Днес всички гледат към Стоян Мавродиев, който се очаква всеки момент да бъде екстрадиран в България от Сърбия, където беше задържан. Бившият шеф на ББР е обвинен по разследване за отпускането на кредит за близо 150 млн. лева, свързан с бизнесмена Румен Гайтански.
Но кой по-точно е Стоян Мавродиев и какъв е казусът с отпуснатите от него заеми?
Стоян Мавродиев - биография
Стоян Александров Мавродиев е български юрист и финансист, роден на 21 октомври 1969 г. в Хасково. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а впоследствие придобива и образование по финанси в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Професионалната му кариера започва в сферата на правото и корпоративните финанси. Работи като адвокат и консултант, като специализира във финансовото право, капиталовите пазари и инвестиционната дейност.
По-широка обществена известност придобива през 2009 г., когато е избран за народен представител от ГЕРБ в 41-вото Народно събрание. В парламента е член на Комисията по бюджет и финанси и работи основно по въпроси, свързани с икономиката, финансовата политика и регулирането на финансовите пазари.
През 2010 г. парламентът го избира за председател на Комисията за финансов надзор (КФН), където остава до 2017 г. По време на мандата му комисията отговаря за надзора върху небанковия финансов сектор – застрахователни дружества, пенсионни фондове и капиталовия пазар. Периодът съвпада със значителни промени във финансовото законодателство и прилагането на европейските регулации. Управлението му в КФН обаче е съпътствано и от критики, включително във връзка с надзора по време на кризата около Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г., когато комисията беше обвинявана от свои критици в недостатъчен контрол върху свързани с банката структури и инвестиционни посредници.
След приключването на мандата си в КФН през 2017 г. Мавродиев поема ръководството на Българската банка за развитие (ББР) като председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор. Държавната банка има за задача да подпомага бизнеса и икономиката чрез финансиране на инвестиционни проекти и подкрепа за малките и средните предприятия.
Именно периодът му начело на ББР впоследствие се превръща в предмет на засилен обществен интерес и проверки заради отпуснати големи кредити на ограничен брой компании. Особено внимание предизвиква заем от 75 млн. лева, отпуснат през 2020 г. на колекторската компания „Свети Георги Груп“, което доведе до остри обществени реакции и до смяна на ръководството на банката.
През 2024 г. прокуратурата повдигна обвинения срещу Мавродиев по разследване, свързано с кредит за близо 150 млн. лева, отпуснат от ББР. По делото обвиняеми станаха още бизнесменът Румен Гайтански и адвокат Иван Георгиев. Според разследващите става дума за длъжностно присвояване в особено големи размери, свързано с отпускането на кредита.
След като не беше открит от органите на разследването, Мавродиев беше обявен за национално издирване, а по-късно Софийският градски съд разреши издаването на европейска заповед за арест, потвърдена впоследствие и от апелативната инстанция. Мавродиев се укрива от лятото на 2024 г., а през юни 2026 г. беше задържан в Сърбия.
Казусът „Мавродиев“, обяснен от финансови журналисти
Темата с екстрадицията връща на дневен ред въпросите около отпускането на стотици милиони левове кредити, концентрацията на ресурс в ограничен кръг компании и възможното политическо влияние върху управлението на държавната банка.
Според финансовите журналисти Стефан Антонов и Петър Илиев случаят далеч не се изчерпва с един конкретен заем, а поставя по-широкия въпрос за начина, по който през годините са вземани решения за най-големите кредити в ББР и доколко е възможно да бъде потърсена наказателна отговорност за тях.
Според Петър Илиев най-известните спорни кредити от периода на управление на Мавродиев са два. Единият е заемът за дружеството „Свети Георги“, създадено за събиране на вземания, което през 2019 г. получава финансиране от около 75 млн. лева. Макар кредитът да е определян като проблемен, по думите на Илиев той продължава да се обслужва, макар и трудно.
Другият и значително по-голям заем е отпуснат на компанията „Роудуей Кънстракшън“ за придобиването на „Пътстройинженеринг“, дружество, свързвано с Румен Гайтански. По думите на Илиев кредитът не е бил необезпечен, но обезпечението му е било със спорна стойност. По-късно се оказало, че реалната стойност на активите е многократно по-ниска от размера на отпуснатото финансиране. Кредитът е бил провизиран и отчетен като загуба от банката.
В студиото на „Здравей, България“ Стефан Антонов определи схемата като сходна с модели, познати от казуса КТБ. Според него проблемът не е само в размера на кредита, а в начина, по който е било структурирано обезпечението. Той обясни, че основен актив на придобиваното дружество е била концесия, която впоследствие е била прехвърлена, оставяйки обезпечението практически без реално покритие. По думите му заемът е бил конструиран така, че две години да не се появят формални признаци на проблем, тъй като е включвал гратисен период за погасяване.
В хода на разговора двамата журналисти поставиха и въпроса за концентрацията на кредити в ББР. Антонов припомни, че първоначалната идея на банката е била да подпомага бизнеса чрез кредитни линии към търговските банки, а не чрез директно кредитиране. По негови данни още преди 2013 г. около 75% от директните кредити са били насочени към 20 икономически групи, а през 2017 г. този дял е достигнал 99%.
