/ БГНЕС, архив
Независимостта на Съда в Страсбург и безпристрастността на неговите решения са поставени под съмнение, твърдят френските автори на разследване за дейността на институцията
Близо 9500 европейци са се включили в онлайн петиция с искане за отзоваване на съдиите от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) с установен конфликт на интереси, сред които и българският представител в институцията – Йонко Грозев.

Това става ясно от публикация на френската неправителствена организация Европейски център за право и правосъдие, съобщава "Правен свят".  Двама представители на Центъра разкриха тежки зависимости на част от съдиите в Съда в Страсбург с неправителствени организации, свързани или гравитиращи около американския мизантроп Джордж Сорос, като Фондация "Отворено общество" и различни клонове на Хелзинския комитет.

Българи срещу България в Европейския съд
 
Шестмесечното разследване на двамата френски учени - Grégor Puppinck и Delphine Loiseau, установило, че най-малко 22 от 100 съдии, които са работили в периода 2009-2019 г. в ЕСПЧ, са били бивши служители на мрежата от НПО-та, финансирани от фондации на Сорос.

В същото време 18 от тези магистрати, сред които и двамата български представители в този период – Здравка Калайджиева и Йонко Грозев, са разглеждали и са били част от съдебните състави по дела, инициирани или по които страна са били клонове на Хелзинския комитет, "Отворено общество" и други НПО-та. Френският доклад сочи, че Здравка Калайджиева е била в конфликт на интереси по 12 дела, по които е била съдия в ЕСПЧ, а действащият български съдия в Страсбург Йонко Грозев по 6 дела. "Тази ситуация е изключително сериозна. Тя поставя под въпрос независимостта на ЕСПЧ и безпристрастността на съдиите в него. Тези конфликти на интереси трябва да намерят решение", пишат от Европейския център на право и правосъдие.
 
Авторите на доклада очакват разкритията им да послужат за подобряване на прозрачността на процедурите по подбор и назначаване на съдии в Съда в Страсбург, което се осъществява от националните власти на 47-те страни, които са подкрепили Европейската конвенция за човешките права, а след това се утвърждава и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Хилядите подкрепили петицията, която е адресирана именно до ПАСЕ, настояват още за въвеждането на процедура по отзоваване и предсрочното прекратяване на мандатите на онези съдии, за които вече е установен конфликт на интереси. Сред тях е и българският представител – Йонко Грозев, чийто мандат изтича след четири години.
 
В публикация на в-к "Труд" по темата бяха припомнени факти, според които цялата процедура по избирането и изпращането на Йонко Грозев, проведена в края на 2014 г. и началото на 2015 г., е била предопределена и е била осъществена в конфликт на интереси.

Тогавашният български съдия в Страсбург Здравка Калайджиева е подала оставка преждевременно, за да освободи място за Йонко Грозев, който е бил негласният фаворит на тогавашния министър на правосъдието Христо Иванов, който при определянето на Националната комисия по избор на български съдия в ЕСПЧ, включил в състава й и Красимир Кънев, председател на Българския хелзински комитет. Въпреки, че Красимир Кънев и Йонко Грозев са съоснователи на финансираното от Фондация "Отворено общество" НПО през 1993 г.
 
От Европейския център по право и правосъдие със седалище в Страсбург са убедени, че ПАСЕ ще трябва да излезе с позиция по разкритията за конфликт на интереси. За момента официална реакция от българските власти, в лицето на Министерството на правосъдието и на Министерския съвет, отговорни за изпращането на Йонко Грозев в ЕСПЧ, няма.
Правен свят