Фискалният съвет изпрати позиция с препоръки към фискалната политика на служебното правителство във връзка с подготвяния Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г., известен като т.нар. „удължителен бюджет“. От институцията подчертават необходимостта от стриктно спазване на духа на Закон за публичните финанси (ЗПФ) и принципите на фискалната дисциплина.
Според Фискалния съвет при прилагането на удължителен закон следва да бъде спазван чл. 87 от Закона за публичните финанси. Той предвижда приходите в бюджета да се събират съгласно действащото законодателство, а разходите и трансферите да не надвишават размера им за същия период на предходната година и да бъдат ограничени до постъпилите приходи, помощи и дарения.
От Съвета предупреждават, че включването на социални политики – като инфлационни индексации на възнагражденията и увеличено капиталово финансиране на общините – в рамките на удължителния закон компрометира основните принципи на бюджетното законодателство. По своята същност този механизъм е временна мярка за гарантиране на непрекъсваемостта на държавните плащания, а не инструмент за провеждане на нова бюджетна политика.
Фискалният съвет подчертава, че чрез удължителния бюджет не бива да се компенсират икономически дисбаланси, които следва да бъдат решавани чрез структурни реформи. Разходите за индексация на заплати и за капиталово финансиране на общините трябва да се извършват единствено при наличие на достатъчно приходи за съответния период и не следва да бъдат финансирани чрез увеличаване на държавния дълг.
Втората ключова препоръка е свързана с предварителна техническа подготовка за административна реформа и оптимизиране на разходите за публичната администрация.
Фискалният съвет изтъква няколко аргумента за преосмисляне на политиката по заплащане в обществения сектор:
Разходите за персонал са достигнали близо 11% от БВП, което представлява значителна тежест за публичните финанси;
Изпреварващият ръст на доходите спрямо инфлацията стимулира потреблението и създава допълнителен инфлационен натиск;
Увеличенията на заплатите в държавния сектор оказват натиск върху работодателите в частния сектор да повишават възнагражденията;
Приоритетното нарастване на заплатите в определени сектори поражда усещане за несправедливост и води до социално напрежение;
Намаляващото население изисква оптимизация на числеността на служителите в бюджетния сектор;
Режимът на разпределение на осигурителната тежест между работодател и служител следва да бъде еднакъв за всички работещи.
Преглед на публичните разходи и секторни реформи
От Фискалния съвет считат, че състоянието на редица системи налага сериозен набор от реформи, включително промяна в модела им на функциониране. Сред приоритетните области за предварителен технически анализ се посочват:
- административна реформа на бюджетно заетите (численост, структура и функционалност);
- пенсионна система;
- здравеопазване;
- образование.
От институцията напомнят, че Законът за публичните финанси изисква бюджетите да бъдат изготвяни в програмен формат, което предполага извършване на анализи за ефективност и ефикасност от страна на отделните министерства. Подобни анализи биха могли да послужат като основа за необходимите реформи и за изготвяне на адекватна информационна база.
Фискалният съвет обръща внимание и на свои по-ранни препоръки, сред които:
технически анализ за намаляване на общинската администрация чрез сливане на общини и оптимизация на броя на полицаите при намаляващо население;
анализ за реформа, при която държавните служители и служителите на МВР да заплащат личните си осигурителни вноски, както останалите работещи.
В заключение, от Фискалния съвет настояват служебното правителство да подходи с повишена отговорност към управлението на публичните финанси през 2026 г., като гарантира финансова стабилност, ограничаване на дефицита и провеждане на дългосрочни структурни реформи вместо краткосрочни решения чрез удължителни бюджети.
