента от преболедувалите в една или друга степен имат постоковидна симптоматика. Според Ботев трябва да се намерят целево средства, които да покрият изследванията и лечението на този тип болни. Нелекуването сега ще доведе до много по-големи разходи за здравната система на много по-тежките състояния, заяви специалистът. За всички преболедували скоро ковид, той препоръча ограничаване на физическото натоварване като например спорта.
Пресконференцията е част от информационната кампания на проекта "Здрави след КОВИД-19!", който се изпълнява по Програма "Европа 2022" на Столична община.
