КНСБ представи данните от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка за второто тримесечие на годината. Те показват, че необходимият нетен месечен доход за издръжка на тричленно семейство, което включва двама работещи възрастни и дете до 14-годишна възраст, е 1491 евро. За един работещ, сам живеещ, са нужни 828 евро.
С 1,3% е нараснал необходимият за издръжка доход на тримесечна база – с 18 евро повече за тричленно семейство и с 10 евро повече за един работещ. На годишна база се отчита ръст с 6,1% - с 84 евро повече за тричленно семейство и с 48 евро повече за един работещ.
По думите на главния икономист на синдиката и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Любослав Костов данните показват, че нетният размер на настоящата минимална заплата е не повече от 55-60% от нетния размер от необходимата заплата за издръжка. Над 1067 евро трябва да е брутната заплата за един работещ, за да не е беден и да може да посрещне основните си нужди – храна и битови услуги. В тричленното семейство всеки от двамата родители трябва да получава по 961 евро, за да покрие базовите си разходи, добави икономистът.
Заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Виолета Иванова посочи, че увеличението на необходимия доход за издръжка се дължи на редица икономически фактори. Сред тях са поскъпването на природния газ, електроенергията за бизнеса и петрола, както и ръстът на производствените цени, включително в секторите на металургията, химическата промишленост, автомобилостроенето и производството и разпределението на електроенергия, топлоенергия и природен газ.
По думите ѝ един работещ човек се нуждае от 332 евро месечно за храна и обществено хранене. Само през второто тримесечие цените на хранителните продукти са се повишили с 0,8%, като най-осезаемо е поскъпването при плодовете, месото и месните продукти, захарта, хляба и хлебните изделия.
На годишна база хранителните стоки са поскъпнали с 5,6%, като увеличение се отчита при почти всички основни групи продукти, с изключение на мазнините. За последното тримесечие разходите за нехранителни стоки и услуги също бележат ръст от 1,5%, най-вече при електроенергията, наемите, образованието, свободното време и здравеопазването. Иванова отбеляза, че тенденцията за увеличение на цените обхваща практически всички основни услуги.
Тя обърна внимание и на доходите на работещите, като посочи, че 56,5% от наетите в страната се осигуряват на доходи, които остават под необходимата заплата за издръжка.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов заяви, че реалната инфлация в България е по-висока от официално отчетената. По негови данни годишната инфлация у нас достига 5,2% при средно 2,9% за Европейския съюз, а страната е сред петте държави в ЕС с най-сериозно поскъпване на основните стоки и услуги.
„България отчита 5,2% инфлация, при 2,9% за ЕС, 2,8% средно за еврозоната, румънците са пред нас 9.2. Гълъб Донев работи в бюджета с 4,2% инфлация. Дори „Евростат“, която ги занижава, дава 5,2% инфлация, а нашият НСИ по последните данни за Индекса на потребителските цени дава вече близо 7% инфлация. Така че, дори по линия само на инфлацията, която е най-добрият приятел на всеки финансов министър, този бюджет ще генерира допълнителни приходи и със сигурност така, както беше приет, инфлацията не беше оценена и тя е доста повече“.
Костов коментира и заложеното в Бюджет 2026 запазване на минималната работна заплата на сегашното ѝ ниво от 620,20 евро. Според него подобна промяна не е трябвало да бъде въвеждана чрез преходните и заключителните разпоредби на закона.
Той подчерта, че КНСБ ще продължи да настоява за въвеждането на европейската директива за адекватните минимални работни заплати и за изработването на механизъм за определяне на заплатата за издръжка. По думите му държавата трябва ясно да заяви позицията си по темата за минималното възнаграждение, тъй като неговото увеличение има положителен ефект както върху икономиката, така и върху ограничаването на социалните неравенства. Костов допълни, че към момента не се водят разговори със социалното министерство по този въпрос.
Според икономиста, ако не бъдат променени разпоредбите на Кодекса на труда, действащата формула предвижда минималната работна заплата от 1 януари 2027 г. да достигне 700 евро. По повод призива на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ за президентско вето върху държавния бюджет, Костов изрази мнение, че ако изобщо трябва да има вето, то следва да бъде насочено към промените в Кодекса на труда, свързани с минималната работна заплата.
