/ БГНЕС
И в този парламент ще се дискутира проект за Закон за защита на книжовния език. "Интересното е това, че в последните години всяко Народно събрание внася поне по един проектозакон за българския език. Явно това е въпрос, който вълнува депутатите", коментира пред БНТ преподавателят от Софийския университет Надежда Сталянова.

Тя посочи, че един от основните пунктове в новия проектозакон е табелите на улиците и институциите да бъдат на книжовен български език. "Но те и в момента са на книжовен език. Така че ми е интересно какъв проблем виждат законодателите, на които сме гласували доверие", каза преподавателят.

Надежда Сталянова посочи, че от изказванията на депутатите от трибуната и в интервюта прави впечатление няколко основни неща. "От тях чуваме една реч, която е толкова принизена, дори  приятели на маса не си говорят така, карат се по махленски, обиждат се по начин, по който дори ни става неудобно", коментира тя.

Според нея има много ясни признаци на език на омразата, обиди по външен вид и сексуална ориентация, което е в нарушение на принципите на нормалното езиково общуване. Преподавателят заяви, че отношението на гражданите към политиците за такъв тип изказвания се е променил през годините.

"Възмущавахме се и не можехме да повярваме, после свикнахме, че така говорят, а вече ни е безразлично и не могат да ни изненадат", обясни Сталянова.