Европейската комисия официално предложи срещу България да бъде открита процедура по прекомерен дефицит, известна още като процедура по свръхдефицит. Причината е, че страната ни не покрива едно от основните изисквания на Договора от Маастрихт – бюджетният дефицит да не надвишава 3% от БВП.
Според данните на Европейската комисия дефицитът на България за 2025 г. е 3,5% от БВП, а прогнозите са той да нарасне до 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г. Данните бяха публикувани в рамките на пролетния пакет на Европейския семестър и идват след потвърждение от Евростат.
Процедурата при прекомерен дефицит е част от Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз. Тя има за цел да гарантира, че държавите членки поддържат стабилни публични финанси и не допускат прекомерно натрупване на дефицит и дълг.
Според европейските правила всяка държава трябва да поддържа бюджетен дефицит до 3% от БВП и държавен дълг до 60% от БВП. При превишаване на тези стойности Европейската комисия може да предложи започване на специална процедура с по-строг контрол върху публичните финанси.
Какво следва за България
След публикуването на доклада Европейската комисия официално уведомява Съвета на Европейския съюз и предлага решение за установяване на прекомерен дефицит. След това държавите членки в Съвета разглеждат ситуацията и евентуалните възражения на България.
Ако Съветът потвърди наличието на свръхдефицит, ще бъдат отправени конкретни препоръки към страната ни за намаляване на бюджетния дефицит. Те могат да включват конкретна бюджетна траектория, срокове и числови цели.
България ще разполага с шест месеца, за да представи план за коригиране на дефицита и да започне реални мерки за ограничаване на разходите и увеличаване на приходите.
Сред препоръките на Европейската комисия вече се посочват ограничаване на временните мерки срещу високите цени на енергията, по-добра събираемост на данъците, борба със сивата икономика и корупцията, както и оптимизиране на държавната администрация, включително намаляване на щата.
Брюксел препоръчва и България да използва максимално европейските механизми за финансиране на разходите за отбрана, така че натискът върху бюджета да бъде ограничен.
Колко дълго може да продължи процедурата
Процедурата по свръхдефицит няма фиксирана продължителност. Тя може да приключи сравнително бързо, ако държавата изпълни препоръките и върне дефицита под 3%, но в някои случаи може да продължи и няколко години. Според европейските правила срокът може да достигне до четири години в зависимост от напредъка на съответната държава.
През това време Европейската комисия и Съветът на ЕС извършват засилен мониторинг върху публичните финанси на страната и следят дали предприетите мерки дават резултат.
Има ли риск от санкции
На теория европейското законодателство предвижда и финансови санкции за държави, които не изпълняват препоръките. За страните от еврозоната глобите могат да достигнат до 0,05% от БВП на всеки шест месеца, докато не бъдат предприети ефективни действия.
За държави извън еврозоната, каквато е България към момента, процедурата е основно механизъм за политически и финансов натиск, а не директна санкционна мярка.
До момента обаче нито една държава членка не е била реално глобявана по тази процедура, въпреки че през годините голяма част от страните в ЕС са преминавали през нея. В момента около 10 държави членки също са в процедура по прекомерен дефицит.
Как се взимат решенията
Решенията по процедурата се взимат от Съвета на Европейския съюз с квалифицирано мнозинство. Засегнатата държава няма право да участва в гласуването.
За приемане на решение е необходимо най-малко 55% от държавите членки да гласуват „за“, като те трябва да представляват поне 65% от населението на участващите страни.
Окончателното решение за откриване на процедурата срещу България предстои да бъде взето от финансовите министри на държавите от ЕС през следващите седмици.
