Хиляди дипломи за висше образование, издадени от Софийския университет през 2009 година, се оказват невалидни. Бившите вече студенти разбират за това, едва когато им се наложи да легализират документите си, за да се реализират в чужбина, посочва NOVA.
Да получиш диплома от най-стария университет у нас, оказва се, не означава, че си завършил по правилата. Мария разбира това, когато й се налага да замине да работи във Виена:
„Наложи се да си преведа и легализирам дипломата. Обадиха ми се от фирмата, която беше ангажирана, и ми казаха, че от Министерството на образованието не са приели дипломата и че тя е невалидна”, разказва Мария Бояджиева.
Българите, завършили в чужбина, започнаха да се завръщат у нас
Причината - в документа няма задължителният по закон подпис от ректора на Алма Матер. Вместо него й е поставен печат с името на тогавашния ректор - проф. Иван Илчев. Проблем, с който често се сблъскват агенциите за легализация на документи.
„Самият печат беше като сканиран подпис. Малко се позачудихме дали няма да има проблем и наистина, когато нашият куриер отнесе документите в министерството за поставяне на апостил, ги върнаха”, разказва Татяна Танчева от фирма за легализация.
Институционални пречки убиват мотивацията у младите хора
„Беше шок. Но ме успокоиха, че проблемът вече им е известен и са отъпкали пътеките за неговото решение”, обясни Мария Бояджиева.
Оказва се, че Мария трябва да издири лично проф. Илчев, за да получи истински, собственоръчно поставен подпис. Процедура, през която трябва да премине всеки друг студент, завършил Софийския университет през 2009 година и решил да замине в чужбина.
„Диплома, копие от дипломата и уверение на английски - това са четири подписа. За една година трябваше да се положат 24 000 подписа. Аз съм имал такива случаи, в които се връщаш и колкото и смешно да звучи, не те боли от копане на нивата, а те боли от полагане на подписи”, оправдава се проф. Иван Илчев.
Кои са най-желаните специалности у нас сред чуждестранните кандидат-студенти?
Така професорът решава да изработи шаблон с подписа си и да го връчи на съветниците си, които да „подписват” дипломите вместо него.
„Нали знаете, че движеща сила в човешкия живот е мързелът. И тъй като съм преподавал една година в Япония, там японците се разхождат с печати с подписите си. И аз си направих печат”, заяви проф. Иван Илчев.
Улеснението в миналото обаче се оказва допълнителна работа в бъдеще.
Топ 10 на най-търсените професии в България
Минимум веднъж месечно проф. Илчев е викан в Алма Матер, за да преподписва дипломи. От 2009 досега той е положил около 400 реални подписа. Бившият ректор призова студентите, завършили тогава, да не чакат последния момент и да намерят време за презаверка на дипломата.
„Иначе ще се окаже, че след 10-12 години ще им потрябва моя подпис и ще трябва да ги разкарваме до централни гробища, някой парцел, да се подписвам”, заявява проф. Илчев.
А за бившите студенти остава тревогата, че дипломи с подпис и печат могат да не бъдат признати за действителни в чужбина.
„Самата идея, че някой решава, че може да подпечатва документи вместо да ги подписва, мисля, че е доста типична за българския начин да намираме винаги метод, по който да не си свършим работата”, коментира Мария.
Да получиш диплома от най-стария университет у нас, оказва се, не означава, че си завършил по правилата. Мария разбира това, когато й се налага да замине да работи във Виена:
„Наложи се да си преведа и легализирам дипломата. Обадиха ми се от фирмата, която беше ангажирана, и ми казаха, че от Министерството на образованието не са приели дипломата и че тя е невалидна”, разказва Мария Бояджиева.
Българите, завършили в чужбина, започнаха да се завръщат у нас
Причината - в документа няма задължителният по закон подпис от ректора на Алма Матер. Вместо него й е поставен печат с името на тогавашния ректор - проф. Иван Илчев. Проблем, с който често се сблъскват агенциите за легализация на документи.
„Самият печат беше като сканиран подпис. Малко се позачудихме дали няма да има проблем и наистина, когато нашият куриер отнесе документите в министерството за поставяне на апостил, ги върнаха”, разказва Татяна Танчева от фирма за легализация.
Институционални пречки убиват мотивацията у младите хора
„Беше шок. Но ме успокоиха, че проблемът вече им е известен и са отъпкали пътеките за неговото решение”, обясни Мария Бояджиева.
Оказва се, че Мария трябва да издири лично проф. Илчев, за да получи истински, собственоръчно поставен подпис. Процедура, през която трябва да премине всеки друг студент, завършил Софийския университет през 2009 година и решил да замине в чужбина.
„Диплома, копие от дипломата и уверение на английски - това са четири подписа. За една година трябваше да се положат 24 000 подписа. Аз съм имал такива случаи, в които се връщаш и колкото и смешно да звучи, не те боли от копане на нивата, а те боли от полагане на подписи”, оправдава се проф. Иван Илчев.
Кои са най-желаните специалности у нас сред чуждестранните кандидат-студенти?
Така професорът решава да изработи шаблон с подписа си и да го връчи на съветниците си, които да „подписват” дипломите вместо него.
„Нали знаете, че движеща сила в човешкия живот е мързелът. И тъй като съм преподавал една година в Япония, там японците се разхождат с печати с подписите си. И аз си направих печат”, заяви проф. Иван Илчев.
Улеснението в миналото обаче се оказва допълнителна работа в бъдеще.
Топ 10 на най-търсените професии в България
Минимум веднъж месечно проф. Илчев е викан в Алма Матер, за да преподписва дипломи. От 2009 досега той е положил около 400 реални подписа. Бившият ректор призова студентите, завършили тогава, да не чакат последния момент и да намерят време за презаверка на дипломата.
„Иначе ще се окаже, че след 10-12 години ще им потрябва моя подпис и ще трябва да ги разкарваме до централни гробища, някой парцел, да се подписвам”, заявява проф. Илчев.
А за бившите студенти остава тревогата, че дипломи с подпис и печат могат да не бъдат признати за действителни в чужбина.
„Самата идея, че някой решава, че може да подпечатва документи вместо да ги подписва, мисля, че е доста типична за българския начин да намираме винаги метод, по който да не си свършим работата”, коментира Мария.
