Най-често разпространеният вид хернии у нас, както и по цял свят – това са ингвиналните хернии. Честотата е значително по-висока при мъжете заради анатомичните особености на ингвиналната област, съобщават от Военномедицинската академия (ВМА).
"При жените възникват по-рядко, като най-често са свързани с различни генетични предразположения – раждане, работа, която включва физически натоварвания, констипацията, която по-често се среща при жените", коментира д-р Цветелина Пайчева, която е част от екипа на Клиника по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология на ВМА.
Хернията можем да я разпознаем по подуване, което възниква в ингвиналната област. А първите симптоми са болка и дискомфорт, появили се след физическо натоварване. Чести са случаите, когато тази подутина се увеличава именно при физическо натоварване, при напъване.
Причините за появата на херния са различни – могат да бъдат слабост на съединителната тъкан, работа с физическо натоварване, при жените – най-често след раждане, при дългогодишна констипация. Силовите спортове са рисков фактор за образуване на хернии.
Тютюнопушенето също носи рискове. Хората в напреднала възраст имат доказано по-висока честота, но това е свързано със слабостта на съединителната тъкан, която е характерна за възрастните. При хората с надноермено тегло проблемите идват не толкова със самото наднормено тегло, колкото с периода след драстично отслабване.
Диагностицирането на ингвиналната херния става с физикален преглед, при по-малките може да се направи и образна диагностика, най-достъпният метод е ехографията. Специално за херниите на предна коремна стена се назначава скенер или ядрено-магнитен резонанс, който е „златен стандарт”.
Образните изследвания не се правят при всички пациенти, зависи от вида на хернията. При ингвиналната херния рядко се налага, но при вентралните, когато имаме голяма херния, рецидив или имаме съмнеия каква да бъде реконструкцията, са задължителни. Целта е да видим какъв е пластичният капацитет на коремната стена за последващата пластика и за да направим план за операцията, подчертава д-р Пайчева.
Единственото лечение на херниите е оперативното, а възстановяването е различно при различните пластики – при отворените пластики е около 6 месеца, докато при ендоскопските – между един-два месеца.
Наблюдава се разлика между засягането при мъжете и жените. При мъжете по-чести са ингвиналните хернии, а при жените – вентралните, особено след раждане.
Най-често засегнатите възрастови групи и при двата пола са след 50-годишна възраст.
Когато хернията е по-малка, има по-голям шанс тя да се заклещи. Създава по-голям дискомфорт, повече болка. Когато е по-голяма обикновено създава повече функционални нарушения на пациентите. Освен това, по-големият размер води до по-трудна реконструкция, подчертава д-р Пайчева.
На спешни операции подлжета т.нар. заклещени хернии, чието съдържимо не може да бъде върнато в коремната кухина. Хернията става силно болезнена, може да има болка, подуване, липса на дефекация, липса на газове, които вече показват и усложненията на заклещената херния. Такова състояние изисква спешна операция. Ако не бъдат предприети адекватни и навременни мерки, може да се стигне до летален край за пациента, категорична е д-р Пайчева.
"При жените възникват по-рядко, като най-често са свързани с различни генетични предразположения – раждане, работа, която включва физически натоварвания, констипацията, която по-често се среща при жените", коментира д-р Цветелина Пайчева, която е част от екипа на Клиника по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология на ВМА.
Хернията можем да я разпознаем по подуване, което възниква в ингвиналната област. А първите симптоми са болка и дискомфорт, появили се след физическо натоварване. Чести са случаите, когато тази подутина се увеличава именно при физическо натоварване, при напъване.
Причините за появата на херния са различни – могат да бъдат слабост на съединителната тъкан, работа с физическо натоварване, при жените – най-често след раждане, при дългогодишна констипация. Силовите спортове са рисков фактор за образуване на хернии.
Тютюнопушенето също носи рискове. Хората в напреднала възраст имат доказано по-висока честота, но това е свързано със слабостта на съединителната тъкан, която е характерна за възрастните. При хората с надноермено тегло проблемите идват не толкова със самото наднормено тегло, колкото с периода след драстично отслабване.
Диагностицирането на ингвиналната херния става с физикален преглед, при по-малките може да се направи и образна диагностика, най-достъпният метод е ехографията. Специално за херниите на предна коремна стена се назначава скенер или ядрено-магнитен резонанс, който е „златен стандарт”.
Образните изследвания не се правят при всички пациенти, зависи от вида на хернията. При ингвиналната херния рядко се налага, но при вентралните, когато имаме голяма херния, рецидив или имаме съмнеия каква да бъде реконструкцията, са задължителни. Целта е да видим какъв е пластичният капацитет на коремната стена за последващата пластика и за да направим план за операцията, подчертава д-р Пайчева.
Единственото лечение на херниите е оперативното, а възстановяването е различно при различните пластики – при отворените пластики е около 6 месеца, докато при ендоскопските – между един-два месеца.
Наблюдава се разлика между засягането при мъжете и жените. При мъжете по-чести са ингвиналните хернии, а при жените – вентралните, особено след раждане.
Най-често засегнатите възрастови групи и при двата пола са след 50-годишна възраст.
Когато хернията е по-малка, има по-голям шанс тя да се заклещи. Създава по-голям дискомфорт, повече болка. Когато е по-голяма обикновено създава повече функционални нарушения на пациентите. Освен това, по-големият размер води до по-трудна реконструкция, подчертава д-р Пайчева.
На спешни операции подлжета т.нар. заклещени хернии, чието съдържимо не може да бъде върнато в коремната кухина. Хернията става силно болезнена, може да има болка, подуване, липса на дефекация, липса на газове, които вече показват и усложненията на заклещената херния. Такова състояние изисква спешна операция. Ако не бъдат предприети адекватни и навременни мерки, може да се стигне до летален край за пациента, категорична е д-р Пайчева.
