Президентът Румен Радев връчи и трите проучвателни мандата за съставяне на правителство, но всички те бяха върнати неизпълнени. Първият мандат - на коалицията ГЕРБ-СДС, беше върнат веднага, а вторият - на „Продължаваме промяната - Демократична България“, също не доведе до съставяне на кабинет.
Третият мандат беше връчен на „Алианс за права и свободи“ (АПС), но и той беше върнат, с което се изчерпа конституционната процедура за формиране на редовно правителство и се отвори пътят към предсрочни парламентарни избори.
Какво следва:
При липса на съгласие за нов кабинет, президентът провежда консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство. След това той насрочва предсрочни парламентарни избори, които по Конституция трябва да се проведат в срок до два месеца от назначаването на кабинета. Народното събрание продължава да работи до началото на предизборната кампания - един месец преди самите избори.
След промените в Конституцията от 2023 г. държавният глава може да избира служебен министър-председател от кратък списък с конкретни длъжности или т. нар. „домова книга“.
Ето и какви са вариантите пред Румен Радев. Според Основния закон той може да избира от 10 души:
► Председателят на Народното събрание - Рая Назарян
► Управителят на БНБ - Димитър Радев
► Подуправителите на БНБ - Андрей Гюров, Петър Чобанов, Радослав Миленков
► Омбудсманът - Велислава Делчева
► Заместник-омбудсманът - Мария Филипова
► Председателят на Сметната палата - Димитър Главчев
► Зам.-председатели на Сметната палата - Мария Николова и Силвия Къдрева.
Конституцията не описва какво се случва, ако никой от допустимите кандидати не желае да стане служебен премиер, но и самата Конституция не съдържа конкретна клауза за „право на отказ“ от страна на избраните лица - тя просто казва кои длъжности са допустими за назначаване.
