Прекратяване на провомощията може да се осъществи само от съдиите на Европейския съд по правата на човека. Това коментира правосъдният министър Данаил Кирилов по повод публикация на френската неправителствена организация Европейски център за право и правосъдие, в която се твърди за тежки зависимости на част от съдиите в Съда в Страсбург с неправителствени организации, свързани или гравитиращи около американския мизантроп Джордж Сорос, като Фондация "Отворено общество" и различни клонове на Хелзинския комитет.
9500 европейци искат отзоваване на съдиите от ЕСПЧ в конфликт на интереси като Йонко Грозев
Шестмесечното разследване установило, че най-малко 22 от 100 съдии, които са работили в периода 2009-2019 г. в ЕСПЧ, са били бивши служители на мрежата от НПО-та, финансирани от фондации на Сорос. В същото време 18 от тези магистрати, сред които и двамата български представители в този период – Здравка Калайджиева и Йонко Грозев, са разглеждали и са били част от съдебните състави по дела, инициирани или по които страна са били клонове на Хелзинския комитет, "Отворено общество" и други НПО-та.
„Ако има отзоваване, всъщност прекратяване на правомощията,то би следвало да се осъществи само и единствено от съдиите на ЕСПЧ с особено квалифицирано мнозинство – 2/3 от целия състав. Ако са верни данните в цитирания доклад, че съдиите са 100, а посочените лица с връзки с граждански организации са 22, би следвало, чисто математически да приемем, че би могло да се формира такова квалифицирано мнозинство от съдиите, които тук условно казвам, нямат конфликт на интереси, спрямо тези, които имат такъв конфликт на интереси“, посочи Кирилов.
„Аз лично като бивш член на Правната комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа съм участвал в няколко процедури, с които е попълван състава на Съда по правата на човека. В комисиите там има също задълбочен дебат на качествата на кандидатурите. Не съм участвал навремето в тази процедура, която е касаела сегашния съдия, а преди това адвокат по правата на човека г-н Йонко Грозев“, уточни министърът.
На въпрос дали трябва да има промяна в процедурата по номинацията и избора на тези съдии, щом не могат да се отзовават, правосъдният министър отговори така:
„Процедурата по номинация и избор смятам, че е добре развита. По-скоро трябва да я прилагаме стриктно. Не искам да коментирам осъществената процедура през 2015 г., сега стигаме до коментар по отношение на този резултат. Аз разчитам всички подкрепени от България представители в международни институции да бъдат обективни и безпристрастни.
И още повече, освен в правосъдието, когато се върнат в България, да не дават в едни или други медии интервюта с мнения, които пряко касаят дела, в които те са участвали. Цитирам коментара на Йонко Грозев в „Дневник“ по отношение на становището на Венецианската комисия два дни преди аз да го обявя, преди Венецианската комисия да ми го изпрати“.
Българи срещу България в Европейския съд
"До там стигнахме, че този път френски колеги да ни кажат какво е положението в България", заключи Кирилов.
Грозев бе изпратен за наш представител в ЕСПЧ не по времето на мандата на сегашния правосъден министър, а от бившия - Христо Иванов, който след това се зае да прави партии и политика.
9500 европейци искат отзоваване на съдиите от ЕСПЧ в конфликт на интереси като Йонко Грозев
Шестмесечното разследване установило, че най-малко 22 от 100 съдии, които са работили в периода 2009-2019 г. в ЕСПЧ, са били бивши служители на мрежата от НПО-та, финансирани от фондации на Сорос. В същото време 18 от тези магистрати, сред които и двамата български представители в този период – Здравка Калайджиева и Йонко Грозев, са разглеждали и са били част от съдебните състави по дела, инициирани или по които страна са били клонове на Хелзинския комитет, "Отворено общество" и други НПО-та.
„Ако има отзоваване, всъщност прекратяване на правомощията,то би следвало да се осъществи само и единствено от съдиите на ЕСПЧ с особено квалифицирано мнозинство – 2/3 от целия състав. Ако са верни данните в цитирания доклад, че съдиите са 100, а посочените лица с връзки с граждански организации са 22, би следвало, чисто математически да приемем, че би могло да се формира такова квалифицирано мнозинство от съдиите, които тук условно казвам, нямат конфликт на интереси, спрямо тези, които имат такъв конфликт на интереси“, посочи Кирилов.
„Аз лично като бивш член на Правната комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа съм участвал в няколко процедури, с които е попълван състава на Съда по правата на човека. В комисиите там има също задълбочен дебат на качествата на кандидатурите. Не съм участвал навремето в тази процедура, която е касаела сегашния съдия, а преди това адвокат по правата на човека г-н Йонко Грозев“, уточни министърът.
На въпрос дали трябва да има промяна в процедурата по номинацията и избора на тези съдии, щом не могат да се отзовават, правосъдният министър отговори така:
БГНЕС
И още повече, освен в правосъдието, когато се върнат в България, да не дават в едни или други медии интервюта с мнения, които пряко касаят дела, в които те са участвали. Цитирам коментара на Йонко Грозев в „Дневник“ по отношение на становището на Венецианската комисия два дни преди аз да го обявя, преди Венецианската комисия да ми го изпрати“.
Българи срещу България в Европейския съд
"До там стигнахме, че този път френски колеги да ни кажат какво е положението в България", заключи Кирилов.
Грозев бе изпратен за наш представител в ЕСПЧ не по времето на мандата на сегашния правосъден министър, а от бившия - Христо Иванов, който след това се зае да прави партии и политика.